Днес те срещаме със Стефи Колева, с която разговаряме по важна тема, а именно ОКР. Знаем, че много млади хора се сблъскват с тази нелека диагноза, съпроводена в повечето случаи с паническо разстройство, тревожност и депресия. Животът изведнъж може да се превърне в абсолютен кошмар, но излизане от този „филм на ужасите“ има, а хора като Стефи са лъч светлина. Вярваме, че разказът ще докосне много то вас и може да бъде изключително полезен за всеки, който преминава през това сега, защото разбирането и съпричастността са ключ…
Здравей, Стефи! Къде те намираме?
Привет, Цвети! Физически – на любимото ми място – в дома ми. Професионално – в много динамичен и стресиращ период, който продължава вече твърде дълго. А емоционално – на най-доброто място, на което съм била от години.
Представи ни се така, както би се представила на дете…
Здравей! Аз съм Стефи на 33. Не ходя на детска градина, но ходя на работа, за да си купувам сладко и играчки (insert най-голямата усмивка на света). И нещата просто се случват, защото с децата имаме много подобна емоционалност – разхвърляна, полярна и винаги по много.
Темата, за която ще си говорим, е доста сериозна, тъй като ОКР и Паническото разстройство засягат все повече млади хора у нас. Кога ти се сблъска с диагнозата ОКР?
Благодаря, че отделяме време на тази тема, защото наистина е изключително важна както и всичко, свързано с психичното ни здраве в този свят на супер стимулация на сетивата. Ох, моята история…мислех си, че започва през 2014, но с времето разбрах, че е започнала много преди това, още когато като малка не можех да заспя без мама да е до мен и имах буца в гърлото всеки път, когато трябваше да си лягам, но това са си мои лични разсъждения. Важно е човек да открие първопричината, разбира се, за да може да лекува травмите, довели до психично разстройство.
През 2014 бяхме заедно с мъжа ми (приятеля ми тогава) от 4 години. Започнах да изпитвам странни усещания, да се появяват съмения в мен, да искам хората да ме харесват и да си мълча, за да не ми кажат нещо лошо. Започнах да се чувствам различна от приятеля ми – тогава аз бях четвърта година бакалавър, а той работеше в строителството. Мислех, че тези различия ми пречат и се убедих сама, че аз вече не го обичам и поисках да се разделим. Но нещата не ставаха по-добре както си мислех, а ставах все по-тревожна, неспокойна и така получих първите си паник атаки. Изпитвах стрес, имах сърцебиене, стягане в главата, тила, синусите, зачервяване на кожата. Физическите симптоми продължиха твърде дълго и потърсих лекарска помощ. Оказа се, че физически съм супер, но един прекрасен УНГ специалист реши, че психиката ми има нужда от подкрепа и ми изписа хранителна добавка – 5-htp, която за две седмици ме успокои и всичко беше добре за известно време.
И така до 2015, когато започнах супер строга нисковъглехидратна диета. За 3 месеца отслабнах от 53 на 45 килограма. Бях наистина много слаба, цикълът ми спря, изпитвах ужасна мускулна слабост, трудно ми беше дори да изкачвам стълби. Но да бъда слаба беше моя мечта – друга травма от детството. Освен тялото ми по това време отслабна и психиката ми, но все още не успявах да го осъзная. За съжаление, вместо да взема някакви мерки аз продължих да поддържам този живот на ръба на оцеляването твърде дълго.
Въпреки това, по това време се случи и нещо хубаво – за първи път имах собствено жилище и заживях сама – мечтата на всеки млад човек, нали? Но това се оказа последната капка, която тялото и психиката ми можеха да издържат. Когато изведнъж от мамино детенце се превърнах в самостоятелен човек и трябваше да правя всичко сама, чашата преля.
