Здравей! На какво се усмихна днес?
Aloha! На себе си – по заспала и смешна физиономия скоро не бях имал… Но генерално всяка сутрин ме усмихват птиченцата на балкона (имам хранилка и наблюдавам синигери, врабчета, зеленики как закусват. Много са смешни).

Какво най-често носиш със себе си?
Трите неразделни неща, които са постоянно с мен – слушалки, очила, телефон (музика, слънце, снимки и разговори, уви, в повечето случаи работни).

Коя е песента, която не можеш да изкараш от главата си напоследък?
Меломан съм, всеки ден откривам нещо ново и интересно, но от няколко дни ей тоя трак не ми излиза от главата:

Кой е любимият ти цвят?
Жълт! Може би ме гони лудостта или просто го свързвам със слънце, топлина, жълта книжка…
Интересното е, че нямам почти никакви жълти дрехи, може би, ако имам, ще съм като голямото пиле от улица Сезам.

А любимата ти книга?
Хмм…хвана ме неподготвен, но може би книгата, която харесвам най-много, е „Почивка в кома“ на Бегбеде. Някак си се припознах в нея…
Друга любима ми е „Пусни народа ми да кара сърф“ на Ивон Шуинар.

В какви дрехи се чувстваш себе си?
Мойте си. Определено обичам свободни и широки дрехи. Имах период в живота си, в който носих ризи, сака, вратовръзки… Определено не понасям нищо около врата си, убеден съм, че в миналия ми живот са ме обесили. Чудя се сега защо още никой не.

Къде искаш да си точно сега?
В планината да пантя към някой връх, ама, уви, бюджетите са ме натиснали.

На колко години беше първата ти целувка?
Като изключим другарката Иванова от детската градина, която ме целуваше по бузата всеки ден и се триех после, може би това момиче…

Kой е последният филм, който те грабна?
Ами доста са, обичам документалните филми и такива по действителни случаи. Последните месеци гледам документални филми, свързани с историята на автомобилизма. Скоро пак гледах филма за Фанхио (A Life of Speed: The Juan Manuel Fangio Story), който за мен е един от пионерите във Формула 1. Препоръчвам за любителите на колите и състезанията.

За какво мечтаеш?
Имам много мечти като всеки един от нас. Някои се случиха, други предстоят, важното е да не спираш да мечтеш и да ги гониш. Но конкретно, като изключим базовите неща, винаги съм мечтал да бъда пилот от „Group B“ на WRC през 80-те. Уви, това не е възможно, както да бъда цветнокож DJ с афро прическа в Studio 54, въртящ винили до зори.

Материалът „Моите 10“ с Мишо Дзеков е публикуван за пръв път на Лицата на града.

Здравей! На какво се усмихна днес?

На дъщеря ми, която e болна вкъщи, но сутринта е влязла в стаята на батко си, оправила е леглото и бюрото му и е оставила на тях по една бележка със сърчице и нейната буквичка. Аз често правя същото, ако не са си оправили леглата, с послание „предай нататък“. И се усмихнах, че работи.

Какво най-често носиш със себе си?

Много чанти, чаша с кафе, стъклена бутилка с вода и чаша-кана с протеиново смути за закуска, която по-скоро е обяд.

Коя е песента, която не можеш да изкараш от главата си напоследък?

Не песен, а цяла пиеса. Като дете не минаваше Коледа без „Криворазбраната цивилизация“ на Хачо Бояджиев по БНТ, ако случайно не я пуснеха – имахме я на видео касета, записана върху футболен мач, разбира се – без началото  и с прекъсване по средата. Със сестра ми я знаем наизуст, често ползваме кодирани цитати. Продължаваме да я гледаме всяка Коледа, сега и моите деца също ще я знаят. А най-интересното е, че темата все още актуална. 

Кой е любимият ти цвят?

Ммм, с кумата ми се шегуваме, че харесвам безцветни цветове – рядко ме привлича нещо ярко. Харесвам сиво, бежово, бордо, черно.

