Автор: Галя Давидова
Днес влизаме в бункера за музикална среща със Змиядезмия, познат още като SNAKEATSNAKE – проект, в който студените машини дишат ритъм, а шумът се превръща в енергия. Звукът му преплита минимализъм, пънк и индустриални вибрации, обвити в естетика, напомняща саундтраци от игри и филми.
SNAKEATSNAKE, как започна този проект – беше ли първоначално експеримент или от самото начало имаше ясно усещане какво искаш да създадеш?
Всичко започна като дразнене под кожата, като неспокойство, като неспирен вътрешен шум още през 2012 г., когато приключих с предишния си проект shemale ZERO. Имах нужда от семпъл отдушник на вътрешната си енергия. Идеята беше да нахвърлям няколко много набързо сглобени песни – груби, репетативни, голи музикално, като парче кокал. Тогава записах едно демо, снимах няколко репетиции, направих един концерт и всичко приключи – до 2020 г., когато отново съживих проекта с по-плътен звук и по-ясна концепция.
Лентата „Ред и дисциплина” току-що излезе през новия лейбъл за балканска ъндърграунд музика Balkan Sprachbund. Как ти звучи идеята албумът да диша в този контекст?
В „Ред и дисциплина“ реално пет от парчетата са „стари“ — те бяха част от сплита ми с холандско-френския проект Hollow Reflection, който издадохме преди две години. Още когато записвах първите демота на snakeatsnake преди 13–14 години, ми се искаше много да включа парчета на български, но тогава не намерих подходящата формула. Искаше ми се да избягам, без много усилия, от начините, по които малко или много се ползва и звучи езикът върху музика. За мен се получи. Освен това съм доволен, че ритуалната повтаряемост в песните работи много добре на концерти извън България, където хората си нямат и представа за какво пея на български.
Можете да чуете “Ред и дисциплина“ тук: https://snakeatsnake.bandcamp.com/album/order-and-discipline
В „Ред и дисциплина” често се чуват индустриални текстури – звуци от метал, скрап, удари. Как събираш и записваш тези елементи? Импровизация ли е или има точна идея зад всеки шум?
Всичко е импровизация в много малки времеви диапазони. Когато създавам парче за този проект, времето винаги играе важна роля. Държа нещата да са първични и да носят определен заряд. Музиката не разказва добре измислена история — тя удря на едно място, докато пространството не се деформира, докато всичко не изгуби смисъл и не стане един окултен лууп без изход.
Записвам предимно с неща, които имам под ръка. За много от парчетата просто съм записал удари по бензинови туби, пружини, работни инструменти, парчета метал и т.н. Записвам го няколко пъти и приключвам. Педантичността е враг на примитивния креативизъм.
„Заводски хляб”. Заглавието носи усещане за едновременно баналност и индустриална бездушност. Също така се долавя сблъсък между човешкото и механичното. Кой побеждава накрая – машината или човека?
Накрая побеждава носталгията. Привнесените спомени. Човекът се самоунищожава и оставя след себе си скрап кървяща ръжда.
Защо избра да работиш изцяло в домашни условия? Как това повлия на звука и атмосферата на „Ред и дисциплина”?
Стилът го изисква. Времето го изисква. Динамичността го изисква. А за мен тези граници са повече от добре дошли.
‘Удари под кръста”е може би едно от най-преките и безкомпромисни парчета в албума. Какво беше ударът за теб – личен, социален или просто начин да излееш всичко, което се трупа?
На концерти не говоря и не анонсирам песните. Малко ми се повдига от хора, които са излезли да представят музиката си и имат нужда да я обясняват, да задават тон, да изискват от публиката си каквото и да е, и т.н. „Удари под кръста“ е единственото парче, което си позволявам понякога да обявявам. То е за корупцията, която разяжда всяка клетка около нас. Това е ударът. И повече от това не мисля, че има какво да кажа.
Имаш ли любими „инструменти“ от подръчните материали, които се превърнаха в нещо като твой подпис?
Тялото си.
В индустриалната сцена визуалната идентичност често е толкова силна, колкото и звукът. При теб дизайнът винаги ли е бил неразделна част от артистичния процес, или се появи като отделна форма, която с времето се сля с музиката ти?
Музикалното изпълнение е продукт, съставен от няколко компонента. Един от тях е визията. Това е един от начините да вкараш хората още по-навътре в своята измислена вселена, както и да засвидетелстваш уважението си към тях. А те са най-важни.
Когато подготвяш пърформансите си, откъде изскача вдъхновението за визуалната част — дрехи, предмети, светлина? Има ли конкретни места, ъгли на града или сцени, откъдето изкопаваш най-силните находки?
Мръсотията струи отвсякъде. Нямам един-единствен източник. Музиката вдъхновява светлината, текстурите – гласа, а движенията – реакцията. Телата ни се опитват да бъдат бункери за съзнанието. Всичко може да бъде вдъхновение.
Кое пространство за изпълнение на живо най-много ти допада – сцена, фабрика, празно хале, галерия? В кои географски ширини ЗМИЯДЕЗМИЯ усеща метафоричния разпад на кожата си най-добре?
Тесни, задушни места. Географската ширина няма значение. Границите са поредна концепция, която да придържа психиката ни да не се разпадне.
Ако SNAKEATSNAKE беше образ или митологично същество, как би го описал?
Snakeatsnake е паралелна реалност, натрупана с пластове истини и полулъжи. Всеки сам трябва да зарови пръсти и да потърси отговора на въпросите си. Snakeatsnake е по-скоро стихия с различни лица, с проявления в различни епохи и форми. Snakeatsnake е самоунищожителният ни импулс, впрегнат в креативни задачи.
