Малко романи са оставили толкова дълбока следа в световната литература, колкото „Клетниците“ на Виктор Юго. Повече от век и половина след публикуването си през 1862 г. този монументален роман продължава да се чете, да се поставя на театралната сцена и да се екранизира отново и отново. Причината не е само в мащаба и въздействието на неговия сюжет, а в универсалността на въпросите, които поставя. Какво е справедливост? Може ли човек действително да започне живота си отначало? И кое тежи повече – законът или милосърдието?
Именно към тези въпроси се обръща новата екранизация на Фред Кавайе, която Синелибри представя. След поредица от успешни жанрови филми режисьорът поема по необичаен за себе си път, като се захваща с едно от най-амбициозните произведения във френската литература – роман, който самият Виктор Юго определя като „книга, написана за всички народи, докато по света съществуват невежество, бедност и социална несправедливост“.
Историята на Жан Валжан е добре позната. Осъден за кражба на един хляб, той прекарва дълги години в каторга, преди една среща да промени живота му завинаги. Под нова самоличност Валжан посвещава съществуването си на доброто, но миналото не престава да го преследва в лицето на непреклонния инспектор Жавер. Около тях Юго изгражда свят, населен от Фантин, Козет, семейство Тенардие и десетки други персонажи, които превръщат романа в портрет на френското общество през XIX век.
Предизвикателството пред всяка нова екранизация на „Клетниците“ е неизбежно. Романът вече е преживял десетки филмови и телевизионни версии – от класическите адаптации с Жан Габен и Лино Вентура до популярната музикална версия на Том Хупър от 2012 г., превърнала историята в световен феномен. Вместо да се съревновава с нея, Фред Кавайе избира различна посока. Той се отказва от музикалния спектакъл и се връща към романа като социална и морална драма, в която историческият контекст е не по-малко важен от личната съдба на героите.
Изборът на актьорите подсказва именно тази амбиция. Венсан Линдон, един от най-ярките и талантливи френски актьори, отдавна изгражда образи на обикновени хора, изправени срещу безлични институции и прояви на несправедливост. Неговият Жан Валжан обещава да бъде по-малко романтичен герой и повече човек от плът и кръв, носещ върху себе си белезите на унижението и вината. Тахар Рахим има всички качества да превърне Жавер в сложен трагически персонаж, обсебен от закона до степен, в която вече не успява да различи справедливостта от липсата на милост. Умело им партнират Камий Котен, Ноеми Мерлан, Бенжамен Лаверн, Васили Шнайдер, Мари Колом и Меган Нортам – заедно те формират истински бляскаво актьорско съзвездие.
Новата адаптация на „Клетниците“ се вписва и в една по-широка тенденция на френското кино – завръщане към големите литературни класики. След успеха на „Тримата мускетари“ и „Граф Монте Кристо“ френските продуценти все по-уверено доказват, че националната литературна традиция може да бъде превърната във внушително кино, без да изгуби своята културна дълбочина. Това не е опит да се копират холивудските продукции, а желание най-значимите френски романи да бъдат преоткрити от ново поколение зрители.
Но именно тук стои и най-голямото изпитание пред филма на Фред Кавайе. Романът „Клетниците“ никога не е бил просто история за сблъсъка между Жан Валжан и Жавер. Това е епос за човешкото достойнство, за цената на прошката и за едно общество, в което бедността често е равнозначна на престъпление. Ако новата адаптация успее да върне тази морална и философска сила на текста, тя няма да остане просто поредният филмов прочит на величавата творба на Виктор Юго, а ще докаже, че идеите на писателя резонират мощно и през XXI век.
Филмът несъмнено е сред най-очакваните литературни събития в програмата на Синелибри тази есен. Защото всяко поколение открива своите клетници, но успешните адаптации като тази на Фред Кавайе ни напомнят, че голямата литература не е закотвена в миналото. Тя винаги отразява и тревогите на настоящето.
