Усмивката наистина не „слиза“ от лицето му, той е див, зареждащ и невероятно талантлив – актьор и готвач. Константин е момчето, което ни спечели, което за жалост вече не е в любимия формат MasterChef, но остана на 100% в сърцата ни! Днес ни е на гости, за да ни разкаже повече за себе си и за онова, което го вълнува истински…
Здравей, Константин! Къде те намираме?
Здравейте #лицатанаграда, намирате ме в София. Обикалям около Женския пазар, квартала, Дома на киното и по малките улички. Любимите места за разходка, хапване и пазаруване.
Можеш ли да ни се представиш така, както би се представил на едно малко дете…
Здравей, аз съм един човек, обикновен, но обичащ да живее и да се забавлява. Обичам театъра, приключенията, предизвикателствата, непознатите неща, обичам да спортувам, обичам си кучето, семейството, истинските приятели, обичам природата, да пътувам… Обичам да ям и затова обичам и да готвя.
Кога усети, че готвенето е нещото, което искаш да правиш?
Веднага щом огладнях. Хахаха. Обичам да си хапвам и няма нещо, което да не ям. Ресторантите не са моето нещо, пък и да си актьор в България, и то куклен, не е достатъчно, за да се храниш само там. Та, обичам да се предизвиквам и да правя непознати за мен неща, така че защо да не си сготвя това, което ми се яде, и то сам. Така се запалих по кулинарията преди малко повече от година.
Какво е ястието, което сготви за първи път и на колко години беше?
Бил съм малък, но явно достатъчно любопитен и сръчен, за да ми връчат миксер в ръката и рецепта за кекс. Кексовете на мама ги помня не само с облизването на купата, а и със стриктното изпълняване на рецептата, за да стигнеш до мечтаното обиране с пръст на сладката смес. Готвиш= ядеш!
Ти си един от най-колоритните и любими участници в „MasterChef“, разкажи ни какво ти даде това изживяване?
Щом така казвате, значи съм. Благодаря ви за това. „MasterChef“ ми даде много. Запали ме още повече по кулинарията, показа ми, че мога да готвя, и то на доста високо ниво. Сверих си кулинарния часовник. Докоснах се до продукти и кухни, които никога не съм готвил и дори опитвал преди. Понатрупах опит и познания. Показах на много хора, че за да готвиш, понякога се иска само смелост, усмивка и продукти. Намерих прекрасни хора, а някои от тях ми станаха и приятели.
Кое беше най-голямото ти предизвикателство във формàта?
Няма нещо, което да не е било предизвикателство. Много зрители и приятели ме питат: „Добре де, нямате ли рецепти, знаете ли какво готвите, не ви ли подготвят за изпитанията, времето е друго, нали?“, и т.н. Ами, не – всичко е, както се излъчва. Нямаш повече време или екип от готвачи, които тайно ти приготвят чинията под банката, а ти само се правиш, че я украсяваш. Всичко си е реално и истинско, никога не знаеш какво изпитание те чака, сладко, солено, чуждо, непознато… „MasterChef“ е истинско предизвикателство!
Къде актьорското майсторство и кулинарията се срещат?
Имат доста общо, като се замисля… И за двете се изискват смелост, въображение, талант, концентрация, познания, опит, техники и т.н. При мен си вървят ръка за ръка и мисля, че са приятели. Защо не да снимам кулинарен филм или да участвам в кулинарно представление или шоу например? Вече и на децата преподавам елементарна кулинария и си говорим за това непрекъснато, откакто бях във формàта (ако не знаете, също преподавам и актьорско майсторство на деца).
Искаш ли да се занимаваш с готварство занапред и виждаш ли се в амплоа на chef?
Chef не се става току-така, както и д-р, професор, хирург и т.н. Това са години на трупане на опит, знания и практика. Виж, да вляза в топ 10 хоби-готвачи на България за 2021 г., е друго. Не казвам, че беше лесно, но това е хоби кулинария. Определено не си се представям работещ в кухня по 12 часа на ден, гонейки титлата chef. Но винаги ще искам да се занимавам с кулинария, може да ме канят на места и заведения и да готвя за хората, които ми се кефят, и смятат, че го правя добре.
Как минава един твой ден?
Започва около 7.30 ч. сутринта, така и не се научих да спя, завиждам на хората, които могат. Огромна чаша с кафе, лека закуска и разходка с кучето, тренировка… След това уроците, за които споменах по-горе, обяд – в добрия случай, домашно приготвен, следобедни часове, някой промъкнал се кастинг за нещо, разходка №2 с куче Кара, пазаруване, готвене и вечеря с любимите същества. Почивните дни нямат план, там просто се обсъжда какво и къде ни се прави… и дим да ни няма.
Сподели ни една своя мечта!
Искам да сме щастливи и здрави с нещата и хората, които имам около себе си. За това мечтая най-силно. Всичко друго е постижимо с повечко късмет и много упоритост.
Фотограф: Наталия Баръмска
