Днес Ви срещаме с доцент д-р Жана Казанджиева д.м., специалист-дерматолог, която работи в Кожна клиника – Александровска болница и Клиника „Евродерма“. Доцент д-р Казанджиева е член на борда на Европейската Академия по Дерматология и Венерология (2013-2019), на Българското Дерматологично Дружество, председател е на секцията по Дерматоалергология към БДД. Има над 300 публикации в областта на дерматологията, които засягат диагностиката и лечението на екземите, уртикарията, псориазиса, медикаментозните алергии, хемангиомите, лазертерапията, алергиите от козметични средства, различните видове алопеция и др. Тази година тя е председател на сесията „Неатопична екзема“ на Европейската Академия по Дерматология и Венерология (EADV) и лектор по темите „Лечение на неатопична екзема“ и „Екзантеми“. Какво ни споделя тя – прочетете в статията.
Според данни на СЗО една трета от населението на Земята днес страда от алергии, а прогнозите са, че до 2050 г. процентът ще нарасне до 50%. Над 48% от хората с алергични реакции имат и кожна изява. Какви са главните причини за възникването на кожните алергични реакции и как точно можем да ги установим?
СЗО изтъква като причини урбанизацията, контакта с много и различни козметични и хигиенни продукти, употребата на множество дезинфектанти и измивни средства, храните и лекарствата. Контактните алергични екземни реакции са сериозна причина за дискомфорт, затова е необходимо грижливо да избираме продуктите, които нанасяме върху кожата.
Какви са външните кожни изяви, които най-често се наблюдават?
Най-честа изява на алергичните кожни реакции са обривите на съответното място на контакт, обикновено придружени от силен сърбеж.
Каква е връзката между имунната система и развитието на кожна алергична реакция?
Най-краткият отговор е „значителна“. По-сложно и по-подробно: често срещата на кожата с чужда субстанция провокира отключването на защитна възпалителна реакция. Това се постига с помощта на имунната система, чрез сложни имунологични реакции, в които участват имунокомпетентни клетки.
Каква е разликата между чувствителна, реактивна/нетолерантна кожа и кожа с алергична проява (например контактен дерматит)?
При нетолерантната кожа преобладават субективните усещания. Пациентът по-скоро “чувства“ дискомфорт и има съвсем минимални промени по кожата си. При острия контактен дерматит в засегнатите участъци се появяват обриви, характерни за екземните процеси – кожата е възпалена, с червен цвят, с малки мехурчета и множество следи от разчесване. При хроничната екзема се наблюдава уплътняване на кожата, често малки ранички и пъпчици, които на дерматологичен език се наричат „рагади“ и „папули“.
Какви са Вашите препоръки при тези състояния? Има ли различия в ежедневната грижа за кожата при всяко едно от тях?
Лечението е различно. При чувствителната нетолерантна кожа се нуждаем основно от специализирана козметика, без консерванти, оцветители и емулгатори. При нанасянето ѝ пациентът трябва да усеща комфорт – като „втора кожа“. При контактния дерматит се касае за сериозна диагноза, която изисква епикутанно тестуване за уточняване на причинителя, след което дерматолозите изписват подходящи противовъзпалителни средства за овладяване на заболяването и, разбира се, базисна емолиентна терапия
Има ли дерматологични и естетични процедури, които трябва да се избягват?
На практика почти всички процедури допълнително дразнят кожата. Както при нетолерантната кожа, така и при контактния дерматит, се избягват повечето естетични процедури. За овладяване на възпалението може да се включи фототерапия в специализираните звена на дерматологичните клиники.
Според обширно проучване децата, които са израснали във ферми или в селата, имат по-разнообразен микробиом и по-добър имунитет от децата, които са израснали в градска среда. Какво е Вашето мнение за ролята на микробиома и кои фактори му влияят най-силно?
Това е допълнение на старата „хигиенна хипотеза“. При нея се твърдеше, че децата, израснали във ферма, се борят с паразити и бактериални инфекции и това, образно казано, „отклонява“ от алергични реакции. Днес към тези проучвания се добави и микробиомът, който е значително по-балансиран в селската среда. Проблемът е, че микробите по нашата кожа са твърде много, затова в момента сведенията са откъслечни и е рано за генерални обобщения.
От Вашата практика, кои са най-силните алергени, които провокират кожни реакции?
За мен отговорът е лесен, защото в България аз обобщавам резултатите от вече 12 национални кампании за епикутанно алергологично тестуване. Ето Топ7 алергените от нашите данни: никел, кобалт, хром, перувиански балсам, колофон, бои за коса, парфюм микс 1.
По какъв начин факторите на околната среда (замърсяване, стрес, UV лъчи и др.) влияят върху склонността към алергии и върху силата на тяхната проява?
Факторите на околната среда са изключително важни. Ще дам за пример едно проучване: сравнение на кожния микробиом в 3 града (2 в Китай и 1 в САЩ) при деца с атопичен дерматит (АД) и здрави деца, което показва, че този микробиом може с почти 100% сигурност да покаже от кой град идват децата, а микробният индекс за кожата, базиран върху 25 бактериални рода, може да диагностицира АД с точност до 95% за всеки град поотделно. Неслучайно се прогнозира, че един ден кожният микробиом ще бъде допълнение на пръстовия отпечатък, заради начина по който отразява промените в организма и околната среда.
За финал, какви съвети по отношение на грижата за добрата кожа бихте дали на читателите?
Да не забравят, че според изчисленията всяка жена в Европа използва минимум 12 козметични продукта дневно – сапуни, пасти за зъби, червила, крем, лак, почистващи средства, лосиони, сенки, спирала и т. н. Ако приемем, че всеки продукт има средно 14 съставки, това означава, че върху кожата си всеки ден нанасяме около 168 различни вещества. Изводът е ясен: трябва много да се внимава в избора на основните козметични грижи за кожата, да се използват продукти, подходящи за особеностите и уникалността на конкретния тип кожа. Ако се появят проблеми с използваната козметика, обърнете се към специалист дерматолог. Има тестове, които ще подскажат причината и съответно ще бъдат предписани лекарства и козметика, подходящи за нетолерантна кожа, които ще възстановят нарушената кожна бариера.
