Два дни след Световния ден на Акушера, който беше на 5 май, ви срещаме с акушерката Диди Вангелова. Вдъхновени сме да разкажем нейната история, защото Диди е всеотдайна и заредена с тонове позитивна енергия, винаги успява да те „вдигне“, да помогне. Още при първата среща с нея – от пациент бързо се усещаш като приятел, а това смятаме, че е рядко и много ценно качество. Започваме…
Здравей, Диди! Къде те намираме?
Здравей, Цвети! Както обикновено – на работа.
Как би се представила, ако трябва да се представиш на дете?
Аз съм жената, която помогна на мама, докато беше в коремчето, за да растеш здраво дете. Давах също така и много съвети и насоки.
От малка ли усети и разбра, че искаш да се посветиш на медицината и частност – да бъдеш акушер?
Не бих казала, че точно от малка имах яснота каква исках да стана. По-скоро след 18-19-годишна възраст. Винаги съм била доста любознателна, а болниците и медикаментите са моя страст. От дете винаги обгрижвах всички около мен. Помагах им и с интерес разглеждах и се интересувах от медикаментите, които приемат. Моята майка беше гинекологично оперирана, когато бях на 19 години – тогава усетих малко от атмосферата на сегашната ми професия. В провинцията отделението беше едно – там имаше бременни, родилки и гинекологични жени. Покрай грижите ми, чувах и викове на родилките, и интереса от целия процес се загнезди дълбоко в мен. След раждането на дъщеря ми бях едва на 21 години, вече знаех каква искам да бъда. Имах интересна бременност, която ме хоспитализираше за доста голям период от време.
Знаем, че през годините си работила на доста места и имаш стабилен опит зад гърба си, сподели ни малко повече как преминава един твои ден в МЦ „Д-р Калчев“, където можеш да бъдеш намерена?
Преминава динамично и интересно. Всеки ден има различни жени с разнообразни съдби и истории. Моята работа е да асистирам по време на специализираните прегледи на бременните, и на тези, които ще забременяват. Също така прилагам уменията си и на лаборант, вземане на влагалищни и цервикални секрети, както и запис на детски сърдечни тонове. Отскоро имам и самостоятелна практика.
Също така ти даваш и акушерски консултации, сподели ни малко повече какво представлява една акушерска консултация?
Провеждам основно консултации в две направления за проследяване: Пренатална грижа(преди раждането) и Следродилна грижа (за родилката и новороденото). Осъществявам ги в МЦ „Д-р Калчев“ и „Дома на родилките“. Здравна промоция. Хранителен режим. Двигателна активност. Оказване на грижи за психичното и социално здраве. Назначаване и интерпретация на параклинични кръвни изследвания. Завършила съм и Нутрициология – хранене на бременни- 1-2-3 Триместър и захранване на новороденото. Подготовка за раждането. Обезболяване на раждането. Запис на детски сърдечни тонове. Насоки за първи грижи за новороденото.
Колко често бъдещите майки трябва да посещават такива консултации?
Трябва да бъдат, колкото има нужда бременната и родилката. От 1 до 7. Според мен поне – 3 по време на бременност и 1 след раждането. За съжаление в България са платени и не всички жени могат да си го позволят. Надявам се скоро да има реформи и да бъде достъпно за всички жени, както е било някога назад във времето.
Няколко съвета за здраве и спокойствие по време на бременност?
Спокойствие почти никога няма. За здраве – правилно хранене, качване на малко килограми и профилактика на нивата на витамини, добър двигателен режим, както и препоръчвам масажи, защото не е много неправилно да се казва на жените, че бременните не може да ходят на масаж.
Колко е важно храненето и какви хранителни режими препоръчваш?
Колкото и да не им се вярва на жените, е много важно. Правилното и здравословно хранене е едно от най-важните неща за бременната и плода. Препоръчвам 3 основни и 2 междинни хранения. Консултирам и насочвам спрямо придружаващи заболявания, както и дали жената е веган или вегетарианец.
Как преминава един твой ден?
Преминава интересно, динамично, щуро дори. В делничните дни ставам 6/6:10 ч., проветрявам всекидневната и спалнята. Приготвям закуска за мен и съпруга ми. Имам малко време да направя сутрешната си рутина за себе си, след това е оправяне на двете малки деца за градина. Изпращам ги със съпруга ми и с моя любим Dyson започваме чистене на къщата, защото освен малки деца имам и голямо късокосместо куче. След това е ред на детската стая, обличам се за работа, грим, възможно е да има и някоя пералня и сушилня за пускане. Отивам в МЦ. След работа директно вкъщи и се залавям с вечерята и обяда ми, защото децата и татко им, не обядват в нас, и рутинните задължения, пак прахосмукачка, пералня, игри с децата и така някъде до 22 часа. След това оставам сама със себе си, говоря по телефона с приятелки или някоя пациентка, не че по цял ден не отговарям и във Вайбър. В топлите месеци след работа излизаме на игри с децата или в двора ни, за да мога аз да си домакинствам. Една от страстите ми е готвенето.
Имаш голямо семейство – 2 момчета близнаци и една пораснала дъщеря вече на 20 години. Как успяваш да се справиш в ежедневието и предизвикателствата му?
Да си призная, и аз не знам как се справям. Мисля, че доста успешно. Имам прекрасно семейство, което ми помага и ме търпи. Аз съм много отдадена на всичко и всички, но и много изсикваща. Дъщеря ми е моята сбъдната мечта. Синовете ми са моята награда. Въпреки голямата възрастова разлика, тримата имат много силна връзка. Магдалина (дъщеря ми) е много самостоятелна от много малка, а и да бях си я пожелала да е толкова съвършена не знам дали можеше. Христиан и Лъчезар – така наречените еднояйчни близнаци – са почти на 3 години и ме учат да бъда по-спокойна и да се чувствам доста по-млада, отколкото съм. Единият е копие на мен самата, като характер и манталитет, а другият – копие на баща си. Пожелавам на всички да изпитат моето щастие и благословия!
Какво обичаш да правиш в свободното си време?
Да бъда със семейството си. Да обикалям различни места и да ги опознавам. Голямата ми страст е готвенето, не просто готвене, а насладата от него. Обичам да посещавам концерти, кина, театри, и да бъда с близки приятели. Преди обичах клубове и дискотеки, но вече нямам време.
Любима книга?
„Тютюн“.
А филм?
„Интерстелар“.
Last seen alive
Greenland
И не на последно място-сподели ни своя тайна за щастие и красота?
Нямам специална тайна. Опитвам се да бъда щастлива, обичам и съм обичана. Старая се да се храна правилно (моето правилно е без месо, риба и морски дарове). Зависи каква красота. Придържам се към това, което ми е дала генетиката на майка ми и баща ми. Щастлива съм, когато помагам на пациентките и всички познати и непознати.