А любимата ти книга?

Много ми е трудно с „любимите неща“. Покрай работата ми най-често чета клинични проучвания, данни с резултати, учебници, свързани с професията ми, упътвания на апарати и книги на тема здраве, тяло, анатомия. Последно от популярните неща ме грабна “Глюкозната революция”.

В какви дрехи се чувстваш себе си?

В семпли и удобни. Обичам да нося поли и рокли. Но напоследък съм повече в удобен панталон и топъл пуловер.

Къде искаш да си точно сега?

Това го знам категорично – първото ни пътуване навън след Ковид беше до Монополи, Италия. За пролетната ваканция на децата, уж набързо. Но се наложи да изкараме една карантина там – подарено за нас време. Всеки път като помечтая да съм някъде другаде, е точно там.

На колко години беше първата ти целувка?

На 15, и смешното е, че беше с мъжа ми.

Кой е последният филм, който те грабна?

Грабна ме един сериал, на който все още не съм догледала последните серии – „Семейство Даръл“. Много цветен – във всеки един смисъл, показва нещата от живота и как можем да го живеем с лекота този живот, без да му се впрягаме.

За какво мечтаеш?
За простичките неща – всички да са здрави, да се виждаме често с хората, на които държим, и да отпускаме душите.

Материалът „Моите 10“ с Д-р Валентина Трачева е публикуван за пръв път на Лицата на града.

Здравей! На какво се усмихна днес?
На едно куче.

Какво най-често носиш със себе си?
Кръста си. Телефон, портфейл, ключове, тютюн.

Коя е песента, която не можеш да изкараш от главата си напоследък?
Back to me – Kanye West, Ty Dolla $ign

Кой е любимият ти цвят?
Синьо завинаги.

А любимата ти книга?
Машина за пуканки.

В какви дрехи се чувстваш себе си?
В моите. Бяла тениска, широки дънки.

Къде искаш да си точно сега?
Максимално тук. И в Рим.

На колко години беше първата ти целувка?

На 7. С Вики, под масата.

Кой е последният филм, който те грабна?
Holy Spider на Ali Abbasi.

За какво мечтаеш?
Като порасна да стана като Дензъл Уошингтън.

Фотограф: Иван Христов

Материалът „Моите 10“ с Михаил Стоянов е публикуван за пръв път на Лицата на града.

Здравей! На какво се усмихна днес?

На новината, че тази ваканция неучебните и неработните дни най-после ще се засекат в тази държава.

Какво най-често носиш със себе си?

Слушалки и антидепресант.

Коя е песента, която не можеш да изкараш от главата си напоследък?

Take me to church HOZIER.

Кой е любимият ти цвят?

Червено, оранжево, цикламено.

А любимата ти книга?

Пътеводител на галактическия стопаджия.

В какви дрехи се чувстваш себе си?

Драматични, бляскави, с класически елемент и геометрични фигури.

Къде искаш да си точно сега?

Във Варна на плажа на Ментол.

На колко години беше първата ти целувка?

Било е преди 30 години поне и не я помня, ясно що за целувка е било…

Кой е последният филм, който те грабна?

Добрия стар DUNE.

За какво мечтаеш?

Всичко да работи добре без мен и аз само да се появявам, за да разсмивам колегите си и да дегустирам нови вина.

Материалът „Моите 10“ с Оля Малинова е публикуван за пръв път на Лицата на града.

