В понеделник срещата ни е с една вдъхновяваща жена – Марияна Стоянова. Тя е фотограф, майка, запален къмпингар. Беше ни изключително благо да вземем това интервю, защото е пълно с уют и красота. Споделяме с вас историята на Марияна и сме сигурни, че ще ви усмихне…
Здравей, Марияна! Къде те намираме?
Здравей, Цвети! Днес съм у дома в Бургас. Тук живея и работя, но в момента подготвям техниката си и малко багаж, за да осъществя няколко ангажимента в София.
Като цяло съм постоянно в движение и нямам търпение да се стопли, за да бъда в летния ни дом, нашата каравана на плажа. Ти ще ме разбереш най-добре.
Представи ни се така, както би се представила на дете…
Привет, аз съм Марияна, обичам да играя с пясъка на плажа, да обикалям с лодка по дълбоките морета и да ям сладолед. А за възрастните – да пия коктейли.
Кога разбра, че фотографията е твоето нещо и искаш да се занимаваш с нея ежедневно?
След дълги опити, грешка – проба и малко помощ от приятел започнах да снимам дъщеричката си и осъзнах, че да снимам хора ми доставя голямо удоволствие. Винаги съм се разбирала с децата и професионално започнах да снимам първо деца. След това плавно и доста трудно минах към модната фотография, но преди няколко години се завърнах отново към кулинарната фотография. Преди повече от 11 години създадох с подкрепата на моето семейство малко студио и започна голямото ми приключение с фотографията.
Разкажи ни малко повече за професионалните ти занимания с фотография, за курсовете, които правиш, както и за любовта ти към фууд фотографията…
Основната ми дейност е модната фотография, но в последно време я съчетавам заедно с кулинарната. Снимам за различни модни и козметични брандове, създавам и много собствени проекти, заедно с невероятен професионален екип. Завръщането към моята голяма страст – кулинарната фотография ме подтикна да споделям знанията ми и опита с други хора. Водя лекции (детска и модна фотография) към фотографски курсове в Бургас и други градове, те ми дадоха смелост да предавам знанията си и за Food фотографията. Създадох свое място в онлайн пространството, в което всеки може да се запознае с програмата на курса. Те се провеждат онлайн, за да имат повече хора достъп до тях. Освен за правила и техники на снимане, основното в курсовете е да се вдъхновяваме и израстваме взаимно.
Знаем, че ти самата готвиш, любовта към кулинарията ли е в основата на интереса ти да снимаш тъкмо храна?
Обожавам да готвя за семейството си и за близки приятели. След като родих второто си дете създадох свое кулинарно онлайн пространство.
За да споделям рецептите си трябваше да им правя апетитни кадри. От там тръгна всичко и така до днес.
Каква е разликата в снимането на портрети и в снимането на храна?
И в двата вида снимане е процес от взимана и екипна работа. За добрия резултат са нужни концентрация и вдъхновение.
Разликата е, че в кулинарната фотография не е нужно толкова много пост обработка на кадрите.
Разкажи ни малко повече за живота ти без обектива, какви са останалите ти хобита, какво обичаш да правиш в свободното си време…
Моите хобита са да готвя и снимам и засега не съм намерила нещо, с което да ги заменя. В последно време се увличам по приготвянето на коктейли, но това хоби се практикува само в хубава компания и забави. В свободното си време си почивам, пътувам или се виждам с приятели.
Как преминава един твой ден?
През годината имам два различни режима – зимен и летен. В студените месеци задължително след пиенето на кафе следва бърза разходка на кучето, отивам в залата и тренирам с инструктор crossfit. Спортът ми дава супер тонус за целия ден, самочувствие и сила. След това деня тръгва стандартното – имам снимки или обработвам кадри. Следва дълга разходка с кучето на плажа, а след това приготвяне на вечеря за семейството. Летният режим е малко по-различен – на къмпинга. Кафето е на плажа, следва отново спорт, но тичане 3-4 км по брега. Там вечерите са изпълнени с много приятели и смях, светът се преобръща и всичко е много по-хубаво и любимо. Тогава създавам най-хубавите си модни фотосесии и проекти, събираме се невероятен екип от хора и творим без ограничения и рамки.
Коя е последната книга, която прочете?
Последната книга, която прочетох на един дъх, е “18% сиво” на Захари Карабашлиев. Освен, че ми беше много интересна, се оказа, че един от героите е мой приятел и съсед по каравана.
Последно прочетох стихосбирката на моята позната Светла Чимчикова “Абсент с лавандула“.
Обичам да чета разкази, така мога да хващам книгата когато имам време, без да помня до къде съм стигнала. По Коледа ми подариха „Нашата Коледа“ – събрани български разкази от Захари Карабашлиев отново. Беше ми много приятно да чета за Българската Коледа и отново ще си я разлиствам по празниците.
Имам недочетена „Поверително в кухнята“ на Антъни Бурдейн.
Къде намираш смисъла в живота?
Животът ми е изпълнен със смисъл от семейството, което създадохме с моята половинка. Имаме две прекрасни деца – Янислав и Валерия, а от 3 години си имаме малко ушато куче Джиндър, което внесе в живота ни различно усещане за любов и отговорност, както и много усмивки. Семейството ми е всичко!
А Любовта?
Тя е навсякъде около мен, отгледана съм с много любов, получавам я постоянно от моя съпруг, от децата ми и от приятелите ми. Аз самата я раздавам, без да мисля за последствията. Обичам да обичам!
Радваме се, че от време на време ще споделяме твои рецепти в сайта, защото кадрите ти носят красота и вдъхновяват!
Какво ще пожелаеш на всички, които четат това интервю?
Благодаря ти за милите думи! Пожелавам предимно здраве, много вдъхновение и нека всички намираме щастието в дребните неща, които ни поднася животът!
Фотографиите на Марияна са от Alex Orange и Sonya La Mar
