Тези момчета ни карат да танцуваме от 2011 година! Днес ти представяме Jin Monic, в едно интервю, на което му беше време, а и идва с блага вест за нов сингъл. Какво ни разказаха музикантите от една от най-готините български инди рок групи? Разбери точно сега…
Здравейте, момчета! Къде ви намирам?
Ивайло: На бюрото вкъщи. Домашният офис не прощава никому. За щастие, китари и разни клавири са ми под ръка, което пък липсва в традиционния офис.
Джокси: По средата на домашен, импровизиран куиз. Ставаме все по-креативни според ситуацията.
Жорек: В домашния офис, гледайки унило към едно умиращо цвете, което щеше да плаче, ако го напоявах редовно.
Никс: У Йордан. Ремонтирам си апартамента и съм на едно тримесечно гости с много филми, музика и вино.
Боян: Удобно излегнат на леглото и разглеждащ миймове.
Със сигурност задавам въпрос, който чувате за пореден път, но: Какво означава Jin Monic?
Ивайло: Jin Monic на мандарин означава непукизъм, романтика, неконтролирана буря, маруля и победа.
Джокси: Видяхме го написано на раницата на една мацка. Не я догонихме, запазихме мистичното и привлекателното.
Жорек: Това е име на българска група базирана в София. Правят музика, която флиртува със синт поп и инди рок.
Никс: Google it.
Кога и кой създаде групата?
Ивайло: Аз и Николай преди десетина години. Преди нас нямаше нищо – само бяла инди рок тишина.
Джокси: Аз налазих в една добре смазана машина, но и сипах добавка в горивото.
Жорек: Чувал съм легенди, но има разногласия. Много войни са избухнали от различен прочит на древните текстове. Аз лично съм на мнението, че никой не е създал групата. Тя просто се е формирала от възникващите свойства на комплексната система, която наричаме Вселена.
Никс: Ивайло и аз положихме основите, но Боян, Джокси и Жорека създадоха бандата в сегашния ни вид. Няма как да отречем приноса им, въпреки че и ти, и аз знаем кои са шефове 😉
Кои са българските артисти, от които черпите вдъхновение?
Ивайло: Остава, Анимационерите, Hayes &Y, Dead Man’s Hat.
Джокси: Saint Electrics, Odd Crew, Casual Threesome, Tube Headzzz са бандите, които харесвам.
Жорек: hug or handshake, Дони и Момчил.
Никс: ВИГ Импулс, Нова Генерация, Стенли, Ирина Флорин, Мариус Куркински, Бойко Кръстанов, Клас и Трамвай No.5. Вдъхновението ни всъщност не признава географски граници. Съответно Stranglers и Sonic Youth са ми повлияли много повече от Мариус.
Боян: Любимци са ми Остава, Hayes &Y, Hug or Handshake, Dead Man’s Hat и група Клас.
Каква музика искате да се прави у нас?
Ивайло: Знам каква искам да не се прави, но едва ли има значение. Иначе, всеки си живее в т.нар. „балон“ и за него нещата се случват – макар и в микроскопични размери, световните тенденции в областта на инди, синт-поп, пост-пънк и други приятни за мен жанрове, имат своя отпечатък и представители и у нас.
Джокси: Много музика, ама много! Само така – всеки ще има избор и ще бъде щастлив. За някои – утайката е каймак и обратното.
Жорек: Каквато искат да правят хората, които искат да правят музика.
Никс: Повече експериментална и по-малко комерсиална, моля. И не съм съгласен с останалите, че количеството е по-важно от качеството, но не искам да ангажирам никого с мнението си.
Боян: Искам да видя повече инди rock/pop музика, която се пише и изпълнява от нежния пол. Момичета с китари, бас, барабани и синтезатори в ръка. В момента има някакъв странен дисбаланс, малко е sausage party (with notable exceptions, of course). Мисля, че патриархатът е виновен.
Как ви се отразяват месеците, в които не можете да бъдете на сцена?
Ивайло: По-голямата част от животите ни е била без да сме на сцена. Така че, няма драма, музиката има различни форми и превъплъщения, ще се справим.
Джокси: Лежерно и плодотворно – записваме и развиваме идеи.
Жорек: Предполагам, както и на всички други хора, които не са на сцена.
Никс: Великолепно – никога не съм се чувствал по-добре. Хората си мислят, че артистите се зареждат, докато са на сцена, но не си дават сметка, че сцената изпива много. Буквално и преносно. В последните 12 месеца направих неща, за които нямаше как дори да мечтая докато всичко беше нормално. Купих си превъзходен халат.
Боян: Постарахме се да запълним това време смислено – записахме три нови сингъла и заснехме видео за всеки от тях. Надявам се, в най-скоро време ще се върнем на сцената, която на мен ми липсва доста, особено в социален аспект.
Разкажете ни малко повече за новия сингъл, който предстои да излезе съвсем скоро?
Джокси: Ще Ви разкажем „съвсем скоро“.
Жорек: Песен е. Има инструменти. Слуша се. Не е неприятна.
Никс: Боян може да разкаже, той е идеологът му. Казва се WYSIATI, но му казваме „Вися ти“. Имаше едни три акорда интро, които приличаха много на отварянето на Master of Puppets и които разкарахме на втория път като го свирихме в репетиционната. Получи се фантастично и нямам търпение да го споделим „скоро“.
Боян: Вдъхновен е от fuzz китари, диско музика и „Thinking Fast and Slow“ на Daniel Kahneman. Симеон Лозанов (Monyx) ни помогна да го завършим и запишем.
Заснемате ли видео към него?
Джокси: Ако намерим спонсор – с удоволствие.
Жорек: Ние сме в перманентно заснемане на видео. Не помня кога за последно съм бил извън видео.
Никс: Почти готово е. Снимахме го в любимия ни Терминал 1 с подкрепата на Марто, който ни е близък приятел. Режисьор е отново Калина Луканова, с която пък се разбираме прекрасно и се влюбихме в нейната идея с телевизорите. Ще видите.
Какво ви усмихна днес?
Ивайло: Събудих се рано тази сутрин и се разходих в мъгливия парк до нас. Усмивката ми малко замръзна от студа, но беше приятно. Може да си въобразявам, но май предизвиквам подозрение, когато съм сутрин в парка, без да разхождам куче. Ситуацията е като с пушачите, когато се присъединиш към тяхната раздумка без цигара.
Жорек: Играя Batman Arkham Knight, където можеш да изскочиш от батмобила в движение и да се стовариш върху бабалюгите. Супер задоволяващо.
Джокси: Днес специално ме усмихна краят на деня. Но, когато драгият читател се обърне към тези редове, този ден ще бъде история 🙂
Никс: Ходихме до Мелник и на връщане попаднахме в задръстване и играхме на животни. Много беше смешно. Пробвайте с броненосец следващия път, когато играете.
Боян: Слънчев ден с чудесна компания.
Какво е пожеланието ви към всеки, който чете това интервю?
Ивайло: Вземете да свършите нещо полезно за вас или за хората около вас, не си намирайте оправдания и не отлагайте задачите. Т.е., не бъдете като мен.
Джокси: Благодаря ти, че стигна с мен до края. Скоро пак.
Жорек: Не бъдете тъпаци. Има много такива и трябва малко разнообразие.
Никс: Живейте го тоя живот!
Автор: Цветана Бонева
Фотограф: Калина Серафимова
