Отново ни е на гости Неда Спасова, която този път ни разказва за представлението „Илюзии“ и други неща. А цялото интервю можеш да намериш тук…
Здравей, Неда! Радвам се, че отново се срещаме и поводът е представлението „Илюзии“, което се завърна на сцена, разкажи ни малко повече за него…
„Илюзии“ е спектакъл за историите на две възрастни съпружески двойки. Нашите герои – моята героиня, на Елена Димитрова, Васил Читанов и Велислав Павлов са две по-млади двойки, които разказват тези истории в трето лице. Ние сме кръстени просто Първа жена, Втора жена, Първи мъж, Втори мъж. Разбира се, може да се допусне, че тези „номерирани“ жени и мъже са именно героите, за които разказват. Но в друго време и като че ли от друг свят. Сякаш са били свидетели на реалните ситуации от животите им. Нашите герои оживяват на сцената тези абсолютно нормални човешки ситуации на възрастните двойки, но през призмата на времепространството.
Каква е ролята ти в представлението?
Аз играя Първа жена. Тя е по скоро „гласът“ на едната от героините, която се казва Сандра. Сандра е много чувствителен и раним човек. Доста често се чувства неразбрана, недооценена, може би и заради самата нея, защото като че ли живее с конкретна представа какъв трябва да е заобикалящият я свят. Въпреки това е упорита и стоически се опитва да гради света си стабилен, макар и не точно спрямо своите желания.
Доближаваш ли се по образ и в живота до своята героиня и по какво?
Може би в стремежа си да градя стабилен свят се доближавам до нея. При Сандра се среща едно голямо интимно изкушение, за което зрителите ще разберат повече като гледат, но тя никога не се поддава на него. Устоява. Не иска да разруши стабилността на света, който е изградила, макар и да не я прави безкрайно щастлива. Аз също съзнателно бягам от изкушения, които знам, че ще навредят на това, което вече съм построила.
Театъра или киното предпочиташ?
Еднакво смислено ми действат и двете неща. И те са безкрайно различни в осъществяването си и в процеса на работа. Напоследък ми се случи много театър. От септември не съм спряла с репетициите. Изкарах една премиера преди месец в Театър „София“. Сега още една. През януари трета. Може би ми е време за малко кино, да балансирам живота си.
Как преминава един твой ден?
Нищо интересно. Ако е почивен ден – гледам да свърша битовите задължения, за които често нямам време. И да се наспя. Ако е работен – обикновено не се наспивам, работя до късно, прибирам се и гледам да се разсея с нещо – филм, сериал, книга – за да спра да мисля за работа. Все още не съм намерила напълно начин как да оставя работата на прага на дома си, за да мога да си почина.
Колко често имаш илюзии и за какво?
Често имам илюзии или по-скоро предварителна представа за това как ще се случат нещата. И те никога не се случват по начина, по който съм си мислила – понякога са по много по-добър, а друг път не. Затова е важно човек да насочва енергията си в „какво“, а „как“ да остави на Вселената… Тя си знае как, ние трябва само да знаем какво.
Къде и кога можем да гледаме представлението?
На 4 декември и 17 януари в Театър „Азарян“.
Какво си пожелаваш за Коледа?
Здраве, спокойствие и тишина.
