Днес срещата ни е с една дама, с която все се изпускахме за това интервю, но, както казват мъдрите хора – хубавите неща стават с време! Тя е продуцент, вокалист и DJ на електронна музика, живее в Дания и жонглира умело с много неща в живота си. Днес ти представяме Габриела Вергилов…
Здравей, Габи! Може ли да ни се представиш…
Продуцент, вокалист и DJ на електронна музика. Ъндърграунд.
Чувам често, че работата ми звучала олд скуул, което приемам като комплимент. Лавирам между Дитройт техно, Чикаго хаус и българско електро с мои вокали в изобилие. По-рано тази година правих второто си участие за Бойлер Рум – първата и вече най-мощна телевизия за електронна музика в света, което се случи в София и беше сефтето за България.
Дотогава бях първото и единствено българско момиче с участие там и едва вторият български артист след Кинк.
Свирила съм с три технолегенди и лични heroes в един ден, на една сцена – Jeff Mills, Richie Hawtin и Ben Klock.
Продукцията ми също звучи в Бергхайн – The Church Of Techno, или най-добрия клуб за електронна музика в света, ако това е от значение. Ей такива неща.
Как би се описала само с 3 думи?
Трудно с 3. Мултидисциплинарен артист, който освен музиката си прави сам и видеоклиповете и куп други неща. Добавям гурме foodie, което си създава рецептите само; сериозно си падам по интериорен дизайн, английски кокершпаньоли, силни парфюми, skincare маниак съм, обичам смарагди и всичко зелено, а напоследък и психология. Има и още. Вкарвам и в храната, защото с мятам, че отворените към света хора имат подход и възприятие за нея. Също както и с музиката. Едното е призвание, другото обаче е хоби. Не успявам да се побера в 3 думи, мисля че съм доста комплексен екземпляр.
Къде те намираме в момента?
Копенхаген, Дания. Дойдох тук преди 11 години, хивях в продължение на 6, преди да ида малко до Берлин, и после малко в Брюксел. Миналата година, в пика на пандемията, се завърнах обратно тук и всеки ден се събуждам, съзнавайки, че съм направила чудесен избор. Имам голяма подкрепа от клубовете тук, с артистите, с които си споделяме сцената, и с любопитните клъбъри.
Какво е да бъдеш дама DJ, и то на електронната сцена?
Говорейки си за мястото на жените и малцинствата в нея, електронната сцена претърпява турбуленция в момента. Катовсяка друга, и тази е нож с две остриета. Аз обаче съм hustler и каквото съм си наумила, го случвам. Независимо кога. При мен важи поговорката: „Луд умора няма“.
Елементът ми е музиката – екстазът, който шоуто ми дава; напрежението преди първия трак; силата на баса, който удря в гърдите ми по средата на сет, където всички откачат колективно; любовта на публиката и в края на един такъв ден – тишината в душата ми, която е най-съкровеното осъзнаване и скъп момент на лична благодарност към Вселената, че ми е дала талант и поприще за изява.
Кога започна да се занимаваш с музика, как стартира всичко?
Бях на 2, когато заявих, че ще стана певица. На 5 тренирах класически балет и малко след това започнах уроци по пиано и солфеж. Танцувах модерен балет в продължение на дълги години, минала съм и през народни танци.
В София работих като аниматор за BLAME ивентите в „Ялта“ в продължение на 4 години, без заплащане. Исках да съм част от тази вълна креативни хора, които съграждахме заедно остатъците от почти загубеното рейв поколение на късните 90 и началото на 2000. Уви, това бяха други времена за нас. Гледайки назад, виждам много повече колективност у хората тогава, отколкото сега.
С продуциране и миксиране се захванах преди 6 години в Копенхаген, след като приятелите ми не спираха да ме навиват да си дам шанс в начинанието. Нямаше човек, който да не забележи афинитета ми за музика и познанието ми относно лейбъли и продуценти. Правя музиката си изцяло сама, фокусирайки се върху клубни ритми. За мен те са бъдещето, съответно и аз съм там.