Месеци наред ме тормозеха мисли, които никога преди това не съм имала – тук е много мръсно, няма да сядам на този стол, не мога да пипна това. Започнах да мия ръцете си по много минути, да се къпя и търкам неудържимо, да дезинфекцирам всички предмети….и един ден, в който бойлерът се развали аз просто се предадох – това ми се стори като най-голямото предизвикателство, изпречквало се на човек. Отидох при майка ми, която нямаше представа какво изпитвам и последва цял ден на обяснения, плач, крясъци. Беше много страшно, защото нямах представа какво се случва. Аз не можех да докосна нито един предмет, защото мислех, че е мръсен, не можех да ям, защото храната беше мръсна, не можех да излизам, защото въздухът навън беше мръсен. Аз не можех да правя абсолютно нищо, а сутрин се будех с такава тревожност, че отивах в леглото на майка ми като малко момиченце, защото ме беше страх…от всичко.
По това време ходех на психолог, защото усещах, че нещо не е наред, но обсъждахме съвсем други неща. При следващото ми посещение разказах всичко, което усещам и терапевтът ми каза, че спешно трябва да посетя психиатър, защото имам тежко обсесивно компулсивно разстройство. Диагнозата не беше трудна за поставяне – бях като по учебник – ужасно страшни мисли, които те карат да правиш определени неща, за да не пострадаш. Например – „Докосна дръжката на вратата, веднага си измий ръцете със сапун два пъти и се търкай поне три минути, защото иначе със сигурност ще умреш!“ Може да звучи нелепо, но за мен тези мисли бяха истиснки като въздуха, който дишам. А страхът, страхът е инвалидизиращ.
Имах късмета да попадна на страхотен психиатър, който препоръчвам с две ръце. След обстоен преглед и оценка на състояните ми, тя ми изписа антидепресанти. Бях потресена – та това не е ли само за болни хора? Няма шанс да пия лекарства! И така носех лекарството в чаната си една седмица докато просто нямах избор, майка ми ме молеше да го започна, защото животът бавно си отиваше от мен.
Хората често си мислят, че психичните заболявания, нямат общо с физическото ни състояние, но това не е така. Ако ме бяхте видели в тези месеци, щяхте да предположите, че съм болна от нещо много сериозно – изключително слаба, сива кожа, без живец в очите.
Така започнах да пия медикаменти и хранитлени добавки и продължих с терапията. Истината е, че първите две седмици от лечението бяха неприятни и странни, но след това нещата започнаха да се проемнят. Важно е да отбележа, че при ОКР медикаментите действат до степен, в която просто намаляват честотата на обсесивните мисли и тяхната сила, но те не лекуват. Единственият начин за подобрение е човек да използва тази възможност, когато мсилите му вече не са огромни чудовища и да започне да прави промени в своите навици. Така и стана – лятото на 2016 беше прекрасно за мен, изпълнено с приключения и неща, които не бях правила от години. А най-хубавото – събрах се с моя приятел след двугодишна раздяла.
И така в края на 2016 реших, че вече съм добре и поисках да спра хапчетата. Така и стана. За съжаление само два месеца по-ксъно ОКР се върна с такава сила, че не можех да повярвам какво се случва.Симптомите бяха покъртителни, но въпреки това откзвах да започна лечение пак – та аз бях толкова добре преди малко, какво се случи? Тогава живеехме вече заедно с мъжа ми, а дори не можех да го прегърна, защото щях да се замърся.
Тогава се случи нещо много интересно – бях изправена пред ултиматум. Братовчедът на мъжа ми беше дошъл на гости от чужбина. Той и мъжът ми са мног близки и, разбира се, искаха да се видят. Братовчед му беше болен от нещо, не помня какво, но не беше сериозно, нито заразно, но ОКР ме убеди, че това е смъртоносна болест и, ако мъжът ми се види с братовчед си, ще се зарази и ние ще умрем със сигурност.
