Животът на актьора зад капитан Пикар и професор Ксавие
Патрик Стюарт представя „Star Trek: Picard“ на Comic-Con в Сан Диего, 20 юли 2019 г.
Снимка Gage Skidmore
Сър Патрик Стюарт е починал на 28 октомври 2026 г. в дома си в Лос Анджелис, на 86 години. Новината е обявена на 29 октомври в изявление на семейството му, цитирано от Reuters и Associated Press. До него е била съпругата му, музикантката Съни Озел.
В съобщението близките посочват, че актьорът е преминал през кратък период на боледуване от болестта на Алцхаймер и деменция с телца на Леви.
За поколения зрители той ще остане човекът с онзи дълбок глас, който можеше да въведе ред на мостика на „Ентърпрайз“ и да даде увереност на най-необикновените герои от „Х-Мен“. Но историята му започва далеч от Холивуд, в работническия Йоркшир, и минава през десетилетия работа в театъра.
Патрик Стюарт като Клавдий в телевизионния „Хамлет“ от 1980 г. Архивна рекламна фотография, разпространявана от PBS.
Момчето от Йоркшир
Патрик Стюарт е роден на 13 юли 1940 г. в Мирфийлд, Западен Йоркшир. Майка му Гладис работи в текстилното производство, а баща му Алфред е военен. Семейството живее скромно. По-късно актьорът ще говори открито и за насилието над майка си, на което е бил свидетел като дете.
Първото голямо откритие идва в училище: учител му показва Шекспир и възможността чрез чуждите думи да се озовеш в друг живот. На 15 години Стюарт напуска училище и за кратко работи като репортер в местен вестник. Театърът обаче постепенно измества журналистиката. Следва обучение в Bristol Old Vic Theatre School, където той завършва през 1959 г.
Театърът преди космоса
През 1966 г. Стюарт се присъединява към Royal Shakespeare Company. Сред ролите му през годините са Шайлок, Тит Андроник, Хенри IV, Просперо и Антоний. Това е дългият професионален път, който предхожда международната му екранна слава.
От него идва и нещо разпознаваемо във всяка следваща роля: вниманието към езика. При Стюарт паузата често тежи колкото репликата. Той може да изиграе власт, без да повишава глас, и да покаже съмнение само с промяна в погледа. Тези качества ще се окажат също толкова необходими на борда на космически кораб, колкото и в шекспирова трагедия.
Патрик Стюарт на Comic-Con в Сан Диего през юли 2019 г., когато представя „Star Trek: Picard“.
Снимка Gage Skidmore · CC BY-SA 3.0 · Източник
Капитан Пикар и надеждата за бъдещето
През 1987 г., на 47 години, Стюарт поема ролята на Жан-Люк Пикар в „Star Trek: The Next Generation“. За много зрители това е първата среща с него. Зад новия капитан обаче вече стои актьор с дългогодишен опит, способен да направи убедителни дори най-необичайните ситуации.
Пикар е командир, който предпочита да разбере събеседника си, преди да го обяви за враг. Неговата сдържаност позволява на сериала да поставя въпроси за отговорността и човешкото достойнство, без непременно да ги решава с битка. Стюарт придава на този идеал конкретно лице: човек, който се колебае, изслушва и накрая поема тежестта на решението.
Сериалът продължава седем сезона, от 1987 до 1994 г., и е последван от четири пълнометражни филма с неговия екипаж. Краткото „Make it so“ се превръща в една от най-разпознаваемите реплики на капитана.
Завръщането при Пикар
През 2020 г. актьорът отново влиза в ролята за „Star Trek: Picard“. Трите сезона позволяват среща с по-възрастен герой, който носи последствията от предишните си избори. В интервю за Университета в Хъдърсфийлд Стюарт обяснява, че го е привлякла възможността историята да продължи напред. Това завръщане дава място и на възрастта, загубата и нуждата от близки хора в свят, който постоянно се променя.
Патрик Стюарт и Съни Озел на световната премиера на „Logan“ на Берлинале, 17 февруари 2017 г.
Снимка Maximilian Bühn · CC BY-SA 4.0 · Източник
Професор Ксавие и другият голям екранен дом
С „X-Men“ през 2000 г. Стюарт получава още една роля, с която ще бъде свързван десетилетия: професор Чарлз Ксавие. В историята за мутантите той е учител и закрилник, чиято убеденост в диалога непрекъснато е подлагана на изпитание. Срещу него стои Магнито на Иън Маккелън, а сблъсъкът между двамата дава на фантастичния сюжет лична тежест.