Опитвам се да балансирам техно и хаус продукциите си с онези, които са за по–широка аудитория и не непременно се вписват в кутийки. Като цяло не се интересувам само от един стил в този жанр. Дискографията ми е налице.
Как преминава един твой ден?
Денят ми започва след 10, тъй като работя върху проекти, не винаги, но предимно вечер, и сесиите ми понякога са много дълги. Още в леглото проверявам имейл, ъпдейтвам агента, в случай че вечерта ме е сполетяла нова гениална идея, и се насочвам към банята за душ и разтягане под гореща вода.
Фенка съм на чай, не пия кафе. На ден карам минимум по 18 км колело, тъй като в Копенхаген това е най-разпространеният начин за транспорт. Следва преглед на музикалните промо-та, които получавам; срещи и планирания. Задължително намирам време за себе си в промеждутъка –било то за сладолед, посещение на някоя кралска градска градина, или едночасово излежаване на плажа с книга в ръка. Ако имам уговорка, предпочитам да посетя хубав ресторант, където има оранжево и органично вино, и място с жива музика, по възможност джаз.
Независимо кога се прибирам –дали в 8, или в 3, винаги минавам и през студиото, за да завърша някой трак, или да започна нов. Преди да заспя, си имам разни ритуали, а наличието на поне 5 запалени свещи е наложително. Имам нещо като candle-obsession. Приглушената светлина, пало-санто, сейдж, амбър и мистиката са важни елементи вкъщи.
Кои са артистите, от които се вдъхновяваш?
Доста са. Madonna, Grace Jones, Kylie Minogue, Robyn, Roisin Murphy, Bjork – бих ги нарекла вечните ми жени вдъхновения, като всяка от тях си е уникална сама по себе си. Мадона обаче бие рекордите: интегритетът ѝ на артист е мощен.
Напоследък слушам турски psychedelic rock – Altin Gun и Gaye Su Akyol са супер добри. Бях на концерт на Altin Gun, и успях да си открадна разговор с вокалистката Ерме, плюс подписана тениска от цялото крю. Обожавам Мариус Куркински и Лили Иванова от родната сцена. За мен те са единствените български звезди от световно ниво, с душа и дисциплина на такива. Също и Кристо. Талантът там е ясен, няма нужда от коментар.
От моята гилдия симпатизирам на Jeff Mills, DVS1, който ми е ментор, Ben Klock, Laurent Garnier, Richie Hawtin и Nina Kraviz. В момента чета Сенека, слагам и него в графата. И няма да крия, че тръпна в очакване за новото немско Нетфликс шоу „1899“ от създателите на „Dark“. Идеята за пътуване във времето, квантова физика, карма, родова връзка и невъзможната любов от „Dark“ не просто ме вдъхновиха, ами даже ме и зомбираха по едно време.
Кой е най-скъпият ти спомен зад пулта?
Последният ми Бойлер Рум. Именно в родна България и любимата ми столица. Завъртях моята все още неиздавана рейв версия на „Катерино моме“ в средата на сета си, хванах микрофона, за да поздравя с „Добър вечер“, и народът пощуря. Аз настръхнах, имаше момче, което плака; най-близката ми приятелка и тя плака, близки хора бяха там, беше много, много специално.
Бях обградена от любов и близки приятели – мисля, че тогава се родих отново, а хората безпроблемно се качиха на моя влак и ме оставиха да ги водя към едно музикално пътешествие с много бас, асид, динамика и рейв препратки към 90-те. Свирих както за хората, така и за себе си. Може би трябва да кажа, че се преродих. Като човек и като артист. Благодаря за което.
Линк към следващото събитие на Габриела тук.
А тук можете да иткриете Instagram профила, както и Soundcloud профила на Габи.
Фотографи:
Мая Матева
Христо Йорданов
VALENTIN BLVK
Полина Цонева
Глен Николов
