Автор: Елиза Стоева
Какво се случва, когато изкуството не просто се гледа, а се преживява с всяко сетиво? Когато не си просто зрител, а сътворец на нова реалност? Отговорите идват от Златина Толева, основала преди 20 години заедно с Михаил Димов платформата Global Vision Circle, която и до днес не спира да гради мостове между изкуството и живота. По повод юбилея на организацията, двамата с Михаил и екип от верни съмишленици създават НЕОНАВТИКА – първия фестивал за имерсивни изкуства в България, провеждащ се в повече от 10 горещи столични арт локации и продължаващ повече от месец – от 15 май чак до 29 юни. Събитието обединява над 20 събития като партита, eмбиънт концерти, сетивни спектакли, 24-часово „тишинавтско“ пътуване, сетивна вечеря със затворени очи, отворени врати в Silence Lab и артистични намеси в градската среда, които разширяват границите на възприятията и насърчават творческото изразяване.
В това интервю Златина като артист и визионер споделя за силата на въвличащите публиката изкуства, трансформиращите срещи с публиката и как търсенето на смисъл може да стане форма на творчество.
Златина, как се роди идеята за „Неонавтика“ – първият фестивал за имерсивни изкуства у нас?
Тази година организацията ни Глобал Вижън Съркъл отбелязва 20-годишен юбилей и решихме да отпразнуваме този завиден творчески живот с фестивал, в който да обединим, споделим и представим пред публика различните артистични проекти, нови форми на изкуство и творчески практики, които активно откриваме и развиваме през всички тези години от 2005 насам!
Заглавието НЕОНАВТИКА представя посоката ни развитие и търсене – в НЕОбичайното, НЕОбозначеното на картите, НЕОбятното и НЕОграниченото. Това е едно НЕО (ново) състояние на съзнанието, в което оставаме будни, бдителни и отворени и навлизаме в неизвестното като истински изследователи и създатели! НЕОНАВТИКА се казваше и един от последните сетивни спектакли на Театър на сетивата София, който през 2022 г. отвори цяла линия на НЕО проекти след себе си. НЕОнавтите са учени-артисти, които внедряват в света, открития, издващи от тези артистични изследвания.
В какво вярва Global Vision Circle, което остана непроменено през всичките тези години?
В три основни неща:
- събуждане и развитие на БЕЗКРАЙНИЯ творчески потенциал, заложен във всяко едно човешко същество
- разширяване и обединяване на отделните визии-мечти в една обща картина, надхвърляща границите на мислимото и представимото до момента
- създаването и споделянето на нови форми на изкуство – живот. Практики и артистични форми, които размиват границите между изкуството и живота, така че те да не могат да бъдат вече отделени. Нашето Изкуство е нашият Живот и Животът ни се превръща в Изкуство също!
Какво за теб значи „имерсивно изкуство“ – и кога за първи път почувства, че то променя нещо в теб самата?
Понятието „имерсивно изкуство“, идва от англ. език, и буквално означава „потапящо изкуство“. Това е вид изкуство, в което публиката вече не е пасивен наблюдател, а активен участник и сътворец, който преживява артистичното взаимодействие между себе си и артистите с цялото си тяло, съзнание, емоции и всички сетива! За първи път се срещнах с този вид изкуство през 2006 г. чрез първата ми среща с театъра на сетивния лабиринт! Оттогава тови нов вид изкуство промени изцяло посоката ми на развитие и на разбиране за силата на изкуството да трансформира и да създава нова реалност! Моята срещата с театъра на сетивата (който е имерсивно изкуство) беше като мощна инициация в креативността и ме отключи, усили и активира да се занимавам с творчество и със създаване на нови средства за себеизразяване и себеизследване.
Преминаваш през толкова артистични и организационни роли – какво ти дава силата да продължаваш да създаваш толкова дълбоки преживявания за другите?
