Автор: Злати Ричева
Има артисти, които просто издават нов албум. Има и такива, които преминават през вътрешно земетресение, за да стигнат до него. “LAVA” на Прея не звучи като музикален проект, създаден по формула. Той звучи като пречистване. Като период на мълчание, в който човек спира да се вслушва в очакванията на света и за първи път започва истински да чува себе си.
След по-дълго отсъствие Прея се завръща не просто с нова музика, а с напълно различна енергия – по-смела, по-уязвима и много по-свободна. В “LAVA” тя смесва български фолклор, afro звучене и R&B, но зад тази трансформация стои не просто музикален експеримент, а дълбок личен процес. Процес на разрушаване на стари модели, освобождаване от нуждата да угаждаш на всички и приемане на собствената уязвимост като сила.
В този разговор говорим за тишината, която лекува, за страха да бъдеш напълно себе си, за битката между различните версии на личността и за това какво се случва, когато артистът спре да следва жанрове и започне да създава собствен свят.
Изчезна за известно време от шума и сякаш се върна напълно различна. Нужна ли беше тази тишина, за да се роди “LAVA”?
Да, тази тишина беше абсолютно есенциална, за да мога да притъпя всички странични шумове и да успея да чуя себе си в пълнотата си. А след като се чуя – да седна на беседа със себе си. Да обсъдя с мен самата целите си, въжделенията си, нуждите си и наистина да се разбера в дълбочина.
След това дойде моментът, в който трябваше да приложа всички изводи, до които бях стигнала. Хиатусът стана малко по-дълъг, отколкото бях планирала, но беше изключително напоителен. Вярвам, че това е едно от най-важните решения, които съм взимала в живота си досега.
Имаше ли конкретен момент, в който осъзна, че вече не можеш да бъдеш „старата Прея“ – нито като артист, нито като човек?
Аз винаги по някакъв начин ще съм старата Прея. Не съм друг човек – просто съм надграден човек. Някаква еволюирала версия на онази Прея.
Сегашната Прея абсолютно няма как да съществува без основите, които „старата“ Прея е положила. Така че в този смисъл не съм друга – просто съм по-осъзната и по-свободна версия на себе си.
“LAVA” звучи като албум, минал през много вътрешни разрушения. Кое беше най-трудното нещо, което трябваше да „изгори“ в теб, за да се появи този проект?
Да – разрушения с цел съграждане на нещо по-ново, по-здраво и с по-силни основи.
В този смисъл може би най-трудното, което трябваше да изтрия от съзнанието си, беше една съвкупност от фактори, но най-вече нещо, с което се боря цял живот. Ще звучи парадоксално, защото на повечето хора им изглеждам като изключително голям индивидуалист и човек със силно изразено собствено мнение, което не се страхува да споделя. И това е така от една страна, но от друга израснах в среда, в която бях много различна и отличителна от останалите, а има възраст, в която това не е най-комфортното положение.
Този период ме накара много да се превърна в people pleaser – човек, който се стреми да угоди на всички около себе си, включително чрез начина, по който съществува.
Мисля, че това е най-важното и есенциално нещо, от което се излекувах през този период. Осъзнах го вече и на практика. Защото всички сме чували, че животът е наш и трябва да го живеем за себе си. Аз дори отдавна го прокламирам това нещо, но не знам дали го изпълнявах на практика на 100%.
В албума си позволяваш да покажеш слабост по начин, по който не сме те виждали досега. Защо уязвимостта е толкова трудна дори за силните хора?
Мисля, че уязвимостта е трудна именно за силните хора, защото начинът, по който един силен човек става силен, е чрез това да не се поддава на слабостта си и да я отрича.
Разбира се, всички емоции, които закопаваме и замитаме под килима, под една или друга форма се връщат да ни преследват, така че това не е полезно.
Това е още нещо, от което се оттърсих в този период – нуждата да бъда непроницаема и да не си признавам слабостите дори пред себе си. Честно казано, точно това ги караше да се проявяват в разни не много здравословни измерения.
Според теб обществото наистина позволява ли на силните жени да бъдат крехки публично – или все още очаква от тях да бъдат „неразрушими“?
Вярвам, че светът напоследък се лекува и става много по-толерантен, разбиращ и приемащ. И вярвам, че ще става все повече такъв.
Но не мисля, че това се отнася само за силните жени. Даже напротив – на мъжете обществото често още по-трудно позволява да покажат слабост и крехкост. Това е една от големите причини за явления като токсичната мъжественост.
Не мисля, че това се отнася до конкретен пол. По-скоро всички ние – дори не на обществено, а на лично ниво – се стараем заради семейството, приятелите, репутацията си и дори сами пред себе си да държим бронята като първична дреха.
И това не е непременно грешно. Просто трябва да си позволяваме и на другото си измерение – по-слабото, по-уязвимото, това, което има нужда от помощ и подкрепа – също да съществува, когато има нужда, вместо да го поставяме облечено в броня на бойното поле.
Имаше ли песен в “LAVA”, която те изплаши с това колко лична е?
Да, имаше. Даже две песни.
Това са „ЕДЕЛВАЙС“ и „ЯСНО СЛЪНЦЕ“. Именно в тях за първи път си позволявам да бъда толкова уязвима, слаба и крехка в творчеството си.
Описваш “LAVA” не просто като албум, а като нов музикален свят. Как се стига до момента, в който спираш да следваш жанрове и започваш да създаваш собствен език?
В духа на предходните въпроси за старата и новата Прея, дотук се стига само чрез другия път.
Аз повече от 10 години се занимавам с музика и така съм натрупала онези „10 000 часа“, за които всички сме чували. Вярвам, че това е единственият начин да достигнеш до дълбини.
Трябва да се гмурнеш, да плуваш, да плуваш, да плуваш, да изплуваш на повърхността, за да си поемеш наново въздух, и отново да се гмурнеш да търсиш съкровища.
Да смесиш български фолклор с afro и R&B е доста смело и неочаквано. Имаше ли страх, че хората може да не разберат тази трансформация?
Да, смело е. Но това ни е работата на творци – да откриваме нови светове, които не са съществували преди това.
Какво е най-революционното нещо в това една жена да бъде напълно себе си днес?
Мисля, че за първи път в историята започваме да позволяваме на жената да бъде много различни неща едновременно.
След “LAVA” чувстваш ли се по-свободна или по-уязвима от всякога?
След “LAVA” със сигурност се чувствам много по-окрилена, по-свободна, по-щастлива и удовлетворена, отколкото преди.
Креативен директор: Иван Горанов и Прея
Креативен директор: Иван Горанов
Фотограф: Дуран Дуран
Ретуш: Иван Горанов и Дуран Дуран
Стайлинг: Богдана Костова
Грим: Марина Младенова
Коса: Петер Първанов за Ritual Beauty Room