Казах му, че ще си почна хапчетата, но трябва малко време да подействат, така че, ако отиде да се види с братовчед си, да не се прибира за известно време, а да остане у техните. Спомянм си как и двамата плачехме безпомощни. Тогава той ми каза „Ако сега остана у нашите, повече няма да се върна“. Дори сега очите ми се насълзяват при спомена за тази случка. Тогава беше моментът, в който осънах, че има нещо по-страшно от мислите ми и то е да изгубя любовта на живота си, защото отказвам да се боря. Това беше преломният момент, в който разбрах, че ОКР не проваля само моя живот,но и живота на любимите ми хора. Тогава взех решение, че аз ще се боря.
От тогава досега съм правила няколко опита да спра медикаменитте си, но винаги прибързано и историята се повтаряше. Едва през последните две години осъзнах, че не мога да разчитам на медикаментите и добавките, за да изляза от тази дупка, че трябва да действам и то сериозно. Започнах да правя истиснки промени в живота си – спрях цигарите, спрях алкохола, започнах да тренирам активно и да се храня възможно най-добре. И най-вече – да се изправям пред предизвикателства, защото иначе няма прогрес.
Имам да извървя още доста път до ремисията, но поне знам, че съм в правилната посока и успявам да бъда щастлива с и въпреки ОКР. Има много неща, които човек може да направи, за да е щастлив и да се чувства добре дори с психично разтсройство, но просто не трябва да спира да опитва и да се бори.
А получавала ли си и паник-атаки?
Както казах, първата си паник атака получих шрез 2014, но тогава не знаех, че е това. След отключване на ОКР съм имала доста такива в моменти, когато просто обсесията е толкова силна, че те оставя неподвижен.Често ми се е случвало да имам толкова силен страх, че ще умра, че да се свивам на кълбо, плачейки и с ясното съзнание, че аз няма да оцелея. Тези моменти са ужасяващи. Невероятно е какво може да ти причини собственият ти мозък. За щастие, след като започнах да работя целенасочено за по-дброто си психично здраве, не съм получавала паник атакаи.
Можеш ли да ни разкажеш малко повече какво е ОКР, как да го разпознаем, кога идва, каква е симптоматиката?
ОКР е вид тревожно разсройство, кеото се характеризира с обсесивни мисли, които са натрапливи и не си отиват, а се повтарят отново и отново. Те ти казват, че ще се случи нещо ужасно, ако не извършиш дадено действие (наречено компулсия). Например, ако не включа и изключа лампата 15 пъти, семейството ми ще умре до 48 часа. Макар и да звучат абсурдни, тези твърдения са абсолютната истина за човека, който има ОКР, а тревожността, която предизвикват, е мъчителна. С цел да почувства облекечение и да избегне катастрофален изход, човекът, страдащ от ОКР, е длъжен да се подчини на обсесията и това се повтаря до безкрай.
Причината за поява на ОКР се крие в химичен дисбаланс в мозъка – нарушение на невротрансмитера серотонин и грешно предаване на информация в някои части на мозъка. Частите в мозъка, които отговарят за „биене на тревога“, обработка на информация и справяне с емоциите са свръхактивни. Това е важно уточнение, защото много хора мислят, че психичните заболявания нямат общо с физиката, но това не е така.
Човек може да е предразположен към подобни разстройства, но индивидуални стресови фактори играят ролята на катализатор за отключване на такива състояния.
Важно е, ако имаме тревожни мисли, които се повтарят, ако страдаме от безпокосйтво, което може да се притъпи само от определени дейтвия, ако започнат да ни правят впечатление и да ни тревожат неща, които не сме забелязвали преди това, да се поинтересуваме и най-добре да се посъветваме с терапевт, за да може навреме да разпознаем състояние, което има нужда от терапия или лечение.
Да си тревожен непрекъснато и да изпитваш неоправдано безпокойство не са нормални неща, въпреки забързаното ежедневие и не трябва да ги превръщаме в новото нормално.