Това, че когато създаваш и даряваш дълбоки преживявания за другите, ти всъщност получаваш също. Превръщайки се в Служител, във Водещ през лабиринта за другите, ти самият неизменно трябва да се потопиш надълбоко и да се научиш да дишаш заедно с тях! А срещата в дълбокото е истинска, съкровена и променяща съдби, понякога! Наистина работата, особено организационната е тежка, но удовлетворението накрая е голямо! Наградата и най-голямо постижение е когото се установи истинска, човешка връзка и се запали искрата на съзиданието. Чудо е!
Имало ли е момент, в който изкуството ти е помогнало да намериш посока, когато си се чувствала изгубена?
Според мен всяко истинско занимание с изкуство те поставя в ситуация на незнание и на търсене. Именно моментите, в които си изгубен, не знаеш какво правиш и накъде отиваш, са най-ценни, защото само преминавайки през тях, можеш да достигнеш до ново място – в себе си, в собствените си разбирания, емоции и до нов поглед към реалността. Съответно тогава можеш да отведеш и другите, които ти се доверяват, до ново място в тях самите. Така че, най-добрите плодове, идват след като си се загубил. Иначе рециклираме старото и оставаме на повърхността – в познатото и удобното.
Кога най-силно си усещала, че публиката става сътворец, а не просто наблюдател?
В представленията на „Театър на сетивата София“, където публиката влиза самостоятелно и лично се срещаме – в тъмното или пък на светло. Това се специални моменти, в които има пространство и позволение социалните маски и роли да паднат, да не трябва да браним своето его и личност, а да се отпуснем и да създадем един символичен танц между двама, които не знаят предварително стъпките, но въпреки това танцуват. Заедно!
Какви хора най-често привлича фестивалът – и с какво те те изненадват?
Всички хора ме изненадват! Може би съм така скроена вече, че винаги търся под видимото за очите. Всеки човек е огромна Вселена от дарби, качества, болки и страхове. Но всеки един от нас носи специален Дар за Другите. Винаги ми е много интересно и съм много внимателна да не пропусна тези Дарове заради прибързани преценки.
Фестивалът засега привлича доста различни хора – и като възрасти и като занимания. С някои се засичаме през годините по различни поводи, други пък ни следят отдавна и чак сега получат подтик и възможност да се включат и да преживеят нещо. Трети пък, чисто интиутивно го разпознават и веднага скачат да видят какво е това – НЕОнавтика….
Ако можеш да се върнеш 20 години назад, какво би казала на Златина, която тепърва ще основе Global Vision Circle?
Вярвай и върви смело напред. Всяка следваща стъпка ще ти бъде показана и подсигурена! Не пести време, усилия, пари. Дръж Посоката – любовта е най-важна!
С какво искаш „Неонавтика“ да докосне хората – отвъд фестивала, отвъд юни?
Именно с тази вяра! С доверието, че има невидими ръце, които те пазят, закрилят и направляват! С усещането, че Светът е пластичен, флуиден и във всяка секунда ние сме отговорни за начина, по който го моделираме – с мислите и чувствата си ние съдаваме представата си за света и за другите. Външният светят е огледало на нашия вътрешен свят!
Как си представяш следващото измерение на изкуството у нас?
Представям си следващото ниво на изкуство в България като по-иновативно, по-смело и по-смислено. Също така по-масово. Представям си, че всеки човек в близко бъдеще ще има ателие, студио и свое креативно пространство, където да твори, да изразява себе си и да се споделя през творенията си с другите. Представям си един свят, в който човекът се е осъзнал и събудил като Създател и твори спонтанно, естествено и по необходимост – така, както диша! Представям си също образование, което да открива, стимулира и развива индивидуалните творчески заложби на децата и определения като „музикален инвалид“ и тем подобни да будят само смях и недоумение! Да бъде!
Фестивалът НЕОНАВТИКА продължава до края на юни. Програмата му е тук
