През декември 1926 г. полицията търси Агата Кристи в Съри. По същото време в хотел в Йоркшър писателката живее под фамилията на жената, в която съпругът ѝ се е влюбил. Век по-късно полицейският доклад, вестниците и думите на Кристи разказват различни части от една и съща история.

Агата Кристи (вдясно) и Арчибалд Кристи (вляво) по време на пътуването с британската делегация през 1922 г.
Неизвестен фотограф, The Grand Tour / Wikimedia Commons · обществено достояние

В изоставената кола има кожух. Има и дрехи, и шофьорска книжка на името на госпожа Агата Кристи от Сънингдейл. На 4 декември 1926 г. автомобилът е открит край Нюландс Корнър, недалеч от Гилдфорд. Предницата му е в храстите, над стара кариера за креда. Жената, на чието име е книжката, е излязла от дома си предната вечер. Седемгодишната ѝ дъщеря Розалинд е останала вкъщи с домашните помощници.

На този етап полицията разполага с колата, вещите и името. Тъкмо името придава на случая особен характер. Няколко месеца по-рано е излязло „Убийството на Роджър Акройд“, романът, с който Кристи кара читателя да се съмнява в самия глас, който му разказва историята. Сега репортери и читатели ще се опитат да подредят следите от нейния живот така, както биха го направили в една от книгите ѝ.

Годината на Роджър Акройд

Агата Милър израства в къща на име Ашфийлд в Торки. В нейните спомени това е домът на майка ѝ Клара и на детските игри, в които сама измисля героите си. През 1914 г. се омъжва за военния летец Арчибалд Кристи. Фамилията му става името, под което ще я познават и читателите.

Агата Кристи като млада жена, 1910-те години.
Неизвестен фотограф, The Christie Archive Trust / Wikimedia Commons · обществено достояние

През Първата световна война Кристи е доброволка в болница, а после работи в болничната аптека. Там научава кои вещества са опасни и как дозата може да превърне лекарството в отрова. В онези години пише първия си криминален роман, в който се появява белгийският детектив Еркюл Поаро. Името на имението от книгата, Стайлс, двамата с Арчи по-късно дават и на собствения си дом в Сънингдейл.

Кристи в униформа на доброволка на Червения кръст пред дома си в Торки, около 1915 г.
Неизвестен фотограф, семеен архив / Wikimedia Commons · обществено достояние

През 1926 г. Кристи е на трийсет и шест години, има литературен агент и вече е преминала при нов издател, „Колинс“. Колата край кариерата също е свързана с писането ѝ. По сведения на биографката Луси Уорсли Кристи купува своя Morris Cowley с парите от правата за публикуване на „Мъжът с кафявия костюм“ на части във вестник. Преди да стане полицейска улика, автомобилът е покупка, която писателката може да си позволи благодарение на собствения си труд.

Morris Cowley Bullnose от 1926 г., автомобил от същия модел като този на Кристи.
Sicnag / Wikimedia Commons · CC BY 2.0

През април същата година умира майка ѝ Клара. Кристи се заема да подреди вещите в Ашфийлд, дома, в който е израснала. Междувременно Арчи ѝ казва, че е влюбен в Нанси Нийл, позната от неговия голф кръг, и иска развод. Четири години по-рано двамата са обикаляли света с делегация, която представя предстоящото изложение на Британската империя. Една от спирките им е Кейптаун. Името на този град ще се появи отново, този път в хотелския регистър в Харогейт.

Агата Кристи с дъщеря си Розалинд.
Неизвестен фотограф, The Christie Archive Trust / Wikimedia Commons · обществено достояние

Издирването в Съри

На 4 декември в Съри започва претърсването на околността. В полицейския доклад са описани първите дни на терен, когато полицаи и доброволци обхождат хълмовете. Свидетел съобщава, че е видял жена, която отговаря на описанието на Кристи. Издирват я и в близките водоеми. Полицията в Съри посочва, че само в местната акция се включват над четирийсет нейни служители. Случаят постепенно излиза далеч извън пределите на графството.

Изглед от Нюландс Корнър към Албъри в Съри. Съвременна снимка.
Albury visual services / Wikimedia Commons · CC BY-SA 4.0

Всеки ден без сигурна следа оставя място за още една версия във вестниците. В печата се появяват предположения за инцидент, престъпление и рекламен ход. Арчи дори допуска пред репортери, че съпругата му може да е изпробвала сюжет за бъдещ роман. Професията на Кристи сякаш е достатъчно основание някои да ѝ припишат и авторството на собственото ѝ изчезване.