Здравей! На какво се усмихна днес?
На кучето си сутринта, като се събудих, после се усмихнах на това, което чух в слушалките, преслушвайки микс на песента, която записахме наскоро с One day less.
Какво най-често носиш със себе си?
Акварели, които нося за рамкиране, тефтер със задачите ми за деня и план-график за предстоящите неща в близко бъдеще. Всичко това в една огромна торба с дълги дръжки, в която има всичко – от балсам за устни до кламери и двойнозалепващо тиксо.
Коя е песента, която не можеш да изкараш от главата си напоследък?
“Wake up” – Mad Season
Кой е любимият ти цвят?
Всички земни тонове, и най-вече зеленото в пълната му гама.
А любимата ти книга?
Мисля, че любимата си книга тепърва предстои да прочета! Иначе се увличам по биографична и здравна литература.
В какви дрехи се чувстваш себе си?
В оувърсайз дрехи, такива, които не ме задушават и не спират кръвообращението ми. Чувствам се супер в плетени дрехи и деним.
Къде искаш да си точно сега?
Точно в момента, може би някъде в Южна Италия, където да пия хубаво червено вино, да снимам с лентов апарат, в компанията на съпруга ми.
На колко години беше първата ти целувка?
Сравнително рано. В първи клас, момчето беше в четвърти.
Кой е последният филм, който те грабна?
Едно сериалче по Нетфликс, което в началото ми се стори блудкаво, но после взе, че ме впечатли. Сериалът се казва “One day”. Чудесна актьорска игра на Leo Woodal (според мен го очаква бляскава кариера тепърва) и супер наситен от любими артисти саундтрак – Radiohead, Blur, Nico, The Velvet Underground, Pixies, Cocteau Twins, Soul II Soul, Portishead и The Cranberries са само една малка част от имената, включени в саундтрака.
За какво мечтаеш?
Мечтая да не спирам да мечтая.

Фотограф: Боби Кънчева

Материалът „Моите 10“ с Мишер Руева е публикуван за пръв път на Лицата на града.

Здравей! На какво се усмихна днес?
Хрумна ми идеята да направим „Биг Брадър“ само с много ниски хора, а да вдигнем всичко в къщата нависоко, за да не го достигат. Много ще се гледа. И коментира.
Какво най-често носиш със себе си?
Телефон и отговорност.
Коя е песента, която не можеш да изкараш от главата си напоследък?
„Ветрове“ на Лили Иванова, но изпята с гласа на Дони.
Кой е любимият ти цвят?
Пепел от роза. Уникален цвят. Някой е горил рози, за да достигне до него.
А любимата ти книга?
Любимата ми книга е „Времеубежище“ на Георги Господинов. Вече пети път се каня да я започна, но се опасявам, че няма да ми хареса. Какво ще си помислят тогава хората за мен?
В какви дрехи се чувстваш себе си?
В дрехи цвят пепел от рози. Най-вече анцузи. Нямам такива, затова не се чувствам себе си напоследък.
Къде искаш да си точно сега?
В Пловдив. Правя един малък ремонт и не искам да оставям майсторите без надзор.
На колко години беше първата ти целувка?
Първата целувка, която помня, беше от леля ми Мара. По бузата. Бях на три. Дълго се трих след това. Хич не обичах да ме целуват като малък.
Кой е последният филм, който те грабна?
„Убийците на Цветната луна“. Грабна ме и ме държа близо четири часа на седалката в салона.
За какво мечтаеш?
Да има мир по света и да намалеят цените на недвижимите имоти в София.

Материалът „Моите 10“ с Драгомир Симеонов е публикуван за пръв път на Лицата на града.

В началото
От самото си начало преди 11 години до днес, фестивалът запазва своя интимен, почти семеен характер. Въпреки че през тази година организаторите очакват над 3000 посетители, това става възможно чрез изграждането на усещане за общност, близост, съотговорност в случването на магията на Meadows.
Събитието се заражда в главите на основателите му – Бенджамин и Деймиън Сас, преди 11 години, когато посещават къщата на родителите си, които са се пенсионирали и са дошли да живеят сред природата на тихото селце Полковник Серафимово. Двамата братя решават да поканят 20тина от своите приятели от UK – DJ-и, продуценти, промоутъри, музиканти и артисти, да ги посетят в това отдалечено кътче на Балканския полуостров. Прекарват 3 дни зад диджей пулта, като спират само, за да презаредят газовия генератор. От тогава до днес, фестивалът се е превърнал в международно събитие, което събира хиляди посетители от цял свят.

