Автор: Симона Захънова
Някои истории за успех започват с голяма идея. Други започват много по-тихо – с една шивачка, една фабрика и любов към занаята, която постепенно се предава от поколение на поколение. Историята на INGILIZ започва именно така – през 1976 г., когато Фатима Ингилиз започва работа в обувна фабрика и открива света на майсторството, който по-късно ще предаде на своя син Гюрсел.
През 1996 г. той създава малка семейна фирма, носеща фамилното име, а години по-късно от тази семейна работилница се ражда и брандът INGILIZ – с визията да съкрати пътя между дизайна, производството и клиента. Днес зад бранда стоят над 30 години занаятчийски опит, семейна фабрика в България, ръчна работа, съвременни технологии и стремеж към по-устойчив модел на производство.
А човекът, който днес продължава тази история и я води към световната сцена, е Ремзи Ингилизов – синът на Гюрсел, който буквално израства сред обувките, дизайна и производството. След като завършва маркетинг през 2010 г., той се присъединява към семейната компания с амбицията да позиционира INGILIZ сред лидерите в съвременните ръчно изработени луксозни обувки.
В „Лицата на града“ вече сме ви разказвали за INGILIZ – за неговата история, философия и мястото му на международната модна сцена. Този път обаче решихме да погледнем зад самия бранд и да ви срещнем с човека, който днес стои начело на тази семейна история.
Какво е да носиш фамилното име не само като наследство, но и като отговорност? Как се превръща семейният занаят в международен бранд? И какво остава зад успеха, когато светлините на прожекторите изгаснат?
В специално интервю за “Лицата на града” разговаряме с Ремзи Ингилизов – за бранда INGILIZ, семейството, модата, лукса, големите мечти и човека зад едни от най-разпознаваемите български обувки.
Здравей Ремзи, за мен и екипа на „Лицата на града“ е удоволствие да бъдеш наш гост. Ако трябваше да се представиш на едно малко дете, без титли, професии и бизнес определения – как би казал кой си?
В последно време ми се случва доста често да се представям по най-простия възможен начин, защото имам малък син и покрай него постоянно общувам с деца. И обикновено казвам: „Здравей, аз съм Ремзи. Ти как се казваш?“ Харесва ми тази простота. Преди всички титли, роли и отговорности сме просто хора, които се срещат и се опитват да се опознаят. Ако трябва да добавя нещо за себе си, бих казал, че съм любопитен човек, който обича да създава, да учи и да бъде близо до семейството си.
Ти буквално си израснал във фабриката. Кога за първи път осъзна, че това, което за теб като дете е било просто част от ежедневието, всъщност ще се превърне в твоя професионална мисия?
Не мисля, че е имало един конкретен момент, в който съм си казал: „Това ще бъде моят живот.“ По-скоро е процес на натрупване. Фабриката, обувките, разговорите за работа – всичко това винаги е било част от света ми. Както едно дете приема майка си и баща си като нещо естествено и неотменимо, така и аз съм приемал този бизнес като част от семейството.
В един момент просто осъзнаваш, че това не е само средата, в която си израснал, а нещо, което искаш да продължиш, да развиваш и да надграждаш. За мен INGILIZ е почти като още един член на семейството – като трети брат, за когото носиш отговорност и искаш да видиш как расте.
Всички те познаваме като главния изпълнителен директор на INGILIZ, но какво означава лично за теб да стоиш начело на бранд, който носи фамилното ти име? Има ли моменти, в които тази фамилия тежи повече от всяка бизнес титла?
Не бих казал, че фамилията тежи. Защото това, което е брандът, сме ние, а това, което сме ние, е част от бранда. Тежест би се появила, ако между двете има разминаване. При нас няма такова – ние живеем с INGILIZ всеки ден, буквално 24/7. Той е част от нашата действителност и от нашата същност.
За мен е гордост да нося тази фамилия и да я представям пред България и пред света. В началото, когато започнахме да гледаме по-сериозно към международните пазари, много маркетингови експерти ни съветваха да сменим името. Казваха, че звучи прекалено балканско, прекалено турско, прекалено източноевропейско и че за Западна Европа трябва да измислим нещо „по-международно“.
Тогава винаги задавах един и същ въпрос: защо да създаваме красиво име, зад което няма история? Предпочитам по-трудния път – да представям фамилното си име, семейния бранд и семейната фабрика, зад които стоят десетилетия труд и реално съдържание. Радвам се, че не се отказахме от това. С времето доказахме, че публиката може да приеме името точно такова, каквото е, когато зад него стои истинска история.
Какво е да работиш със семейството си? Кога това е най-голямото предимство и кога е най-голямото предизвикателство?
Да работиш със семейството си в бизнес, който е пораснал буквално от една стая до цяла фабрика, е изключително сложно. Изисква огромна гъвкавост, търпение, маневреност, отстъпчивост и най-вече постоянно доказване.
