Днес те срещаме с едно момиче, което ни усмихва със страстта си към ролковите кънки. Тя е модерен градски човек, който е точно това, което търсим и искаме да ти покажем – динамична, стремителна и смела! Какво ни разказа лъчезарната Фани? Виж тук…
Здравей, Фани! Разкажи ни малко повече за себе си…
Здравей! Ами аз съм един обикновен човек, който се чувства необикновено, когато е на ролкови кънки. От Стара Загора съм, живея в София, през лятото съм повече по морето. Имам собствен онлайн бизнес и съм freelancer в сферата на дигиталния маркетинг. Обичам да спортувам, карам ролкови кънки по скейтпарковете, през зимата карам сноуборд, кънки на сняг и кънки на лед. Нетърпелива съм, обичам да съм заета, crazy cat lady съм от ранна възраст. Обичам да пътувам. Живях в Щатите няколко години и се радвам, че се върнах в България.
Как се роди страстта ти към ролковите кънки?
Моя приятелка, която вече караше, ми даде да пробвам нейните кънки. Вдъхнових се от нея и започнах да гледам и скейт видеа в YouTube и Instagram от различни части на света. Моментално се влюбих в това, което видях – невъзможни трикове, красиви плавни движения и много настроение.
Готиното при ролковите кънки е, че дават възможност за много разнообразни стилове на каране. Ако обичате адреналина, може да карате по рампи, извивки и градски препятствия. Ако си падате по танците, се насочвате към jam skating. Можете да карате скоростно в парка или просто да се придвижвате из града. В чужбина са доста популярни roller дерби състезанията и rink skating-a.
Две поредни години посещавах Skate Love фестивала за ролкови кънки в Барселона. Срещнах се със страшно много хора на кънки от различни части на света. Всеки се отличаваше със собствен стил на каране, а възрастта и телосложението нямаха значение – този спорт/хоби е подходящ за всеки. Създадох нови приятелства, карах заедно с най-добрите в света, усетих енергията им и палитрата от хора и емоции ме зареди за месеци напред.
Спомняш ли си първия път, когато се качи на кънки?
Доста добре го помня, да. Беше преди 3 години (пролетта на 2018 г.) Бях на 26 години, събрахме се в Борисовата градина и опитах за първи път. През първия час ми се струваше, че е абсолютно невъзможно някога да се науча просто да се бутам напред, без да падам. Изглеждах доста комично, чувствах се много несигурна. Постепенно усетих подобрение в бутането, на следващия ден опитах пак – беше по-добре. С всяко следващо каране научавах по нещо ново и надграждах. Това ми вдъхна надежа, че с постоянство и търпение мога да се науча да карам добре.
До преди това не бях карала нищо подобно, освен веднъж кънки на лед, което тогава беше просто един час борба за оцеляване.
Какво е усещането, с какво би могла да го сравниш?
В началото, докато се учех, се усещаше като някакво препятствие, което ми пречи да се движа нормално. Постепенно започна да прилича повече на супер забавно допълнение на крайниците ми и се стигна до момент, в който усещам кънките като естествено продължение на тялото ми.
Разбира се, има голяма прилика в движенията с кънките на лед, ролерите, блейдовете, дори със скейтборда в някои случаи.
Усещането докато карам по скейтпаркове и градски препятствия, свързвам с преодоляване на страха, изостряне на фокуса и изграждане на постоянство. Докато танцувам на кънки, се чувствам сякаш ми е дадено допълнително измерение за движение. Когато се пусна надолу по гладките алеи на Южния парк, усещам спокойствие и свобода, умът ми се изчиства.
Карането на кънки, срещите и събитията покрай тях разширяват кръгозора и чупят предразсъдъци и стереотипи.
Какво би посъветвала някой, който се е захванал да се учи?
Да не се притеснява да пада, да става и да продължава. Да не се отказва и да се наслаждава на всеки момент на колелца.