Особено болезнен прочит на образа предлага „Logan“ през 2017 г. Под режисурата на Джеймс Манголд Стюарт показва Ксавие като болен и уязвим човек, за когото се грижи героят на Хю Джакман. В отношенията им има раздразнение, обич и умора. Познатият авторитет вече се нуждае от помощ и актьорът допуска публиката съвсем близо до тази безпомощност.
Следват и нови срещи с персонажа, включително в „Doctor Strange in the Multiverse of Madness“ през 2022 г. Според съобщението на Marvel Studios, отразено от Variety след смъртта му, последната му екранна поява предстои в „Avengers: Doomsday“, чиято премиера е насрочена за декември 2026 г.
Двете му най-популярни роли имат обща черта: хората около тях очакват посока. Стюарт успява да изиграе тази отговорност така, че да видим и човека, който я носи.
Иън Маккелън, Били Кръдъп и Патрик Стюарт на среща с пресата за „В очакване на Годо“ и „Ничия земя“ в Ню Йорк, 24 септември 2013 г.
Снимка © Luigi Novi / Wikimedia Commons · CC BY 3.0 · Източник
Иън Маккелън и удоволствието от общата игра
Приятелството с Иън Маккелън е сред най-хубавите истории около Стюарт. Професионалните им пътища се пресичат още през 1977 г. в пиесата на Том Стопард „Every Good Boy Deserves Favour“. По-късно идват общите филми и театрални проекти.
През 2009 г. двамата играят във „В очакване на Годо“ в Лондон. След това излизат заедно на Бродуей с пиесата на Бекет и „Ничия земя“ на Харолд Пинтър, които се играят в редуващ се репертоар през сезона 2013–2014 г. Партньорството им носи удоволствието да гледаш двама опитни актьори, които се изслушват и оставят пространство един на друг.
Извън сцената общите им снимки из Ню Йорк показват и друга страна на това приятелство: смеха, любопитството и готовността да изглеждаш смешно. В прощалното си послание Маккелън подчертава йоркширската прямота на Стюарт и любовта си към човек, на когото е можел да разчита.
Съни Озел и животът извън ролите
Стюарт се жени за американската певица и автор на песни Съни Озел през 2013 г. Церемонията е водена от Маккелън. Това е третият брак на актьора; от първия си брак с Шийла Фалконър той има две деца.
Семейното съобщение след смъртта му разказва за последните му дни сред близки хора, музика и обич. След десетилетия, през които публиката го вижда като капитан, крал или професор, тези думи връщат погледа към личния му свят.
Портрет на Патрик Стюарт, предоставен на страницата на мемоарите му „Making It So“.
Фотография Mark Seliger. Източник Simon & Schuster
Разпознаваемият глас извън сцената
Стюарт използва известността си и в подкрепа на хора, които рядко получават подобно внимание. Като посланик на британската организация Refuge той говори за преживяното в детството си и за необходимостта да се прекъсне мълчанието около домашното насилие. Личната му история придава тежест на тази позиция.
Връзката с Йоркшир също остава силна. От 2004 до 2015 г. той е канцлер на Университета в Хъдърсфийлд, а по-късно запазва почетната си роля. През 2010 г. получава рицарско звание за приноса си към драматичното изкуство.
Да разкажеш собствения си живот
През 2023 г. излизат мемоарите му „Making It So“. Книгата проследява пътя от Йоркшир до международната слава, а аудиоверсията е прочетена от самия него. За актьор с толкова разпознаваем глас това е особено естествен начин да разкаже историята си.
Кариерата му включва три награди „Оливие“ и „Грами“ от 1996 г. за детския говорен албум „Петя и вълкът“ по Прокофиев. Същият глас намира място и в комедията, включително в „American Dad!“, „Extras“ и „Blunt Talk“. Тази готовност за игра допълва сериозността, с която често го свързваме.
Остават роли, към които можем да се връщаме по различни причини: заради увереността на Пикар, болката на Ксавие или точността на шекспировата реплика. А между тях се вижда дългият труд на един актьор, който умее да накара публиката да слуша. Сбогом, сър Патрик.
