Днес в една от любимите ни рубрики „Кое е това момиче“ те срещаме с Кристина Мавродиева – очарователна фотографка, която приех в дома си преди празниците, защото с Норди се зарадвахме на поканата да се включим в нейната благотворителна изложба „Емпатия“, посветена на животните. Мога да я опиша като буден млад човек, който те пронизва с поглед – има много мъдрост в очите на Криси, много топлота в излъчването, много благост. Вярвам, че интернет е пространство, в което е необходимо повече място за хубави новини и хубави хора, затова се вълнувам особено, че ти представям Кристина…
Здравей, Криси! Представи ни се така, както би се представила на дете…
Здрасти. Аз съм Криси и много обичам да гушкам кученца.
Радвам се, че прие поканата ми за това интервю, защото се влюбих във фотографията ти, когато ме снима с моето куче Норд за предстоящата ти изложба „Емпатия“. Откога снимаш и кога за пръв път усети, че фотографията е „твоето нещо“?
Още в тийнейджърските си години имах силен интерес към фотографията и по-специално към портретната. Имах една малка „сапунерка“, с която снимах всичко около себе си, четях фотографска литература тип „How to” и разглеждах всякакви фотографии. Преди 8-9 години, подтикната от майка ми, се записах на първия си фотографски курс и от онзи момент насетне разбрах, че именно с това искам да се занимавам професионално. Обожавам да улавям неподправените емоции на хората, независимо дали са щастливи или тъжни. Когато снимам се изключвам, спирам да мисля, а просто чувствам и творя и вярвам, че именно в това е магията.
Кои са най-запомнящите ти фотосесии през годините?
Хм, за мен всяка фотосесия е различна и отличаваща се от останалите. Независимо дали снимам сватба, корпоративно събитие или семейна сесия винаги давам 110% от възможностите си в този момент. Може би едни от най-скъпите ми снимачни моменти досега са когато снимам истории за моя личен проект „Емпатия“. Покрай него се запознах с невероятни хора, включително и с теб, създадох нови, а вярвам и трайни приятелства и съм безкрайно благодарна за което. Например обаче, преди около 2 години снимах девойка, избягала от Украйна с нейния доберман (от който безумно много ме беше страх преди да видя на живо колко сладък и мил лигльо е), с която много си паснахме и преди няколко месеца имах удоволствието да снимам и сватбения ѝ ден.
А сега ще се радвам да ми разкажеш малко повече за идеята ти за изложба и за „Емпатия“. Как се случи всичко?
Идеята се роди преди няколко години. Основното вдъхновение дойде от дългогодишната привързаност между баща ми и неговото куче-мопс. За 16 години съжителство те си приличаха не само поведенчески, но и физически. Дадох си сметка, че когато връзката между човекът и животното е толкова истинска и чиста, приликата е неизбежна. Започнах да наблюдавам света около себе си през тази призма и да се оглеждам за подобни истории. Дори ако се сещаш в началото на „101 Далматинци“ имаше сцена, в която далматинеца гледаше през прозореца преминаващите кучета с техните стопани, отчитайки визуалните им прилики. И така. Вдъхнових се да разкажа истории за истински емоционални връзки „човек-животно“, видими или пък не за очите.
Знаем, че изложбата ще бъде благотворителна, къде ще дариш приходите от нея?
Когато реших, че проектът ще прерасне в изложба знаех, че искам да е благотворителна. Каузата дойде от само себе си. Хипотерапията е терапия с коне. За жалост в България се практикува само на няколко места и малко хора знаят за нейните огромни ползи. Тя помага при състояния като: аутизъм, церебрална парализа, психични блокажи. Преди години бях педагог в детска градина, където от първо лице се сблъсках с дете с аутизъм, към което бях силно привързана. Години по-късно, когато разбрах за хипотерапията се сетих за този случай и всичко просто си кликна. Така го усетих като „моето нещо“.
А сега към по-личните въпроси – как преминава един твой ден от сутрин до вечер?
Сутрините започват с разходка на кучето, което въобще не обича да става преди 9-10. Следва закуска и започвам да работя. Сесиите ми понякога са сутрин, друг път следобед или вечер, а най-често уикендите, затова целия останал график напасвам спрямо тях. Междувременно обработвам и изпращам някоя готова галерия. Старая се да ходя на спорт няколко пъти седмично, обикновено привечер. Следва отново разходка с Бела, миене на лапи, защото „човек и добре да живее мие кучешки лапи всеки ден“, и вечеря навън или вкъщи. Ако съм в натоварен сезон продължавам да работя с чаша вино или чай чак докато дойде време за сън.
Какво обичаш да правиш в свободното си време?
В последните години „свободното ми време“ е доста ограничено. Затова при всяка възможност най-много обичам да го прекарвам със семейството и приятелите ми. Дали ще отидем на винен бар, концерт, дълга вечеря, танци, разходка заедно с Бела из софийските улици или ще пътуваме някъде- няма никакво значение за мен. As long as we‘re together.
Коя е последната книга, която прочете?
„Ловецът на хвърчила“ на Халед Хосейни, а в момента слушам „Емоционалната интелигентност“.
А филм?
Последно гледах „It ends with us” но най-често просто пускам някой сериал за фон докато цъкам в lightroom, защото рядко ми остават време и енергия да гледам осъзнато филм.
Саундтракът на деня ти е?
Мени се спрямо настроениeтo. В момента е Ezra Collective – God gave me feet for dancing, която ме кара да чувствам живота. Spotify е сред най-използваните ми приложения и може би затова ми каза, че съм в „top 2% of listeners worldwide for 2024”.
Знаем, че имаш прекрасно кученце, разкажи ни малко повече за нея и откога е с теб…
С Бела се срещнахме преди близо 6 години по път за почти безлюдното с. Мугла в Родопите. Тя и сестра ѝ бяха изхвърлени бебета в едно дере, с отрязани на криво опашки и просто беше любов от пръв поглед. За сестра ѝ намерих чудесно ново семейство, а Бела остана с мен. Тя е моето най-любимо 30-килограмово родопско селянче, което лае със затворена уста докато спи дълбоко 9-тия си сън. Бела направи живота ми много по-пъстър, по-смислен и пълен с косми.
Кои са най-щастливите ти мигове с нея?
Сутрин, когато се гушнем за добро утро и вечер, когато се прибера, а тя ме посреща, говорейки на нейния си език, докато ми носи любимата си плюшена костенурка.
Къде намираш Любовта?
Абсолютно във всичко. Дали ще са първите лалета за годината; благоуханна ароматна свещ; кучето, спящо на карначе; усмивката на непознат; мириса на любим парфюм или топла прегръдка с/без повод- you name it.
А смисълът?
В любовта- чистата, истинската. Тя е моят стимул и движеща сила. Също и в добрината.
Кога предстои изложбата?
Все още датата и мястото не са окончателно финализирани, но работя върху това да бъде през пролетта.
И не на последно място – пожелай ни нещо, както и на всеки, който чете това интервю…
Не отлагай нищо. Не се страхувай да отвориш сърцето си за обич. Вярно е казано, че само любовта ще спаси света.
Фотографи: Кристина Мавродиева и Катрин Христова
