“Надявам се да откриете това, което търсите.” Или как да оцелеем в държавната администрация?
Най-великият военен трактат на всички времена започва така: „Изкуството на войната е от жизнена важност за държавата“. Векове по-късно всичко, което можем да добавим към тази простичка истина, е: „И за държавната администрация“. Защото всичко, написано от Сун-Дзъ тогава, важи с пълна сила и днес за всеки, който иска да оцелее при сблъсък с българската бюрократична машина.
Да влезеш в държавната администрация е като да влезеш във филм. Някакви странни хора на някакво странно място ти говорят някакви странни неща без субтитри и ти няма как да ги разбереш, защото те не се разбират помежду си. Малко неща биха помогнали в такава ситуация – едното е да изчетеш тоя текст, а другото – да си гледал Рибена кост предварително.
Входът
Грандиозните входове на сградите на държавната администрация са построени с една-единствена, до болка позната цел – да има нещо, на което да се залепи с вековно-издържащо тиксо бележка „ВХОДЪТ Е ОТКЪМ УЛ. ГРЕДЕТИН“. Безброй са геройски загиналите в търсене на ул. „Гредетин“ и тук е много вероятно:
1. Следващият да си ти;
2. Този изход всъщност да е за предпочитане пред това да намериш входа.
Гишето
Гишетата в държавната администрация са остъклени със стъкла с фабричен надпис „ТУК НЕ Е ИНФОРМАЦИЯ!“ и макар бай Сун да е съвършено прав, че цялото военно дело се основава на заблудата, това всъщност е една от малкото очевидни истини. Мнозина се отказват още тук, на квалификациите, но ти не си сред тях. Ти ще почукаш боязливо на стъклото, ще се усмихнеш смутено и ще направиш опит за разговор с държавната служителка зад него.
Стефчето
На теория държавната служителка е една от хилядите жени в чохени контошчета в държавната администрация, за които си сигурен, че се казват Стефчето – ужасно мили възрастни дами, които правят неземни мекици в неделя. На практика Стефчето е Брунхилда – кръвожадна административна валкирия, чиято единствена цел е да те разглоби и да те сглоби по друг начин, защото така не си нито прав, нито правилен. Но ти това няма как да го знаеш и затова не бягаш с писъци, когато Мюриел ти подава формуляр A4-B28 (класификацията е произволна и за нуждите на текста).
Формулярът
НИКОГА не попълваш формуляр A4-B28 без бой. Сун-Дзъ казва, че има 4 начина да спечелиш битка и да влезеш в нея е едва третият от тях. А формулярът е покана за битка – той е малкото административно троянско конче на Мюриел, с което тя те мами на бой на нейна територия и по нейни правила. Най-добрият възможен изход тук е да влезеш ребром с нещо от сорта на: „Извинявайте, но аз вече попълних формуляр R2-D2, както и декларация C-3PO при колежката Ви в инспектората и тя каза, че няма нужда да попълвам друго при Вас“. После да използваш временното ѝ объркване за бързо изтегляне и прегрупиране – много бързо, защото няма да имаш много време преди да се появи Брунхилда.
Брунхилда
Дори и когато просто си стои и изглежда спокойна, Брунхилда е най-бързият начин да осъзнаеш, че всички сме тленни и всичко е преходно. И много добре го знае. Никой и нищо не оцелява Брунхилда, ако тя не реши, така че единственият ти шанс е описан в „Изкуството на войната“ така: „Ако противникът ти е с буен нрав, опитвай се да го раздразниш. Преструвай се на слаб, така че той да стане надменен“.
Бъди кротка кошута, подплашена на водопой, бъди селско дете обичливо, изгубено в големия град, бъди кученцето на Хабиби – подарено и изхвърлено, малката кибритопродавачка, мировата скръб и горест на осъзналия собственото си несъвършенство гражданин, пусни гореща сълза, сопол, ако трябва, и чакай милост. Чакай Мюриел, защото тя е някъде там и иска пак да вземе надмощие и да те пита: „Защо така, бе, моето момче?“.
Чуеш ли „моето момче“, всичко ще бъде наред – скромният ти разказвач на тоя принцип завърши висше образование, защото както казва бай Сун: „Върховното превъзходство е да покориш врага, без да се сражаваш“.
Не го ли чуеш, оставаш с Брунхилда, малката ѝ вечност от процедури по предоставяне на административни услуги и твоят нов вечен въпрос: „Защо не умрях при Гредетин?“.
край:
Тази история е измислица. Донякъде.
Гледай Рибена кост за още 10 абсурдни срещи с българската администрация.
fishbone.bg
