Автор: Галя Давидова
Две банди, китари на високи обороти и вечер, в която всеки ден може да бъде събота. На 17-ти октомври Vidas Art Arena в Борисовата градина се превърна в сцена на сериозна рокендрол вечер. Организираният от Fest Team концерт събра канадското пауър трио Danko Jones и британците от Split Dogs в обща рецепта от сурови рифове, директни припеви и взривоопасна енергия.
С безпощадни китарни рифове, брутални барабани и пънк енергия до краен предел, Split Dogs превърнаха началото на вечерта в истинска експлозия от шум, адреналин и неподправен пънк’енд’рол дух.
Британците донесоха шумния дух на пънк рокендрола с гаражна суровост, глем рок отношение и достатъчно характер, за да не останат просто подгряваща група. Парчета от актуалния им албум “Nice N’ Rough“ затвърдиха впечатлението за банда, която залага на рифове, скорост и неподправено отношение. Вокалистката на бандата Harry Atkins се появи като истинска огнена стихия на сцената – супер гореща мацка, която покори публиката с неустоим чар, дива харизма и наелектризиращ, мощен пънк глас, способен да взриви всяка зала!
Преди екстрентричните бристълчани DJ сетът на Пинг-Понг Галя допринесе за настроението и поддържането на рокендрол енергията, подготвяйки публиката за кулминацията на вечерта.
Danko Jones напълно защитиха теорията, че рокендролът е професия, а не поза.
За първи път в България Danko Jones оправдаха очакванията с тежки рифове, стегната ритъм секция и фронтмен, който знае как да държи публиката в ръцете си. Сред акцентите бяха „Guess Who’s Back“, „Get High?“ и „Everyday Is Saturday Night“.
„Everyday Is Saturday Night“ е част от албума “Leo Rising“ от 2025 г., който продължава характерната за групата комбинация от гаражен рок, хард рок тежест и припеви, създадени за изпълнение на живо. При Danko Jones няма нужда от сложни концепции. Рифът трябва да удря, ритъмът трябва да те движи, а песента трябва да оставя достатъчно място за публиката.
Но шоуто не беше само музика. Вокалистът Danko Jones (Rishi James Ganjoo) общуваше активно с феновете, като разговорите между песните понякога продължаваха по няколко минути. Не подмина и храмовете за бира в залата – пошегува се, че продават банани, а когато му подадоха бира, веднага отбеляза, че това не е бананова бира.
Един от най-запомнящите се моменти дойде, когато фен показа среден пръст на вокалиста – жест, очевидно продиктуван от рокендрол еуфорията. Danko Jones обаче отигра ситуацията с впечатляващ професионализъм и самообладание, превръщайки я в поредния момент на жив контакт с публиката.
А именно общуването беше сред големите акценти на вечерта. Между песните вокалистът не просто разменяше реплики с феновете, а се впускаше в разговори, продължаващи по няколко минути. Без излишна дистанция, без преструвки – с чувство за хумор, непринуденост и онова сценично присъствие, което превръща един концерт в истинско преживяване.
Първа среща, много шум и обещание за повторение. Danko Jones разцепиха публиката с безпощаден рокендрол, сурова енергия и сценично присъствие, което не остави място за безразличие. Ако съдим по заявката за завръщане, софийската публика може да очаква още една доза китарен адреналин. А дотогава остава споменът за вечер, в която китарите говориха силно, фронтменът общуваше наравно с феновете, а извиненията отново нямаха място.
И не е необходимо календарът да показва събота. Достатъчно е музиката да те убеди, че вечерта принадлежи на теб.