Една следа обаче води на север. Според литературното изследване Understanding Agatha Christie Кристи е писала на брата на Арчи, че ще отиде в курорт в Йоркшър. По-късно се установява, че е взела влак за Харогейт от лондонската гара „Кингс Крос“. Докато хората в Съри все още търсят в околностите на кариерата, в хотел на повече от триста километра оттам вече има гостенка, която отговаря на описанието.

Госпожа Нийл от Кейптаун

В събота, 4 декември, в хотел „Суон Хидропатик“ пристига жена без куфар. Представя се като госпожа Нийл от Кейптаун. Хотелът е в Харогейт, курорт в Йоркшър, където гостите идват за процедури и почивка. По-късно персоналът си спомня, че новата гостенка се храни с останалите, танцува и излиза по магазините. В един от разказите на служителите, събрани от Уорсли, сутрешният лондонски вестник е поднесен в стаята ѝ със закуската.

Хотел „Олд Суон“ в Харогейт, известен през 1926 г. като „Суон Хидропатик“. Съвременна снимка.
Jooniur / Wikimedia Commons · CC BY-SA 4.0

Кристи вече е прекарала повече от седмица сред останалите гости, когато приликата с жената от вестниците започва да буди подозрения. Музиканти от оркестъра на хотела уведомяват полицията. На 14 декември Арчи пристига в Харогейт и потвърждава, че това е съпругата му.

На следващата сутрин лондонският „Дейли Хералд“ отпечатва снимките на двамата. От първа страница читателят научава, че Кристи е намерена, и чете обяснението на съпруга ѝ, че тя е загубила паметта си. След Харогейт писателката се оттегля в дома на сестра си в Чешър.

„Дейли Хералд“ съобщава, че Кристи е открита в Харогейт. Първа страница, 15 декември 1926 г.
Daily Herald, неизвестен фотограф / Wikimedia Commons · обществено достояние

Какво разказва самата Кристи

На 16 февруари 1928 г., повече от година след издирването, „Дейли Мейл“ публикува интервю с Агата Кристи. Тя описва вечерта на 3 декември като момент на отчаяние. Разказва, че е ударила главата си, когато колата е спряла рязко. „До този момент бях госпожа Кристи“, казва тя. По думите ѝ в хотела дори обърнала внимание на приликата си с жената, за която пишели вестниците. Смятала, че издирваната госпожа Кристи е мъртва, а самата тя е госпожа Нийл.

Лекарите, които преглеждат Кристи малко след намирането ѝ, съобщават публично за загуба на памет. Десетилетия по-късно някои автори виждат в избора на фамилията Нийл знак за предварителен замисъл. Уорсли обръща внимание на самото интервю и на обстоятелствата, които го предхождат. До декември Кристи е загубила майка си и е научила, че съпругът ѝ иска да си тръгне. Какво е вярвала за себе си в онези дни остава достъпно за нас най-вече през онова, което самата тя си спомня и казва.

Книгата, която оставя след себе си

Агата и Арчи се развеждат през 1928 г. Тя запазва фамилията Кристи за книгите, с които читателите вече я познават. Пътува с „Ориент експрес“ до Близкия изток, а при следващо пътуване до разкопките в Ур среща археолога Макс Малоуън. Женят се през 1930 г. През същата година излиза и първият ѝ роман под името Мери Уестмакот.

Под този псевдоним тя публикува през 1934 г. Unfinished Portrait, роман с автобиографични черти. Героинята му Силия разказва живота си на художник, когото е срещнала на остров. В един дълъг нощен разговор стават видими загубите ѝ и страхът да започне отново. Кристи намира литературна форма за чувства, които вестникарските версии от 1926 г. свеждат до мотив за изчезването ѝ.

Агата Кристи на летище „Схипхол“ в Нидерландия, 17 септември 1964 г.
Joop van Bilsen / Anefo, Nationaal Archief / Wikimedia Commons · CC0 1.0

Кристи започва автобиографията си през 1950 г. и работи по нея около петнайсет години. Иска книгата да излезе след смъртта ѝ. Когато е публикувана през 1977 г., читателите получават подробен разказ за детството в Торки, за двата ѝ брака, за работата ѝ и за пътуванията. В него Кристи разказва и как Арчи ѝ е поискал развод. Между разпадането на брака и живота след него обаче отсъства епизодът, на който вестниците са посветили толкова първи страници.

В колата край Нюландс Корнър шофьорската книжка е дала на полицията име. Във вестника от 15 декември същото име вече е в заглавието, а думите под него са на Арчи. Когато половин век по-късно то застава върху корицата на автобиографията, Агата Кристи сама избира откъде читателят да влезе в историята ѝ. В книгата го очаква Ашфийлд, домът, който тя помни от детството си.