Автор: Божидар Стоичков
Оги Ковачев е един от изключителните хора, с които имах щастието да се запозная през първия си зимен сезон в Банско. Истината е, че вече бях чувал за него от приятелка — за пътешествията му, историите и приключенията, — преди съдбата да ни срещне, в едно от онези скрити за туристическите очи заведения в града. Още тогава разбрах, че зад усмивката и спокойния му тон стои човек, който е видял далечни, интересни и впечатляващи дестинации. Бях прав.
Той ми разказа за много интересни места в България и не само — с онзи ентусиазъм, който те кара веднага да поискаш да стегнеш раницата и да тръгнеш. Оги е пътешественик, кулинарен изследовател и приключенец, който споделя преживяванията си на Wander Ogy, както и в участията си по BNR и bTV. Освен пътешествията си, той често участва в маратони, велоприключения и различни спортни предизвикателства, които съчетават спортния дух с любовта му към природата и свободата.
Оги е посетил 69+ държави и обича нетрадиционни дестинации. Той вярва, че пътуването е не само за разглеждане на забележителности, но и за срещи с хората и духа на местата, които посещава.
Оги, защо избра точно Барселона за своя уикенд?
Понякога не избирам аз града — той избира мен. Барселона винаги ме е привличала с това усещане за свобода и слънце, което те посреща още от летището. Имах нужда от пауза между работни проекти, бъдещите далечни пътувания и преди голямото парти за рождения ми ден — и си казах, че това е идеалният град за уикенд, в който просто да се отпусна и да се движа без план. И тъй като имам абонамент за промоционални тарифи за пътуване с една от low cost авиокомпаниите, разгледах офертите за билети и бях приятно изненадан от цената – 60 евро за отиване и връщане.
Какво те привлече този път — архитектурата, атмосферата, храната… или просто нуждата да смениш ежедневието?
Всичко по малко. В Барселона архитектурата не е просто фасада — тя е жив организъм. Можеш да седиш в кафене и да гледаш как светлината променя цвета на сградите. А храната… винаги е приятно приключение. Но може би най-вече — атмосферата. Градът диша и те кара и ти да дишаш по-дълбоко. И всъщност не бях летял извън България от повече от 3 месеца, защото избягвам летните отпускарски месеци – навсякъде е претъпкано с неопитни туристи, цените са двойни и се губи автентичността на местата.
Барселона е доста популярна и често наричана „mainstream“ дестинация. Имаш ли чувството, че вече всичко е „видяно“ там — или успя да откриеш нещо различно, извън туристическите маршрути?
Барселона има два слоя — единият е за туристите, другият е за хората, които просто се оставят да се изгубят из малките улици. Аз често избирам втория. Прекарах следобед в едно малко кварталче, където малко се говори английски, ядох типичните tapas, задължително в компанията на малка местна бира. Барчето (Jai-Ca Barceloneta)е там от десетилетия, дори има запазени архитектурни елементи, които са там изначално.
Всъщност такава ли е Барселона, каквато я познаваме от списанията и Instagram снимките — или изненадва по неочаквани начини?
Барселона е много повече от снимките. Тя не е перфектна — и точно това я прави красива. Ако я гледаш през екрана, виждаш само фасадата, но когато тръгнеш пеша из улиците ѝ, усещаш пулса, хората, шума на велосипеди, децата, които играят по площадките. Това е истинската ѝ магия.
Разкажи ни за атмосферата на града през твоите очи. Как се усеща Барселона, когато просто я „живееш“ за няколко дни, без да бързаш да снимаш всяка забележителност?
Усеща се като лято, което никога не свършва. Като да пиеш кафе на слънце през октомври и да не бързаш за никъде. Барселона има ритъм, но не те принуждава да го следваш — просто те кани да бъдеш част от него. И плажът – където може да се припичаш до голямото синьо, дори може да се къпеш във всеки един месец от годината.
С кого пътуваше този път — сам или в компания?
Сам пътувам все по-рядко. Назад в годините сякаш пътуването ми бе самоцел, а сега все по-рядко допускам да съм без компания – ако не е споделено някак, не е пълна емоцията. И разбира се, понякога, най-хубавите пътувания са онези, в които си сам със себе си. Това не означава, че си самотен — напротив. Така срещаш хора, които иначе не би забелязал. И ако някой решава, че иска да ходи Camino de Satiago – силно препоръчвам, даже настоявам да се тръгне сам.
И дали по време на уикенда се запозна с някой интересен човек по онзи типичен твой начин — случайно, но запомнящо се?
Да! Още в самолета, местата ни се оказаха на последния ред, до входа на тоалетната. Имаше мъж и жена, може би бяха семейство. Заговорих се с Радо – собственик на транспортна фирма, притежават дузина камиони и работното му време е 24/7, без почивен ден. Стана въпрос за предизвикателствата на този тип бизнес и трудностите около координацията в кризисни ситуации. Радо отиваше на работна среща в Барселона, след това към Мадрид и така покрай работата се реализират и пътувания.
Барселона е рай за любителите на храната. Намери ли нещо любопитно за хапване — някое местенце, което не е в гидовете, вкус или ястие, което те изненада?**
Да, освен барчето Ja-Ca Barceloneta, което споменах, направихме разходка около големия закрит пазар в близост до La Rambla, където бе пълно с всякакви необичайни морски дарове и екзотични плодове. Събрахме идеи и тъй като мястото е прекалено туристическо, решихме, че ще ядем елементарен сандвич с jamon (филе от бут) във франзела с малко сирене. Понякога най-добрите ястия са тези, които не се опитват да впечатляват. В края на деня се вмъкнахме в голям супермаркет, където си купихме зряло манго и черимоя – тези автентични и местно подове на смешна цена ни се усладиха като все едно ги ядем за сефте.
Ако трябва да опишеш Барселона с три думи — кои биха били те?
Светлина. Ритъм. Свобода.
Какво ще запомниш най-силно от този уикенд? Място, човек, момент или може би чувство, което искаш да запазиш по-дълго?
Чувството на лекота. Онази вътрешна тишина, когато осъзнаеш, че не ти трябва нищо повече в момента. Само да си там, където си. И да следваш потока, без да се чертаят графици и да се правят планове.
Какво ти предстои в близко бъдеще?
Планирам няколко нови пътувания, едно от които ще е по-далеч — в Индиия, където се връщам след 15 години от първото ми посещение. Освен това подготвям дълъг уикенд с приятели за посещение на Маракеш в Мароко. Идеята бързо се реализира с пускането не директен полет от София с нискотарифната компания, която ме заведе до Барселона. Ще има и няколко спортни предизвикателства — но засега ще оставя мистерията за нетърпеливите.
Участваш в интересни организации — кои са те, с какво се занимавате?
Част съм от няколко неправителствени инициативи, които подкрепят устойчивия туризъм и активния начин на живот. Работим с местни общности, за да насърчаваме пътуванията с кауза и опазването на природата.
Честит рожден ден на Патерица, Оги! Наскоро мина рождения ти ден, знам, че всичките ти партита са с кауза. Каква е този път?
И този път, за трета година подред, реших да подкрепя каузата на фондация „Очи на четири лапи“, която създава и подготвя кучета-водачи за слепи. Вместо непотребни подаръци — смислени дарения. Това е начин да върнеш част от вдъхновението, което получаваш по пътя.