За родителите си аз винаги ще бъда тяхното дете. Първо трябваше да се докажа пред тях. След това трябваше да се докажа и пред хората във фабриката – че не съм просто „синът на собственика“, който е дошъл да наследи нещо готово, а човек, който може да взима правилни решения и да носи отговорност за тях. За мен е важно хората да ми се доверяват като на лидер, а не просто като на наследник. Защото наследник не означава непременно добър лидер.
Това е голямото предизвикателство – всеки ден трябва отново да заслужаваш доверието. Но най-голямото предимство е също толкова силно: когато дойде труден момент, имаш на кого да опреш гърба си. Винаги се сещам за притчата за хан Кубрат и снопа стрели – една стрела се чупи лесно, но когато са заедно, е много по-трудно. За мен семейството е точно това.
Какво означава успехът за теб днес? Променило ли се е определението ти за успех в сравнение с времето, когато INGILIZ тепърва започваше да расте?
Вероятно това е едновременно мое предимство и мое проклятие – аз съм перфекционист и почти винаги си поставям много високи цели. Понякога би било по-разумно човек да си поставя по-малки цели и да върви стъпка по стъпка. Аз обикновено правя обратното – виждам далечната цел и тръгвам директно към нея, дори когато цената е много време, много работа и немалко лични лишения.
Винаги съм виждал INGILIZ на световната сцена. Това е визията ми още от началото. Днес брандът е много по-близо до това място, отколкото беше преди години, но в моята глава той все още трябва да стигне по-високо.
Имам една шеговита мярка за успех: табелата на Gucci все още стои на Piazza del Duomo в Милано, а не тази на INGILIZ. Значи все още имаме работа за вършене.
Каква е най-трудната част от това да работиш в модата – постоянното търсене на новото или отговорността да запазиш онова, което вече работи?
Модата сама по себе си е сложна, но обувният бранш според мен е още по-особен, защото в него се срещат два много различни свята – занаятът и глобалният бизнес.
От едната страна имаш майстори, които познават материала, конструкцията и технологията до най-малкия детайл. От другата имаш международни пазари с различна култура, манталитет, покупателна способност, естетика и скорост на промяна. Не винаги е лесно да обясниш логиката на един пазар на човек, който мисли като занаятчия, както и обратното – да обясниш на пазара защо някои неща просто не могат да бъдат направени за един ден.
Най-трудната част за мен е именно да създаваш правилния мост между занаята и модата. Добрият майстор знае как да направи нещо безупречно, но това не означава автоматично, че усеща модата. А модата понякога иска неща, които технологично са изключително трудни. Ако между тези два свята няма правилната емоция, уважение и постоянство, сблъсъкът е неизбежен.
Коя е любимата ти част от създаването на една нова колекция – първата идея, моментът, в който дизайнът започва да оживява, самото производство или финалният момент, в който обувката вече е готова да излезе в света?
Честно казано, харесвам целия процес. Трудно ми е да избера само един момент.
Обичам първата скица, но също толкова ме впечатлява моментът, в който идеята започва да се превръща в реални компоненти. Харесва ми да гледам как Коста, нашият калъпчия, обработва калъпа милиметър по милиметър, докато стигне до точната форма. Как се изпилява шаблонът на табана, докато стане абсолютно точен спрямо стъпалото на калъпа. Как Жана чертае кройките в дигитална среда и постепенно една идея започва да придобива конструкция.
Този процес е изключително сложен, защото събира много различни знания в едно. И накрая идва моментът, в който продуктът стигне до клиента – първото разопаковане, вдигането на хартията, отварянето на кутията и онзи блясък в очите. За мен всичко от първата линия на скицата до този момент е част от едно и също преживяване.
INGILIZ вече е носен от световни имена като Angelina Jolie, Katy Perry, Hailey Bieber и много други, а обувките ви са част и от продукции като Star Wars, Game of Thrones и Dune. Има ли една конкретна звездна поява, която лично за теб е била моментът „уау, това наистина се случва“?
Да – Angelina Jolie. Това беше моментът, който бих нарекъл генезис. Помня усещането като сън в съня – виждаш кадъра, знаеш какво гледаш, но ти трябва време, за да осъзнаеш, че това наистина е реалност и че обувките са наши. Това беше един от онези моменти, които променят начина, по който възприемаш мащаба на собствената си работа.
Когато световна звезда избере INGILIZ, какво стои зад този избор? По-често стилистите се обръщат към вас за конкретен модел или има случаи, в които самата звезда открива бранда?
Бих казал, че е комбиниран процес. Част от звездите вече са чували за нас, но при много от тях първият контакт с INGILIZ идва през стилистите им. Нашата задача обаче е не просто да стигнем до тях, а да ги накараме да се върнат – чрез визията, качеството и най-вече чрез комфорта.