Устойчивост и опазване на околната среда
Meadows се гордее с практиките си, свързани с опазване на околната среда и твърдо застава зад мотото „да не оставяме следа“. Всички съоръжения на терен са изградени с местна дървесина от околните гори с минимален въглероден отпечатък. Всички използвани материали са рециклируеми, политиката за забрана на пластмаса се спазва стриктно и храната се закупува изцяло от местни производители в региона.
В допълнение на това, през последните години организаторите работят усърдно за въвеждане на различни принципи на пермакултурата и естественото строителство във фестивалната инфраструктура, като компостни тоалетни, компостни душове, събиране на дъждовна вода и засаждане на гори. Можете да научите повече за еко практиките на Meadows тук.

Снимка: Nordic Vikings
Насърчаване на устойчиво поведение при посетителите
През 2020 година фестивалът стартира партньорство с местна залесителна огранизацията и от тогава досега са засадени над 1000 дръвчета. Целта на тази колаборация е да се неутрализира въглеродния отпечатък на събитието, който се генерира основно от пътуванията на посетителите от и до локацията в Родопите, голяма част от които са със самолет, заради международния характер на фестивала. За да се преборят с този проблем, организаторите създават инициативата #trainnotplane – 20 човека получават безплатни билети за фестивала ако организират пътуването си с европейската железопътна мрежа. Така организаторите промотират алтернативните възможности за транспорт, най-екологичният сред които е именно жп транспорта.
От друга страна, на територията на фестивала има пълна забрана за употреба на пластмаса за еднократна употреба още от 2014 година (далеч преди европейското законодателство по темата). В резултат на това, фестивалът е отличен с наградата Blue 3 Star на Oceanic Global.

Снимка: Жоро Панчев
Благотворителност
10 евро от стойността на всеки билет се дарява за различни благотворителни и обществено значими проекти, които Meadows подкрепя. Екологичното направление на подкрепата се изразява в проект, свързан с неутрализирането на въглеродния отпечатък на фестивала чрез засаждане на гора в Непал. Социалната отговорност се реализира чрез дългогодишно поемане на разходите за автобус на местните граждани от съсдения град Смолян – т.нар. инициатива Baba Bus. Не на последно място, фестивалът се грижи за бездомните и изоставени животни в региона на фестивала, подпомагайки неправителствената огранизация Little Angels BG.

Билети
Другите за Meadows.
Crack Magazine – “Meadows in the Mountains е реализацията на една мечта, към която много от английските фестивали се стремят от 25 години, именно защото е напълно автентичен без да се стреми да създава илюзия за автентичност. Вместо да предефинира смисъла на думата, Meadows е напомняне какво всъщност трябва да бъде един фестивал“.
The Telegraph – “Meadows In The Mountains комбинира духа на Glastonbury и Burning Man”
The Guardian – “Разположен сред живописната природа на Родопа планина, фестивалът ни посреща с утрини, благословени с лека мъгла, която се спуска по хълмовете. Любопитният лайн ъп ще предизвика интереса на всеки, който държи под око ъндърграунд сцената“.
Suitcase Magazine – „Толкова странен и толкова прекрасен, иска ни се да си остане такъв. Така че запомнете: водете там само най-близките си хора и не казвайте на никого другиго“.
The Ransom Note „…в наши дни е трудно да откриеш преживяване, което да е истински различно, уникално, което да предизвиква усещане за откритие на нещо недокосвано. Meadows in the Mountains е точно това, носи те отвъд към нещо различно, нещо диво“.

Материалът 11-тото издание на фестивала Meadows in the Mountains Festival 2023 започва на 1 юни е публикуван за пръв път на Лицата на града.

Здравей, Рени! Къде те намираме?

Здравей Цвети, в момента съм в София. Пандемията повече или по-малко затвори света. Но у дома е винаги по-хубаво.

