Автор: Цветана Бонева
Има хора, които не просто създават красота, а живеят в нея. Хора, при които усещаш мекота още преди да са казали и дума. Срещата ни с Лолита Николова е точно такава – разговор за душата, майчинството, светлината, творчеството и тихите трансформации, през които една жена преминава, за да открие още по-истинската версия на себе си.
Представи ни се така, както би се представила на едно дете. Коя си ти, ако трябва да разкажеш за себе си с най-простите и чисти думи?
Привет! За себе си мога да кажа, че съм търсач на Любовта и Истината. Любов, която да излъчвам и проявявам към себе си и всички около мен. И Истина, която освобождава душата от всички ограничения на ума, която подтиква човек да полети с лекота и вдъхновение от сърцето, която не се вълнува от социални порядки и модели.
Тази Истина живее във всяко чисто дете. Ако трябва да се представя на едно дете, бих му казала, че искам да съм като него – чисто, непринудено, вечно изучаващо красотата на света и творящо своя собствена вселена.
Ти си човек на изкуството – фотограф, създател на красота. Кога за първи път усети, че творчеството не е просто хоби, а част от теб? Имаш ли конкретен спомен?
Израснала съм в семейство, в което творчеството винаги е намирало поле за изява. Баща ми, Бог да го прости, беше писател, а майка ми и до днес има страхотен талант да твори с ръцете си и да създава уютно пространство в дома с нежна женска енергия. Аз съм взела и от двамата по малко.
Когато бях тийнейджър, пишех поезия за Вселената и душата. По-късно записах бакалавър Кино и телевизия в НБУ, а след това завърших като режисьор и монтажист. Създадох няколко късометражни филма, монтирах филми и сериали за телевизиите. Преди няколко години се ориентирах и към фотографията, която от хоби се превърна в основна професия. А тайничко се увличам и по интериорен дизайн – обожавам да добавям акценти към интериора на дома си в бохо стил.
Какво търсиш, когато снимаш? Светлина, емоция, тишина, история? Как разбираш, че един кадър е твоят?
Търся в кадъра да има душа, да е жив, да е нежен и в същото време да носи непринуденост. Обичам да снимам детайли – капка роса по тревата, будни очи на детенце, нежен допир на женски пръсти върху роза и т.н.
Твоята естетика е нежна, чиста и много женствена. Това отражение на вътрешния ти свят ли е или съзнателен избор?
Смея да кажа, че това съм си аз. Просто изразявам себе си чрез творчеството.
В момента си в един много специален период – бременност, раждане, бебенце. Как се усеща този етап за теб? Променя ли те като творец и като жена?
Този етап от живота ми е най-голямата трансформация в живота ми. Бременността и раждането са толкова свещени, че който не ги е изпитал, не би могъл да разбере. Да сътвори Бог живот в утробата на една жена и после същият Той да помогне на тази жена да изведе новия живот на бял свят… е просто невероятно чудо.
Всички болки и терзания, които жената преживява, раждайки, са нейната най-голяма метаморфоза – от жена в майка. Бременността и раждането ме направиха много по-мека, грижовна и силна от всякога. И съм безкрайно благодарна на моя партньор Огнян, който извървя този път заедно с мен – от момиче към майка.
Има много моменти, които не са никак лесни в живота ни, но всяко усилие си заслужава, за да влезем в храма на Любовта.
Кое те вдъхновява напоследък – хора, градове, книги, филми, сезоните?
Това, което винаги ме е вдъхновявало, е да видя човек с отворено сърце, който дава от себе си 100% и не очаква нищо в замяна. Човек, който е грижовен, благ, смирен и одухотворен. И на това искам да се науча и аз.
Има ли момент на съмнение в творческия процес? Как се връщаш към себе си, когато се изгубиш?
Има много моменти на съмнение, особено когато човек започне нещо ново в живота си. Това, което ме връща към мен самата, към истинската ми същност, са медитацията и молитвата.
Вярваш ли, че красотата може да лекува? И ако да – по какъв начин?
Да, но лекува само красотата на сърцето в човека. Когато един човек има чиста Любов в сърцето си, той естествено става проводник за лечение и повдигане.
Коя част от теб остава невидима за публиката?
Както всеки човек, и аз нося своята тъмнина – така наречения Кръст, който трябва сама да занеса до хълма и да възкръсне Светлината в мен. Само аз знам какво нося, от какво искам да се освободя и какво трябва да осветля. И ще го направя. Може да е с бавни стъпки, постепенно, но се случва.
Ако трябва да опишеш себе си с три думи – извън професията – кои биха били те?
Поетична нежна буря, хаха.
За какво мечтаеш днес? Не като професионалист, а като жена?
Мечтая да бъда светъл пример за своето дете. Да съм проводник на лекотата и Любовта и с тях да озарявам.
И ако можеше да изпратиш едно послание към бъдещото си аз, какво би ѝ казала?
Да не се притеснява за нищо, защото всичко е наред!