Така се случи с Angelina Jolie и така се случва и с други известни личности, които носят наши обувки. Наскоро имах среща с Katherine Kelly Lang, с която подготвяме нещо заедно, за което ще говоря, когато му дойде времето. Тя ми каза нещо, което много ме зарадва: че нашият модел Star я е накарал отново да носи 10-сантиметров ток. Била е цяла вечер с обувките на събитие, хората около нея постепенно са се преобули, а тя е останала с тях до края. За мен подобна обратна връзка е изключително ценна, защото показва, че продуктът не е само красив на снимка – той работи в реалния живот.
Какво означава „лукс“ за теб лично? Цената, материалът, ръчната работа, времето или усещането, което продуктът създава?
Луксът за мен е тишина. Луксът е форма. Луксът е изящество, което няма нужда да крещи.
Той може да бъде в един фин материал, в прецизността на линията, в начина, по който обувката допълва крака, вместо да се опитва да го засенчи. Не вярвам, че луксът живее в един-единствен компонент – нито само в цената, нито само в материала, нито само в ръчната работа. Той е цялостното усещане за присъствие. Нещо, което разбираш, без да е необходимо някой да ти го обяснява.
Какво искаш човек да усеща в момента, в който обуе чифт INGILIZ?
Първо държа да кажа, че произвеждаме изключително сложен и претенциозен продукт. Понякога се шегувам, че обувката по-скоро избира своя крак, отколкото кракът избира обувката.
Когато обаче се получи правилната симбиоза – когато продуктът намери своя човек и човекът намери своя продукт – има две изречения, които искам да чуя: „Паснаха ми идеално“ и „Изключително са удобни“.
Тогава знам, че този човек вече разбира продукта ни. И много често това е началото на дълга връзка с INGILIZ, а не просто една покупка.
Един от особено силните моменти за българската публика беше изборът на DARA да носи INGILIZ за откриващата церемония на Eurovision 2026 във Виена. Какво означава за вас, когато български артист избере български бранд за момент, който се гледа от милиони хора по света?
За нас беше огромна радост да бъдем, макар и малка, част от това представяне на DARA. Цялостната ѝ визия беше феноменална – не само обувките, разбира се, а и костюмът, поведението, енергията и целият performance.
С DARA не работим за първи път – отношенията ни са от години. Но това беше момент, в който тя блесна по особен начин и показа присъствие на световно ниво. Когато български артист избере български бранд за сцена, която се гледа от милиони хора, усещането е много силно. Радваме се, че имахме възможност да бъдем част от този момент.
Какво означава „лукс“ за теб лично? Цената, материалът, ръчната работа, времето или усещането, което продуктът създава?
Луксът за мен е тишина. Луксът е форма. Луксът е изящество, което няма нужда да крещи.
Той може да бъде в един фин материал, в прецизността на линията, в начина, по който обувката допълва крака, вместо да се опитва да го засенчи. Не вярвам, че луксът живее в един-единствен компонент – нито само в цената, нито само в материала, нито само в ръчната работа. Той е цялостното усещане за присъствие. Нещо, което разбираш, без да е необходимо някой да ти го обяснява.
Представяме си, че зад един толкова голям бизнес има огромен ритъм – производство, екипи, колекции, решения, пътувания. Как изглежда един твой обикновен работен ден?
Денят ми е доста динамичен. Обикновено започва около 5:30 сутринта с подготовка за деня и кратка тренировка. Фитнесът е важна част от режима ми, макар че най-често тренирам със собствено тегло.
След това идва семейната част на сутринта – закуска, подготовка на детето и изпращане за детска градина, а вече и за училище. Около 7:40 съм готов за работа. Качвам се на велосипеда и пет минути по-късно съм във фабриката.
Първо преглеждам информацията, която е останала от предишния ден – съобщения, имейли, документи. Около 8:30 започват оперативките. След тях денят продължава с разговори с клиенти и доставчици, производствени задачи, решения с екипите и всичко непредвидено, което един производствен бизнес може да ти поднесе.
Често приключвам около 20:00. Прибирам се отново с велосипеда и се старая да имам поне час или час и половина за семейството – понякога караме колела, вечеряме заедно, говорим. И на следващия ден започваме отначало.
Когато сме по изложения или по време на модните седмици, ритъмът става още по-интензивен. Случвало ми се е в рамките на три дни да имам между 70 и 100 срещи с клиенти, доставчици и различни партньори. Тогава сънят е по-скоро лукс.
А как изглежда денят ти, когато не си Ремзи Ингилизов, CEO на INGILIZ, а просто Ремзи – съпруг, баща и човек, който има нужда да презареди?