Друго изключително важно нещо е, че ОКР идва в много и различни форми. Хората, често шегувито казват „О, не обръщай внимание, че подреждам чашите по цветове. Това е моето ОКР“. Това води до голямо неразбиране и дори нотка позитивизъм. В ОКР няма нищо весело и забавно. То не е подреждане на дрехи по цветове. То може да е:
- ОКР със замърсяване – ужас от невидими и видими мръсотии, бактерии, ифекции болести
- Религиозно ОКР – мъчителна нужда да се съобразяваш с религиозни норми и страх, че ще бъдеш наказан, ако ги нарушиш
- ОКР с мисли за нараняване – натрапливи мисли, че ще нараниш себе си и/или хората, които обичаш
- ОКР с мисли с агресивен или сексуален характер
- ОКР с перфекционизъм – болезнена нужда всичко да е перфектно
- ОКР с трупане на вещи – трупане на ненужни вещи от страх, че ще потрябват някога
- ОКР със съмения и срам – съмнения, че всико което правиш е грешно, срам от собствените ти мисли и действия
- Симетрично ОКР – ОКР, което те кара да подреждаш и извършваш всичко, базирано на болна симетрия
ОКР е едно от най-сложните за третиране тревожни разстройства, заради своята специфика и физическият и химичен дисбаланс, които го предивикват.
За щастие, обаче, има прекрасни специалисти – лекари и терапвети, медикаметни, хранителни добваки, множество практики и навици, които могат да помогнат ОКР да се превърне в едно незначително гласче, което няма думата в решенията, които вземаме. Важно е човек да потърси и получи тези ресурси, за да може да постигне щастлив живот.
Възхищаваме се на млади и креативни хора като теб, които са решили да помагат на другите, подавайки ръка в момент на нужда. Информативността по темата е безкрайно важна, затова ще се радваме да разкажеш повече за мисията си…
Преди години създадох първия си блог, посветен на ОКР и Facebook група, чрез които исках да споделя с хората наученот от мен. Това, което забелязах е, че много от хората се срамуват да признаят, че имат такъв проблем и не желаят да го осбъждат публично. Стигането до аудиторията беше доста трудно, пък и аз преживях своите спадове по това време.
Сега, когато вече имам всикчи нужни ми ресурси и се справям по-добре от всякога, реших, че е време да говоря и да се опитам да стигна до хората, които имат нужда.
Създадох Instagram профила @EmpoweredByStefi, защото исках да дам гласност на темата за ОКР, тревожност и психично здраве като цяло. През годините винаги съм била много отворена за това какво се случва с мен и с мен са се свързвали доста хора, които имат нужда от помощ, но не занят къде да я намерят.
Моята цел е да дам гласност на теми като психично здраве, психични растройства, нуждта от навременна помощ. Показвайки моя живот с ОКР, моите битки, провали и успехи искам да помогна на хората да разпознаят състояните си, да потърсят и получат подходяща помощ, да получат така нужната им подкрепа, да разберат, че психичните разстройства не са срамно нещо, а здравен проблем, който трябва да бъде третиран.
Тревожното разстройство, ОКР и паническото разстройство могат ли да бъдат напълно излекувани и как успяваш да се балансираш ти?
Краткият ми отговор би бил НЕ. Поради комплексността на тези разстройства и връзката им с физически промени в мозъка, към тях трябва да се подходи по-комплексно. Няма как да изпием едно хапче и всичко да се оправи. За щастие с търпение и старание можем да обучим мозъка си да реагира по нов начин на тревеожността и натрапливите мисли. И ето, че отговорът става ДА – можем да постигнем ремисия на тревожните разстройства.
Перфектният начин да го направим е да приложим когнитивно поведенческа терапия (провежда се от обучен терапевт) и един неин ресурс – ERP (Exposure and Response Prevention). Това е техника, при която сами се поставяме в ситуации, които предизвикват обсесивни мисли, но не извършваме компулсията, която ОКР ни казва. По този начин с времето мозъкът се научава , че ОКР опасностите не са реални опасности и че страховете ни са неоснователни. Това, обаче е процес, понякога много дълъг, а понякога доживотен. Но колкото повече усилия полагаме и колкото по-целенасочено работим, толкова по незначително става ОКР, тревожността намалява и паник атаките спират.