Разкажи ни малко повече за това, с което се занимаваш в момента?

Мъниста, мъниста, мъниста! Можете да ги видите от мидички с нарочно или естествено направена дупчица до перфектно формовани японски стъклени мъниста и омагьосващите мъниста от Морано! Мънистата, тази най – древна форма на бижута археолозите датират от преди 100 000 хил. години. Аз лично използвам японски стиклени мъниста Мяуки – изключително качество и много широка палитра от цветове.

Бижутата, които видях, ме очароваха! Какво е по-различното при работата с толкова фини мъниста?

С по-финните мъниста се работи по бавно и по-трудно. Размерът, който в момента ползвам, е номер 11 – това е приблизително 1 мм! Изискват се специални помощни материали като конци и игли и наистина много търпение. Но разбира се ползвам и по-големи размери. Зависи каква форма и ефект преследвам.

Знаем, че си художник, който изключително внимава в детайла, как реши да се захванеш с бижутерия?

Всичко започна случайно и неочаквано, както много често се случва. Съдбата си играе с нас и ни поставя предизвикателства! Получих подарък – пръстен, направен от тези малки японски мъниста. Това събуди любопитсвото в мен – как ли е направен? Така започна всичко а с него и трудностите, докато направя първия пръстен. После дойдоха обеците и колиетата!

Къде можем да си купим от твоите творения?

Направих фейсбук страница Reni Haim Creativity, с която ги популяризирам и показвам новите модели. Всеки може да се свърже с мен на лични съобщения и да си поръча съответния модел и предпочитан цвят. Гамата от цветове може да задоволи и най-изискания вкус! А, който иска да ги види на живо, може в магазина на Мирела Братова:

Какво е Коледното ти пожелание към всеки, който чете интервюто?

Да сме здрави като първо и най-важно условие. Разбира се и да сме щастливи, макар всеки разбира щастието по различен начин. Обичайте се и се усмихвайте повече!

Фотограф: Цветана Бонева

Материалът Рени Хаим – художничката с огнената коса е публикуван за пръв път на Лицата на града.

Здравей! На какво се усмихна днес?

Предвид, че мисля да изчакам пет дни, преди да попитам за краен срок на отговорите, и да ги изпратя в 23.47 часа вечерта на въпросната дата, което реално може да отнеме седмици, не мога да преценя какво точно и в кой ден ме е усмихнало, но… да кажем, че понякога се забавлявам да посещавам Ютюб, за да гледам хора, които са казали: „Брат, брат, снимай ме, снимай ме, глей ся…“, след което са паднали като анимационни герои, но за щастие им няма нищо.

Какво най-често носиш със себе си?

Никога не излизам от вкъщи без *МЯСТО ЗА ВАШАТА РЕКЛАМА*. Аз съм огромен ценител на качествените продукти и откакто попаднах на *МЯСТО ЗА ВАШАТА РЕКЛАМА*, наистина се чувствам като нов човек. Изумително е, че може един бранд като *МЯСТО ЗА ВАШАТА РЕКЛАМА* да поддържа такава висока взискателност към перфектния краен продукт, и то на подобна достъпна цена. Горещо препоръчвам на всички да опитат с моя промо код -20%.

П.П. Шегувам се, силно НЕ харесвам инфлуенсърската схема, но все пак и аз душа нося и съм склонен да се продам на LEGO, ако искат да ми подаряват сетове. LEGO, ако четете това, аз съм вашият човек.

Коя е песента, която не можеш да изкараш от главата си напоследък?

Няма такава, но наскоро чух за интересен трик, когато човек има подобен проблем. Теорията е, че трябва да изслушаш песента от начало до край, за да може да дадеш завършек на зациклилия си мозък. От което пък се замислих дали понякога емоционално не циклим прекалено дълго и в разни отношения, именно заради къде недоизказани, къде недовършени неща.

Кой е любимият ти цвят?