Тогава съм просто човек, който има нужда да презареди. За мен почивката не е непременно да стоя и да не правя нищо. По-скоро е емоционален рестарт.
Аз и семейството ми обичаме много водата и морето. Когато имаме възможност, сме край морето, с близки приятели, прекарвам повече време със съпругата си и детето. Разговорите, които нямат дневен ред, тежест и бизнес задача зад себе си, ме зареждат много.
Има още две неща, които ме рестартират силно. Едното е мотоциклетът – често карам с баща ми и брат ми. Това е момент, в който оставаш сам с мислите си, дори когато си в група. Другото са scuba diving и freediving. Под водата всичко изчезва – шумът, телефонът, задачите. След това излизаш с усещането, че съзнанието ти е напълно изчистено.
Имаш ли един чифт обувки INGILIZ, към който си лично привързан? Има ли модел или колекция, който бихме могли да наречем „обувката на Ремзи“?
Всички обувки са донякъде мои, защото се радвам на всеки дизайн, който произвеждаме, и познавам историята зад него. Но, разбира се, имам и лични фаворити. Сред тях са PATTY, RENY и от тази година – PRIVÉ. Това са модели, към които по една или друга причина имам по-особено отношение.
Наскоро излезе и вторият drop на колаборацията INGILIZ x NIKYOTO. Какво те привлече в работата с Никол и как се роди идеята да превърнете нейния артистичен свят в обувки, които могат да бъдат носени?
Всичко се случи изключително спонтанно. От момента, в който се запознахме с Никол, до момента, в който решихме, че ще направим нещо заедно, минаха буквално около 30 минути.
Беше обикновен работен ден, мисля че четвъртък. Мой близък приятел ми се обади и ме помоли да мина през ателието на Никол. Дотогава не се познавахме. Още при първия разговор обаче имах много силното усещане, че на този човек мога да имам доверие и че можем да направим нещо наистина интересно заедно.
Разбира се, интуицията невинаги е безпогрешна, но в този случай се оказа точна. Резултатът е среща между два свята – нашия занаятчийски опит и нейния творчески свят. И според мен точно от това се роди нещо наистина различно.
Наскоро разговарях с международен партньор – дизайнерка във Франция, за която произвеждаме продукт – и тя ми каза: „Това, което сте направили, е феноменално. Няма аналог.“ И действително вярвам в това. Къде другаде сте виждали точно такава обувка, такава чанта или такъв чехъл? Колекцията има собствен характер.
Вече си споделял за онази мечта с баща ти да видите INGILIZ на Piazza del Duomo в Милано. Ако един ден това се случи – как си представяш момента? Кой ще бъде първият човек, на когото ще се обадиш?
Не знам колко далеч в бъдещето е този момент, но вярвам, че рано или късно ще се случи. И не знам дали точно аз ще бъда човекът, който ще го види.
Но ако съм там, вероятно няма да има на кого да се обаждам. Хората, на които бих искал да се обадя, ще бъдат до мен. Искам да изживеем този момент заедно – със семейството ми и с хората, с които сме вървели по този път.
Коя е най-голямата ти лична мечта за INGILIZ, която все още не си постигнал?
Може би отговорът е продължение на предишния въпрос – да видя INGILIZ на мястото, което днес заемат най-големите световни марки. В моята лична метафора това е един ден рекламата на Gucci на Piazza del Duomo да бъде заменена с реклама на INGILIZ.
Имам обаче един лош навик – в момента, в който постигна една цел, почти веднага си поставям следващата. Така че, ако един ден постигнем и тази мечта, тогава ще ви кажа коя е новата.
И ако трябва да оставиш само една ценност на следващото поколение INGILIZ – коя би била тя?
Последователност. Да бъдеш последователен и в личния, и в професионалния си живот, и да продължаваш да следваш мечтите си дори когато резултатът не идва веднага. Талантът е важен, късметът също, но без постоянство много трудно се изгражда нещо, което да остане.
Любим град за вдъхновение?
Милано. И ако мога да добавя още един – Истанбул. Милано ме вдъхновява с модата и ритъма си, а Истанбул е палитра, която сякаш никога не можеш напълно да обхванеш и разбереш.
Място, където винаги се връщаш?
Пещера. Това е мястото, към което винаги се връщам.
Един човек, от когото си научил най-много за бизнеса?
Баща ми.
Ако INGILIZ беше човек – какъв характер щеше да има?
Скромен, тих и предпазлив, но в същото време с много силно усещане за красота и мода и присъствие.
Ако можеше да опишеш INGILIZ с една дума, която няма нищо общо с обувки, мода или бизнес – коя би била тя и защо?
Семейство. Защото INGILIZ никога не е бил просто продукт или компания. Той е история, хора, отношения, поколения и общ път. В крайна сметка всичко започва и се връща към семейството.
