Анна Политковская води предизвестена, тежка и обречена журналистическа битка в търсене на човешката истина и спасяване на човешкия живот. Позиция трудно може да се вземе в свят на гибел и унищожение, разрушението е навсякъде и от всички страни, но доблестта и мисията да търси истина я следват до края. По-късно тя бива обявена за враг на руския народ. “Непоправим” случай, в непрестанно гонение с оковите на властта., “невразумяема”, “непослушната” журналистка в крайна сметка бива наказана. Държавата предприема действия. Анна е убита на рождения ден на Владимир Путин пред дома си в централна Москва. Кремъл е взел своето решение.
Това е разказ за несломим дух и бунт, за борбата срещу разрухата, разказ за предизвестения край на героизма в лицето на една смела жена, а интервюто ни днес е с Невена Калудова, която играе самата Анна и е номинирана за ИКАР за ролята си.
Нека започнем емоционално! Представлението и темата му са разтърсващи. Вие сте впечатляващо убедителна на сцената. Все по-рядко виждаме такова дълбоко съпреживяване. Как се чувствате преди представление. Как събирате енергия, за да влезете в кожата на Анна Политковская?
Съпреживяването на сцената не би имало кой знае какво значение, ако не съумееш да го предадеш в залата. В този смисъл съпреживяването в залата е най-върховата точка в един театрален акт. Това е и моята нагласа преди всяко представление на „Анна-непоправимата“. Приемам го като пътуване, през което трябва да премина и да въвлека зрителите. Все едно всички се качваме в един влак, всеки със своя личен багаж от позиции, нагласи, социална ангажираност или пък пълната липса на такава. Независимо какви различия имаме, понятията за свободата на словото, човешките права, цената на Живота са едни и същи.
18 години след смъртта й, личността на Анна Политковская се е превърнала в символ на тези ценности.
“Живеенето” на сцената за този час и половина като че ли оставя във Вас емоция за дни. Как се отърсвате от този силен образ, от тази съдба, от този бум на смелостта, от смъртните белези не прекършената свобода?
Ролята на Политковская е силно преживяване за мен. Помага ми опитът, натрупан през годините на сцена, а и личния ми житейски път. Именно това е значението на думата „професионалист“, независимо дали става въпрос за журналист, артист или хирург. Безценното в актьорската професия е, че можеш да си въобразиш най-страшните, но и най-прекрасните неща на света. Нещо повече, когато вярваш, че това което правиш е важно и има значение, не се замисляш какво ти струва. Така, че гледам много да не се замислям за това.
Нека поговорим за пиесата. Войните, унищожаването на човешкия живот и превръщането му в битов боклук е ад под небето. Днес живеем в същата обстановка. Какво мислите за това ? Има ли край? Има ли изцеление от злото?
Оригиналното заглавие на пиесата на италианеца Стефано Масини е „Жена, която не може да се превъзпита“. Масини е остро-социален автор, който често се изправя срещу обществени проблеми и несправедливост. Пиесата му се играе на много места в Западна Европа, но в Източния блок ние сме първите, които я поставят в България.
Заслугата е на нашия продуцент Кремена Димитрова, която ме покани за ролята на Анна. В началото си давахме сметка, че начинанието е рисково, защото теми като тези на Стефано Масини не привличат много публика у нас, но пък текстът ни завладя и решихме да действаме. Откритие на Кремена е и режисьора Надя Панчева. Тя, на свой ред привлече сценографа Ясмин Мандели и актьора Владимир Солаков. Така се сформира нашия боен театрален отряд, обединен от идеята да разкажем историята на Анна Политковская.
Толкова книги, пиеси и филми за ужаса на войната са разказани, но явно никой не слуша и историята се повтаря, пак и пак. Но представете си какво би се случило, ако спрем да ги разказваме!? Самоунищожението ще ни помете за нула време. Някой трябва да води битка на страната на разума и човешкия живот.
Успяхте ли да почувствате Анна близка, да разберете избора, нейната крайност и в крайна сметка жертвата?
В началото, докато изследвах живота и личността на Анна, имах вътрешна съпротива спрямо нея. Нещо в нея сякаш ме плашеше. Не можех да си обясня какво кара една жена и майка на две деца да тръгне на такава обречена битка, подлагайки на риск не само себе си, но и семейството си. Не, че не я разбирах, но ми беше трудно да я усетя. Мисля, че това което ни „сближи“ са не толкова репортажите й, колкото нейните есета. Тя е великолепен разказвач, едновременно чувствителна и категорична, сладкодумна и интелектуална. Нейният талант за писане и разказване на истории не й е давал мира.. Това е онази сила, с която е роден човек и която е основен двигател в живота му. Някъде там се срещнахме с Анна, за да ме отведе в най-тъмните кътчета на Света. Но както самата тя казва: „Отидох в Чечения не заради Света, а заради себе си – искам да видя и да знам, за да се почувствам по-добре.“ Парадоксално, но факт.
Скритите лични битки помагат ли за изграждане на образа на човек, посветил се на явната борба?