Има надежда за красив, вълнуващ и щастлив живот, където ОКР е тих шепот, на който с лекота не обръщаме внимание.
Моите верни съюзници са грижата за себе си, тренировките, качественият сън, хубавата храна и премахване на всичко, което ми носи негативна емоция – без значение дали е място, действие или човек.
За да се грижиш за психичното си здраве, трябва да станеш дори малко егоист. На много хора няма да им хареса, но ти си най-важният човек в твоя живот.
Какво мислиш за хипнозата като метод за справяне със стреса?
Хипнозата винаги ми е била много интересна, но не съм я опитвала досега. Всъщност може и да съм – има една чудесна книга на Алън Кар – „Лесният начин да спреш пушенето“. Аз както и милиони други хора са отказали цигарите след прочитането й. Интересно е, че едва после осъзнваш, че самата книга е вид лека самохипноза. След като работи така добре за нещо тежко като никотиновата зависимост, какви ли чудеса може да свърши и за тревожността. Бих опитала.
Как преминава един твой ден от сутрин до вечер?
Делничните дни са с ранно ставане – около два часа преди началото на работния ми ден. Започвам с хубава латино музика и тренировка с тежести – това е нещо, което помага изключително за ОКР и тревожнистта, продължавам с малко грижа за себе си – разтягане, дихателни упражнения, масаж, протеинов шейк и няколко хранитлени добавки. След такава сутрин съм готова да завладея света. После е работният ден – от вкъщи, но в корпорация. Открадвам си по някой момент в почивките, за да създавам съдържание за Instagram. Вечерите са посветени на различни неща – понякога уроци по испански, друг път някой подкаст или сериал както и много смях с мъжа ми.
Уикендите са свещени! Никога не навивам аларма за уикенда, искам тялото ми да почива толкова, кокото има нужда. След това винаги имаме около половин час в леглото в сладки разговори, последвани от бавни сутрини. А след това – приключения, без значение дали това ще е разходка до някоя еко пътека или мисия като купуване на нов смесител за кухня. С мъжа ми превръщаме всяко действие във вълнуваща задача. Това прави животът толкова цветен и така ценен. Имам невероятният късмет да прекрвам летата на брега на морето, така че естествено летните уикенди се прекарват на плажа с хубава музика и книга в ръка.
Каквото и да прая през деня, колкото и натоварен или скучен да е, се опитвам да намирам положителното и забавното във всичко.
Коя е любимата ти книга?
„Баба праща поздрави и се извинява“ на Фредерик Бакман
А филм?
„Интерстелар“ завинаги! Космосът е велик.
Саундтракът на деня ти е…?
Modjo – “Lady”
Къде намираш любовта?
Любовта е всичко за мен! Мъжът ми – винаги и по всяко време. Близките, приятелите, разбира се. Храната – всеки ден, музиката, филмите, които ме разплакват. Изгревът и залезът, морето и водопадите. Ох, всичко е любов и любовта е силата, която може да спаси всичко.
Къде да те намерим в социалните мрежи и как могат да се свържат с теб хора, които преминават през ужаса на ОКР, паники и тревожност?
В Instagram @EmpoweredByStefi е нашето място – мястото, където споделям хуабвото и лошото. Какво работи за мен, какво може да опитате. Подкрепа – отговарям дори само ако някой иска да си изплаче мъката. Ще се радвам да помогна или изслушам всеки, който има нужда от това.
И не на последно място – какво би пожелала на себе си, на нас и на всеки, който чете това интервю?
Здраве – физическо и психическо. И осъзнатост да знаем кога то има нужда от нашата подкрепа.
Благодаря ти, Цвети, че ми даде възможност да разкажа моята история!