Карането на кънки има изключително благоприятно въздействие върху менталното здраве, така че препоръчвам на всеки, който се чувства „зациклил“, да обуе кънки и да се освободи от ежедневието дори за час-два. Ролковите кънки са страхотен начин за поддържане на добра форма и тонус. Кънките могат да ви срещнат с млади и енергични хора, с които да обменяте опит, да се забавлявате и заедно да надграждате уменията си. Особено в действителността, в която живеем, имаме крещяща нужда от позитивни емоции и практики, които да ни изкарат от кутийките, в които понякога се затваряме.
Можете да карате сами или в група, с децата си или без тях – когато имате нужда от me time. Виждала съм как медицински работници с изключително стресиращ работен ден разпускат на кънки и успяват да преодолеят стреса чрез този спорт.
В България сякаш ролковите кънки не са толкова популярни, колкото ни се иска да бъде. Как ти развиваш идеята у нас?
Били са популярни през 80-те и 90-те у нас. Имало е отбори от различни градове, които са карали по първите скейт рампи в България. В момента имаме малко общество от хора на ролкови кънки, като постепенно ставаме все повече.
Освен че спамя feed-овете на хората с roller skate видеа, това лято ще давам безплатни уроци за деца и големи в XChallenge Park в Царево, така че всеки, който е по-морето и има желание, може да се включи. Ако се чудите какви кънки да си вземете или имате нужда от информация и подкрепа за първите си стъпки на кънки – пишете ми в Instagram @fani.rollerskate
В академията за екстремни спортове БАЗА в Пловдив, както и в школа Прогресия във Варна има няколко малки момиченца на ролкови кънки, които се учат да карат по рампи и на други скейт уреди. Ако се намирате в тези градове – горещо ви препоръчвам да се запишете на уроци (дори да сте вече пораснали деца…)
Най-смелата ми идея всъщност е в зародиш и все още покълва. Много бих искала някой ден да успея да помогна на деца и възрастни в неравностойно положение да опитат от усещането, за което си говорим. Виждала съм как екстремните спортове и ролковите кънки подобряват живота и благосъстоянието на уязвими групи както в България, така и по света. Предстоят ми много разговори с институции и бизнеси, преди да започна това начинание. Ако все пак има заинтересовани страни по темата – ще се радвам да започнем дискусия още сега.
В чужбина карането на ролкови кънки във всякакви стилове доста нашумя, особено напоследък покрай пандедмията. Надявам се тази вълна да достигне и до България с още по-голяма сила.
Важна тема, на която искам да обърна внимание, е спортната база. Скейтбордингът вече е олимпийски спорт, а към момента имаме само няколко правилно построени съоръжения в България, които не са достатъчни да съберат всички ентусиасти и желаещи да се развиват. Скейтпарковете в България събират на едно място страхотни спортисти, които създават една общност от млади, енергични, активни, будни хора, които са целеустремени и влагат голяма част от енергията си в развитието на уменията си и на екстремните спортове в страната. Скейтъри, блейдъри, BMX карачи, деца на тротинетки и ние, на ролкови кънки – всички имаме нужда от повече подкрепа от държавните институции и обществото като цяло, за да продължим да развиваме тази култура и начин на живот. Колкото повече скейтпаркове се изградят из страната, толкова повече деца ще оставят таблетите и ще се отдадат на по-здравословни занимания.
С какво се занимаваш, когато не си на кънки?
Качвам се на друг спортен уред. Когато и това не правя, развивамбизнеса си. Единият – от брандовете, който създадох, е насочен именно към хората на кънки. RadGal Roller Skate е любимият ми проект, с който съм се захванала. Продавам ръчно изработени аксесоари, чорапи и дрехи с roller skate дизайни. Напоследък правя семинари и консултирам хора, които започват своя малък дигитален бизнес. И пътувам, разбира се, доколкото мога в настоящите условия.
Любовта е…?
За мен любовта е емоцията, заради която излизам от комфортната си зона, израствам като човек, надминавам и изненадвам себе си. Изпитвам любов към хора, практики и места, които ме карат да кача съзнанието си едно ниво нагоре.
Фотограф: Калина Серафимова