Аз по-скоро се замислям дали има цвят, на който аз да съм му любим. И реално, ако има такъв, дали има и друг, който примерно силно да не ме харесва. Такова, да кажем, обличам зелена тениска и зеленото си мисли: „Оффф, човек… пак ли ти бе?!“

А любимата ти книга?

„Бивакът“ от Мариано Бертолучи. Накратко, става въпрос за младо момче, чийто баща е убит от собствения си жаден за власт брат, който после опитва да убие и него, но то успява да се спаси. Години по-късно се връща по-силно отвсякога, отмъщава за баща си и възстановява хармонията в стадото. Всъщност това е сюжетът на „Цар Лъв“, а съм почти сигурен, че и да има някъде там Мариано Бертолучи, то едва ли е написал точно книга с име „Бивакът“. Просто е лесно да кажеш нещо на Булгаков, Джордж Оруел, Стивън Кинг, Франк Хърбърт, Айзък Азимов, но за да изглежда човек по-изискан, е хубаво да забива околните с книги, които никога не са чували.

В какви дрехи се чувстваш себе си?

Чувствам се най-добре само по къси панталонки, както си ходя вкъщи. Ако ми предложат 1 милион евро с условието, че трябва до живот да си бъда с чорапи вкъщи, със сигурност ще ги откажа, без да се замисля. Даже много ми се иска и да ходя бос навсякъде, но за съжаление пътищата ни не го позволяват, а и имам опасения, че ще ме пускат на значително по-малко места.

Къде искаш да си точно сега?

Искам да мога да отскоча до бъдещето, за да взема наготово всички неща, над които работя, и да си се върна пак където съм, за да имам повече време за губене. Уви…

На колко години беше първата ти целувка?

В интерес на истината все още я чакам, но си я представям по следния начин. Лято, около 25 градуса, слънцето гали с последните си лъчи за деня лавандуловото поле, на което ме чака тя. Облечена е с червена рокля на бели точки, с която вятърът небрежно се закача като мързелива котка с топка прежда. Притеснено си играе с косата, а единственото по-зашеметяващо нещо от усмивката ѝ, са грейналите ѝ очи. В този миг космическата ми капсула каца, вратата се отваря, а отвътре се подавам аз, стъпвайки авторитетно на ръба, докато отвътре се разлива мъгла. Тя тича към мен и ми сваля скафандъра. „Успя ли?“ – пита трескаво. „Да, бейби. Галактиката е в безопасност… засега.“ Тя ме прегръща силно, дърпа се назад и отново онзи щастлив поглед. „Никога не съм вярвала, че ще срещна мъж като теб!“ Гласът ѝ трепери от вълнение. „Бейби… – Поглеждам замислено към хоризонта. – Никой не вярва, докато не се случи.“ В този момент излиза логото на Brazzers. Fade to black.

Кой е последният филм, който те грабна?

Без колебание – „1917“. Никога не съм бил особено голям фен на военния жанр, но да направиш филм на тема, която е толкова изтъркана през годините и да е някак свежо, си е изключително. Метафорите са прекрасни, кинематографията е вдъхновяваща и генерално усещането ми след филма беше смиряващо. Просто си казах: „Баси… какви неща правят някои хора. Евала“.

За какво мечтаеш?

Абсолютно всички хора на света да бъдат щастливи, което всъщност е подтикнато главно от егоистични причини. Щастливите хора по традиция са силно над нещата и са в пъти по-приятни за околните. Доста по-вероятно е да си кажат: „Ама че ми е як животът, ще завържа торбата с боклука и ще се разходя да го хвърля в кофата, вместо да го запаля и да го метна през терасата!“ Тъй че успех на всички, че и на мен в това число.

Материалът „Моите 10“ с Димитър Калбуров е публикуван за пръв път на Лицата на града.

Здравей! На какво се усмихна днес?

Хубавото е, като се замислим, че най-употребяваният поздрав у нас съдържа „здраве“.

