С „The Depths“ Таня и Гого от Lavasonic насочват вниманието към вътрешния емоционален свят и моментите, в които търсим път обратно към себе си. След „Inner Gardens“ и „The Walk“ двамата продължават да развиват своя звук, водени от интуицията и от преживяванията, които намират израз в музиката им.
Към новия сингъл създават и анимационен видеоклип, въпреки че нямат предишен опит в анимацията. Таня рисува всеки кадър на таблет, а Гого поема техническата част. За „Лицата на града“ разговаряме с тях за раждането на „The Depths“, личния почерк в изкуството и избора да създаваш със собствените си умения във време, в което изкуственият интелект предлага все повече възможности.
След “Inner Gardens” и “The Walk” се завръщате с нова песен “The Depths”. Как възникна тя и чия идея беше?
Гого: В зародиша си беше дълбоката, сякаш носена от неравномерни вълни мелодична линия на куплета, който Таня беше нахвърлила в една демо версия, без конкретни думи, малко като дрон музика. Гласът беше спокоен, но и дълбок и някак мистичен. Това запали искрата в мен и аз се опитах да го вкарам в някаква ясна пулсация. В началото не ми се получаваше. В какъвто и размер да пробвах, се губеше това усещане за вълни и флуидност и нямаше хомогенност между мелодия и ритъм. От един момент започнах да следвам гласа и да не броя времената. Отпуснах се и се оставих на неосъзнатото музициране, без да се критикувам и търся някакъв модел, който да осмисли и подреди в някакъв конкретен патерн ритъм секцията. Получи се. След това продължих с бясна скорост да развивам песента. Добавих инструменталните части и мелодията на припева.
Основна тема на записа е вътрешният емоционален свят на човека, като говори за моментите, в които се губим в себе си, но все пак намираме път обратно. Има ли нещо, което ви провокира да навлезете в тази тема? Ако да – какво?
Таня: Музиката, която правим заедно с Гого, е отражение на това докъде сме стигнали в житейския си път и развитието си като човешки същества. Може да се каже, че запечатваме емоциите и вълненията, случващи се в нас в момента на композирането – музиката е друг език на себеизразяване отвъд думите, който ни представя такива, каквито сме в нашето настояще. Също така това е и процес на себеоткриване и осъзнаване. В този период от личния ми житейски път ме интересуват теми като какво означава да си човек, какво е да си свободен човек, какво е да носиш отговорност за изборите, които правиш в живота си, как стигаш до това да повярваш, че имаш свободна воля, как се определя нагласата ти за съществуването и мястото, което имаш в реалността. Вярвам, че да се занимаваш с изкуство, неизменно изисква да оставиш личен, характерно твой, отпечатък в произведенията си – нещо, което никой друг не би могъл да повтори или имитира. Нещо, което обаче, подлежи на развитие, защото ние като хора имаме възможност да изберем да се развиваме, да се надграждаме, да излизаме от зоната си на комфорт и да се променяме, създавайки повече смисъл за самите себе си. Подозирам, че това няма да е единствената ни песен, засягаща тези вечни, неизменно присъстващи в живота ни въпроси.
Мелодията на “The Depths” сякаш ни пренася в космическо безтегловно състояние – как успяхте да постигнете този ефект и беше ли търсен и умишлен?
Гого: Чули сте точно това, което усещахме докато създаваме песента. Ние не си поставяме конкретни рамки когато започваме нова композиция. Водим се от вдъхновението и моментното ни състояние.
Явно успяваме да предадем това на слушателя, което определено ни радва.
Опишете с няколко думи вашия стил и какво означава dream shoegaze pop?
Гого: Знаете ли, ние самите трудно бихме се поставили в някакви стилови рамки. Когато трябваше да качим в платформите първия си сингъл “Inner Gardens”, формата, която се налагаше да попълним изискваше да се въведе жанр и поджанр, за да могат алгоритмите да ни препоръчват на определена аудитория. Беше ни изключително трудно да се самоопределим и поискахме мнението на нашият PR специалист – Дени Славова от Projector Plus. Тя ни каза, че спрямо това, което чува от тази песен и останалите дема е най-близко до тези два стила. Хареса ми, защото гласът на Таня е определено приказен и те кара да мечтаеш. Мелодичността пък дава основание да се нарече по някакъв начин и поп, но в един по-широк смисъл. От друга страна използването на много ефекти, пространствени и дистортирани ни доближава до Shoegaze стила. Името му идва от банди, които непрестанно си гледат в краката по време на концерти, за да уцелят и натиснат някои определени бутони на огромните си педалиери с китарни ефекти в правилния момент.