Каквито и да е сблъсъци, противопоставяния и несъгласия да имам в живота, аз съм заела позиция, че е най-добре човек да се доказва чрез професията си. Енергията е една за всичко и ако я насочим в посока да си свършим добре работата, ще спечелим много повече от това да конфликтуваме на дребно. Образът на Анна ми дава възможност да изразя и личната си обществена позиция и това ми носи голямо удовлетворение.
Мъжките образи в спектакъла са много силни. Можете ли да ни разкажете за партньорството ви. Темата е много тежка, как минаваха репетициите?
Изборът на Владимир Солаков за изпълнител на всички мъжки роли в спектакъла е на режисьора Надя Панчева. Много съм й благодарна за тази среща. Влади е талантлив млад актьор, пълен със заряд и енергия за театър. Сработихме се още от самото начало на репетициите и се подкрепяме взаимно. Доброто партньорство е „скритата подправка“ на един спектакъл и убедено мога да кажа, че на нас с Влади ни се получава.
Веднъж Влади ме попита дали мисля, че има бъдеще в театъра. Отговорих му с категорично да. Представям си, че в епохата на технологиите театърът все повече ще бъде онзи оазис, където хората могат да изживеят автентично споделено преживяване и вълнение. В този смисъл, за млади и талантливи актьори като Влади има надежда и перспектива.
Да се върнем на представлението и темата за войната. Войникът губи ли душата си, за да спаси тялото си?
Най-ужасяващата страна на войната, освен погубването на животи и разруха е, че тя разкрива най- тъмния и страшен потенциал на човешката същност. Колкото по-дълго продължава една война, толкова повече се заличава границата между добро и лошо. Този вододел изчезва не само на фронта, а и сред наблюдаващите отстрани. Това, което не мога да приема е на една война да се гледа като на футболен мач. Нещо повече, как може да се печели и да се извличат ползи от нещастието и разрушението!? Втрещява ме такова отношение. И аз, като повечето нормални хора, искам войната в Украйна да свърши. Обаче също мирът има своя цена и тя може да е също толкова висока и опасна. Сложно и трудно е, но дано разумът надделее и всичко това да свърши скоро.
Какво Ви връща тук и сега? Нека поговорим за Вас, не като актриса , а като майка? С таланта си Вие изпълнявате мисия, а каква е Вашата грижа в личния ви живот? Какъв свят желаете на децата си?
И аз като всички майки се сблъсквам с ежедневните грижи и тревоги. Въпреки това се старая да гледам по-широко на родителството.
Имах следната случка с дъщеря ми: Неотдавна й подарих билети за концерт на нейния любим идол. В залата в Милано имаше десетки хиляди екзалтирани тийнейджъри и родители, дошли да видят грандиозното шоу. На финала, след поредния бис, без никаква връзка с всичко което бяхме видели до този момент, певицата призова феновете си да извикат с нея: „Free Palastine”.
Тълпата я послуша и лозунгът прокънтя в огромната зала. След концерта попитах дъщеря ми дали и тя е извикала. Тя ми отговори, че го е направила, защото обожава тази певица, но отказва да заеме позиция в конфликт, за който не знае много и на всичкото отгоре е причина да умират деца и невинни хора. Казах й, че за нейните 12 години това е разумна и мъдра позиция. За мен, обаче, такъв вид пропагандиране е опасно. Престъпно е да въвличаш подрастващи деца в собствените си политически убеждения. Така само засилваш още повече махалото на разрухата и унищожението. Още повече, че както каза дъщеря ми, тази звезда го прави най-вече, за да не бъде кенселирана от шоу- бизнеса.
Ще ми се децата ми да формират самостоятелно и критично мислене, да разчитат на фактите и да съумяват да разпознават пропаганди, манипулации и интерпретации. Децата ни влизат в училище като „въпросителни“, а постепенно се превръщат в „точки“. Това не е добро.
Благодаря Ви много, Невена! Продължавайте да носите послания и да разказвате героични истории с таланта си. Днес повече от всякога имаме нужда от истински герои. А ние – да носим делата им като верую за справедлив и честен, доблестен живот! Какво Ви предстои, разкажете ни?
Най-вълнуващото, което ми предстои е проекта „Raw confessional poetry”. В него се срещам с двама артисти, на които много се възхищавам, Галина Борисова и Елена Димитрова. Заедно сме още и с група „Каке“. Но ако ме питате какво точно правим, не мога да отговоря. Мога да ви поканя на премиера, като му дойде времето.
*Повече за представлението „Анна – непоправимата“:
АННА – НЕПОПРАВИМАТА
Театрален меморандум за Анна Политковская
Превод: Габриела Горнева
Автор: Стефано Масини
Режисьор: Надя Панчева
Художник: Ясмин Манделли
Музика: Христо Намлиев
Видео дизайн: Невена Василева, Марио Стойнов
Хореография: Емилия Тончева
Плакат: Люба Томова
С актьорите: Невена Калудова, Владимир Солаков
По идея на Даниела Екимова
Продуцент: Кремена Димитрова, Оренда Арт център
Копродуцент: Топлоцетрала
С подкрепата на Програма Култура на Столична община
Интервю:
Доли Манева
Фотограф:
Теодора Федя Цанкова