„Здравей“, „младей“, „хубавей“ са все пожелателни форми. Усмихнах се на две съобщения днес. Донесоха добри новини.

Какво най-често носиш със себе си?

Маската за справяне с трудни ситуации нося най-често. Научих се да нося различни чанти, защото открих закона на Щерев за обема на чантата. Той гласи следното: Каквато чанта вземеш, такава ще препълниш. Но понеже чантата е умален модел на ентропията – в нея все още могат да се намерят слушалки, две връзки с ключове, слънчеви и диоптрични очила, молив и химикалка, тефтерче. Необходими пособия за спешно оцеляване и на Марс.

Коя е песента, която не можеш да изкараш от главата си напоследък?

I kao da je bilo nekad
kao da je bilo tu
pod velikim svetlim suncem
pod velikim svetlim svodom

Rucali smo meso
glodali smo kosti dobrih zivotinja
mi imamo snage
mi imamo snage za jos dan

Ref. 2x
Mi menjamo dan za noc
mi menjamo noc za dan

Prolaze brodovi, trube u cast
zvone na uzbunu
deca uce da placu
deca uce da poznaju svoj glas

U toplim jaslama, u hladu bora
pod zidom cempresa
mi menajmo nasu noc
za neki tudji dan, za neki tudji dan

Позволявам си да преведа много аматьорски текста на „Екатерина Велика“, може би най-значимата рокгрупа от бивша Югославия. Като го чуете, разбирате, че е трудно да си я изкараш от главата. Чуйте я.

„И сякаш някога

все едно е тук,

под голямото ярко слънце

под големия ярък свод

Ядохме месо

глозгахме кости на добрите твари

имаме сили

имаме сили за още ден

Обръщаме ден за нощ

Сменяме нощ за ден

Минават кораби, отдават ни чест

тръбят на тревога

децата се учат да плачат

учат се да познаят гласа си.

В топлите ясли, под сенките на борове

и стена от кипариси ние обръщаме нашата нощ

За някой чужд ден, за някой ден чужд.“

Кой е любимият ти цвят?

Някога казвах: ясночервено, черно, бяло. Сега виждам повече от цвета. Според Института пантон вероятно има и обозначения, но аз ще ги предам така, както ги виждам:

• Теракота, огряна от италианско слънце в 17:27 на 13.09.
• Сняг в сянката на иглолистно дърво.
• Шафран, престоял три минути в паея.
• Окото, секунда преди да заплаче на любима песен.

А любимата ти книга?

Нямам любима, не съм монокнижен. Многокнижието ми е подсъдно. Чета на порции, сега съм на тема „Македония“. Търся и чета: документи, спомени, мемоари, оригинали. Фалшификатите личат отдалеч – това ще кажа.

В какви дрехи се чувстваш себе си?

В дрехи, които говорят с мен, а не за мен. Детайлите имат значение, както запетайките за изречението. Без детайлите сме просто изредени думи. А те, детайлите, като граматиката, учат се и се възпитават – каре, деним, кожа, брошка, чал, часовник, шапка, бяла тениска, шал, парфюм. Това е за начален и среден курс. Висшето става по-сложно, но и носи радост, ако „четеш“ и тези, които са научили този език.

Къде искаш да си точно сега?

Израел, Ливан, Египет  – там. Изток, не Запад… и всяка подправка носи чар.

На колко години беше първата ти целувка?

Първата целувка беше… хм, сметнете сами – хиляда и триста години България и малкото мои от тях без четири лета и две луни. Тогава.

Кой е последният филм, който те грабна?

Най-заразително и из основи, мисля, че беше „Зимен сън“ на Нури Билге Джейлан. Гледах го през 2015-а. И оттогава не ме е пускал.

За какво мечтаеш?

Мечтанието и копнежът донесоха всички световни войни, затова внимавам какво искам.

Затова го искам само наум.

Фотограф: Виктор Чучков

Материалът „Моите 10“ със Стефан А. Щерев е публикуван за пръв път на Лицата на града.