Днес интервюто ни е с един от най-симпатичните и усмихнати готвачи – Шеф Никола Симеонов, чиято усмивка отскоро изгрява и в предаването „На Кафе“. Сигурно няма човек, който не гледа рецептите му в instagram, и не се зарежда с позитивна енергия и желание да се развихри в кухнята. Харесват ни такива динамични хора, а днес Никола ни разказва повече за живота си и любовта към готвенето – за работата в ресторант на Гордън Рамзи, за Hell’s Kitchen, и за новите предизвикателства…

Здравей, Никола! Къде те намираме?
Намерихте ме в Испания, на почивка! Няколко години пренебрегвам нуждата да почивам и съм решил тази да си наваксам.
Кога започна да се занимаваш с готвене?
Веднага след завършването ми. Мислех, че ще е временно, докато ме приемат някъде. Оказа се, че не кандидатстваш ли, не те приемат! Шегувам се, знаех го, но когато влязох в кухнята, се почувствах като супергерой и реших, че ще го правя, докато ми харесва.

Кое е първото нещо, което сготви?
Пропускаме бърканите яйца и стигаме до първия ми кулинарен подвиг. Исках да сготвя пиле с ориз, докато нашите ги нямаше. На 14 години, може би. Не повярвах, че трябва да сложа толкова много вода на толкова малко ориз. Съответно той загоря и остана суров. Добавих му вода и някак стана приемлив за ядене. Пилето поне беше супер.
Разкажи ни малко повече за преживяването ти в Hell’s Kitchen?
Хелс Китчън е като казармата. Докато си вътре ти е тежко, но като излезеш се гордееш и има какво да разказваш на внуците. Кулинарните предизвикателства не са ме притеснявали, нито виковете на Шеф Ангелов. Все пак съм работил в ресторант на Гордън Рамзи, където положението беше доста по-тежко. Но изолацията ме изтощи много. Въпреки това, ако можех, пак бих участвал. Преживяването е изключително интересно.

Кои бяха най-големите предизвикателства за теб в предаването?
Дезориентацията. Това, че не знаех какво следва. Не знаеш кога ще те събудят, какво ще трябва да правиш, срещу кого ще се изправиш и дали няма днес да си тръгнеш. Не можеш да си направиш план, трябва да импровизираш и да действаш според ситуацията. Аз обичам да преценя всичко, да си изградя стратегия и да я следвам.
Къде готвиш сега?
Точно в момента, само вкъщи и в предаването „На кафе“. Както казах, това лято си почивам, пък след това ще му мисля. Имам запитвания за изготвяне на менюта на ресторанти, може би ще се захвана с това.
Ти си един от любимите ни готвачи – инфлуенсъри, как успяваш да жонглираш с активността си в Instagram и с останалите задължения?
Много е трудно. Хората си мислят, че да се снимаш за мрежите е лесно, но един клип отнема повече от 12 часа работа. Снимам когато мога, монтирам когато мога, качвам колкото мога.
Как преминава един твой ден?
Допреди няколко месеца – в един ден съм сменял три работни места. Ставах в 7 сутринта и свършвах в 23 часа. Но както казах, сега си почивам. В предаването съм от 9 до 12, след това се прибирам, хапвам, почивам си малко и отивам да тренирам. Понякога във фитнеса, а скоро се запалих и по бойни спортове. Следобед снимам видеа вкъщи и вечер често излизам с приятели. Не пия и не обичам дискотеки, за това обикновено се прибирам преди 12 часа и си лягам.

Какво е лятото, което си пожелаваш?
Пожелавам си безгрижно лято в България. Искам да обиколя всички хубави места, да спя на палатка, където е възможно и да не мисля за нищо. Да си паля огън, да се разхождам по пътеки, пещери и така нататък.
И не на последно място – искаме да споделиш една любима и бърза лятна рецепта…
Чийзкейкът ми е един от любимите десерти. Не обичам прекалено сладки неща. Всъщност обичам, но малки количества. Може би защото обичам да ям по много, предпочитам не толкова сладките неща, а по-голямо количество не толкова сладки. Каквато и да е причината, ето я любимата ми рецепта за чийзкейк. За блата, всичко се слага във фризера, маслото се стърже, прибавят се водата и рома и не се меси много! Слага се във формата и се оставя в хладилника да се втвърди. Тогава вече се пече на 180 градуса за около 25-30мин. За крема – слагаме всичко, освен яйцата, в една купа и разбиваме. Прибавяме яйцата едно по едно, до получаване на пухкава смес. Внимавайте с чая и каква лъжичка използвате! Много е силен, по-добре сложете по-малко и после добавете още. Изсипва се във формата и се пече на 140 градуса за около 40 мин. Трябва едва да стегне, не да се изпече като кекс. По-скоро като крем-карамел. Охлаждаме, намазваме с ганаша и ягодите. За ганаша – разтапяме шоколада с малко сметана на водна баня, прибавяме останалата, охлаждаме и разбиваме.

За крема
350г крема сирене
100г заквасена сметана
125г маскарпоне
120г захар
1сл нишесте
1чл матча
3 яйца
Ванилия
За ганаша
100 г шоколад
200г сметана
За блата
125г масло
1и1/2чч брашно
3сл пудра захар
60мл вода
Щипка сол
Фотограф: Кайя Христова