С реализацията на всеки следващ сингъл, стилът ни се променя в някаква посока, определено има и трип-хоп елементи, а следващите по-бързи и танцувални все още не можем да определим. Мисля, че най-добре е всеки артист да има свой, неповторим и неподправен отпечатък. Нашият стил е Lavasonic.
Сами създавате видеоклипа към песента, без нито един от вас да се е занимавал с анимация досега. Колко време и усилия ви отне този процес?
Таня: Сумарно ни отне около две седмици да нарисувам стори-борда, който стана стабилна основа за рисуването на кадрите. Около 3 месеца ни отне самата продукция. Но впускайки се в този изцяло нов за нас жанр, трябваше да положим усилия и да се образоваме за базовите принципи на анимацията, а това също отне време. В началото заедно с Гого, вдъхновени от текста на Ники Аламанов, измислихме сценария, после се появи стори-борда, после пристъпихме към изработването на видеото. Аз рисувах всеки кадър на таблет, Гого се занимаваше с техническата част. По време на това наше приключение бяхме заедно във всеки един от етапите.
Знам, че отказвате да използвате средствата на изкуствения интелект, защо? Защо избирате трудния и по-бавен път, отколкото улеснения начин с AI?
Таня: Живеем в реалност, в която бъдещето ни настигна, според мен, прекалено бързо и превзема инвазивно живота ни. Смятам, че в отговор трябва да сме адаптивни, но и с критично мислене към всеки един нов елемент, който нахлува в ежедневието ни. Моето мнение е, че изкуственият интелект е страхотен инструмент, който помага много при реализиране на всякакви проекти, но засега не може да измести оригиналността на човешката мисъл и характерния почерк в изразяването й. Ако, доверявайки се изцяло на някого другиго да върши всичко вместо нас, и лишавайки се от една от най-базовите си нужди, а именно да създаваме, то рано или късно ще се озовем в състояние на неудовлетвореност, загуба на смисъл, безрадостно съществуване и пропилян потенциал. Вярвам, че това също е въпрос на избор и нагласа към съществуването – всеки един от нас решава какво да избере. Аз за себе си избирам моето сакрално пространство – заниманията ми с изкуство, където се усещам абсолютно свободна да не се съобразявам с правила и да експериментирам с каквото поискам, да остане наситено с мен, емоциите ми, устрема ми и да бъде изразено според възможностите ми, колкото и несъвършени да са те.
Против творчеството с AI ли сте и използвате ли го в друга сфера от живота си?
Гого: Не съм против AI, но не бих нарекъл използването му изкуство.
За мен изкуството се създава поради необходимостта на определен индивид да се самоизрази. Да покаже вътрешния си свят по един нестандартен, красив конкретен или абстрактен начин, провокирайки в публиката си усещания и представи, които са различни за всеки отделен човек.
Таня: Използвам AI като помощно средство – да намирам по-бързо синтезирана информация по въпросите, които ме интересуват. Ползвам го и като средство за анализ, но все още не се доверявам напълно, относно интерпретация на факти. Смятам, че в момента е много интересно и забавно за доста хора да експериментират в опити да творят с изкуствен интелект, на мен лично тази идея не ми носи никакъв ентусиазъм, а резултатите, които се получават от такива експерименти, не предизвикват емоция в мен.
Изкуственият интелект навлиза във всички сфери с пълна сила и мощ – вече много рядко може да срещнем постери и визии, създадени от човек. Какво мислите вие – помага ли ни в действителност AI или ни прави “лоша услуга”?
Таня: Със сигурност започва да формира една за мен, доста спорна естетика в публиката. Но това, че резултати с ИИ се постигат лесно, вероятно ще доведе до наводняване на жизнената ни среда с такива продукти. Също мисля, че ще демотивира голяма част от хората да развиват уменията си по трудния, аналогов начин и като следствие от това, може да се окаже, че точно човешките умения извън ИИ ще станат редки и съответно изключително ценни.
Има ли “The Depths” връзка с предишните ви две композиции “Inner Gardens” и “The Walk”?
Таня: The Depths не е пряко продължение на предишните ни две песни, но засяга сходни теми.
За разлика от повечето артисти, Lavasonic се развива в свое темпо, но все пак, може ли да ни кажете – работите ли междувременно и по нови записи?
Гого: Да, имаме даже завършени и в процес на завършване няколко песни.
Какво предстои за вас?
Таня: Предстои ни да довършим албума си 🙂
Гого: Да започнем активна концертна дейност.
