Елена Сергова е от онези хора, с които ти се иска да си говориш с часове. Има заразителна усмивка, пълна с идеи глава и сърце, което тупти силно за красивите, смислени проекти. Ще я чуете в подкастите, ще я видите сред рокли с история, ще я усетите в думите ѝ – истинска, земна и вдъхновяваща. В това интервю си говорим без напрежение – за дните ѝ, мечтите, музиката в главата ѝ и малките неща, които я движат напред.
Здравей, Елена! Представи ни се така, както би се представила на едно дете.
Здравейте, обичам да правя пакости, да си измислям думи и като порасна, искам да имам куче.
Къде те намираме сега и какво те доведе тук?
В Пловдив, където явно ме доведе философията и Ницше, който казва, че живот без завръщане и повторения е напразно изживян живот. Та и аз се завърнах, след като не бях живяла тук от години. Първото, което се усеща ,като стъпи човек в Пловдив ,е забавянето на оборотите – за мен е много ценно, имайки предвид, че контрапунктът сега са ми София и Лондон.
Как минава един твой ден?
Различно, но общото е, че ставам сутрин рано, лягам си вечер с книга, а по средата правя нещата, които обичам и за които съм мечтала да правя.
Какво най-често носиш със себе си?
Чувството, че Животът е истински дар и отговорността да го живея така.
Коя е песента, която не можеш да изкараш от главата си напоследък?
Rêverie на Дебюси
Коя е последната книга, която прочете?
„Small Pleasures “– Clare Chambers, взех си я от летището в Лондон преди две седмици и за първи път от много време съвременен роман ме грабва така. Историята се движи на ръба на магическия реализъм и на главния персонаж едновременно съчувстваш, предизвиква жалост, но и впечатлява с характер. Обичам такива истории, в които няма „добър“ и „лош“, а персонажите са като в живота – хора, които понякога или дори по-често правят грешните избори.
Знаем, че имаш подкаст, но освен него, с твоя приятелка сте измислили страхотен проект — да вдъхвате нов живот на булчински рокли, които вече са имали своя голям ден. Разкажи ни малко повече за това!
Никога не съм си мислила, че ще е занимавам с булчински рокли, но партньорката ми Богдана ме убеди много бързо, че пазарът има нужда от нашия бранд. Все още концепцията да си вземеш булчинска рокля втора ръка среща стигма, но след като жените се уверят, че след едно химическо чистене са като нови, разбират добавената стойност както за семейния бюджет, така и за планетата.
Какво те вдъхновява?
Любимият ми човек, когато синтезира дълбок смисъл в едно изречение, светлината, която влиза в новото ми жилище в Пловдив, разходка в Квадрат 500 или V&A, да чуя 9-та Симфония на Бетховен на живо, да съм на вечеря с нови хора от различни точки на света, да ми се получат пошираните яйца – ако мога да направя синтез, защото всъщност вдъхновенията са малки моменти, синхроничности, сетивни удоволствия.
Къде искаш да си точно сега?
Нямам конкретно желание да бъда някъде другаде – животът ми така или иначе е динамичен, между Пловдив, София и Лондон. Скоро заминавам и по проект в Родос, така че ме устройва да си поема глътка въздух в хола, у дома.
Ти беше една от любимките в „Ергенът“. Следиш ли новия сезон? Имаш ли си вече любимец сред ергените или сред момичетата, които се борят за любовта? А когато се връщаш към своето участие — за какво си спомняш най-често и какво ти донесе този опит?
Гледам го спорадично и най-вече, за да сравня как го прави друг продуцент, но нямам много наблюдения, защото историята не успя да ме грабне.
Когато се връщам към моето участие, най-ярко си спомням трудните моменти и облекчението на финала, че всичко е свършило. Два месеца в такава среда наистина се усещат като половин година.
Опитът ми донесе увереността, че мога да се справя с всичко, без да изпускам нервите си. Освен това ме научи да се ценя много повече.
Ако имаше машина на времето, какво би променила по пътя си досега?
Не бих направила паузата с писането, която случих в берлинския си период. Точно снощи си говорих с любимия ми как вярвам, че всяко дете проявява от ранна възраст уклона си, но малцина успяват да го следват, без да се лутат. Въпреки че житейският опит никога не може да бъде синтезиран само в думата „лутане“, ако си съзнателен, все пак съжалявам, че оставих любовта към думите за няколко години.
За какво мечтаеш?
Да имам семейство, което знам, че съм чакала да създам дълго, защото ако се случи, ще е с човек, с когото ще се откриваме отново и отново, ще съзидаваме света си безгранично, отвъд клишетата и „коловозите“. Винаги съм вярвала и знаела, че съществува такава любов – дългосрочна, в която творческият порив – дори това да е да направиш вечеря и да подредиш масата с внимание, да дадеш на детето ти да е част от процеса, без да се страхуваш, че ще изцапа, е възможна и е единственият отговор на това как виждам живота си в следващите пет години.
И за финал — какво би искала да кажеш на хората, които ще прочетат това интервю?
Да оставят екрана и да направят нещо хубаво – това е една сентенция, по която се водя. В този живот си или създател, или консуматор – разбира се, няма как да не попиваш, за да трупаш почва, в която да покълнат семената на идеите, но е важно да не забравяш, че си градинарят, а не посетителят в ботаническата градина на Живота.
Автор: Радослава Петрова
