Автор: Радослава Петрова
Днес те срещаме с Николета Андреева – гримьор и разказвач на истории чрез цветове, вкусове и преживявания. Николета е необикновено момиче, което ни впечатли с отношението си към изкуството и към живота…
Здравей, Николета! Представи ни се така, както би се представила на дете...
„Здравей! Аз съм Николета и обичам да рисувам върху лицата на хората, за да се чувстват още по-красиви. Искаш ли да ти нарисувам пеперудка/Батман ? После може да ядем сладолед или пък да ти направя торта, защото обичам да съм в кухнята.“ – това винаги работи, а и е хубаво да заинтригуваш децата от началото, целейки се в слабите им места. Децата са велики Хора!
Къде те намираме в момента и какво те доведе тук?
Намирате ме с любимата ми напитка до мен (чай) след тежък работен ден, за който съм искрено благодарна.
Как изглежда един твой ден?
Задължително започва със слънцезащита. А в поне 5 от 7 мои дни присъства стречинг/ йога, както и промишлено количество чай. Другото е спрямо ангажиментите и желанията ми, или тези на клиентите. Като гримьор, обожаващ процеса, често изпробвам нови неща върху себе си или просто си тренирам ръката с четка в нея.
Какво най-често носиш със себе си?
Балсам за устни, мини парфюмче и мокри кърпички – хидратирана, дезинфекцирана и парфюмирана. (тук се смея, докато го пиша даже, но си е баш така).
Коя е песента, която напоследък те следва?
„Ju Traumer Sunset Mix“ – чувствам я подходяща за 365 дни в годината и всички настроения. Пуснете си я.
Коя е последната книга, която прочете?
Снощи прочетох „Затвори очи, Бо“ на Стела Мантарева. Една привидно детска, но много актуална за всяка възраст Книга с голямо К. Изключително ценно, нужно и специално четиво, което ни учи да благодарим не само за хубавите неща в живота. Силно препоръчвам дори и на хората без деца.
Разкажи ни малко повече за себе си – образованието ти, професионалния ти път и интересите извън работата.
След Хуманитарната гимназия в Пловдив заминах за Германия. Връщах се в България и пак в Германия няколко пъти, като образованието беше най-движещата ми сила. Тук учих Приложна лингвистика (немски и английски език), а в Германия учих Германистика във факултета по литературознание, езикознание и културология.
Имам “9 to 5 job“ с немски език, който език, както можете да предположите, обожавам и ми харесва да боравя с него в ежедневието си.
След многото гримьорски мастъркласове и курсове, умело вмествам и работата като професионален гримьор, което е и повод за това интервю. Много често, особено през по-топлите месеци, оставям на заден план личния си живот, най-вече уикендите. Все пак в разгара на сезона не мога да оставя прекрасните си клиентки без грим, за да отида на море. Без значение дали са булки, абитуриентки, или други гости на събития, заслужават специално внимание. Някои неща са по-важни от други, а пък морето и планината няма да избягат.
Не като последно занимание, осъзнах колко обичам „ритуала“ да седнеш с любими хора на маса, затова понякога организирам и кулинарни събития, за които ще ви разкажа след малко.
Кога започна професионалният ти път в грима?
Истината е, че никога не съм си мислела, че ще се занимавам с професионален грим. Ако се върна при тийн аз-а си и ѝ кажа, че съм гримьор, няма шанс да ми повярва.
Започнах да се интересувам от грим малко преди абитуриентския си бал. По това време разбрах, че един грим може да подчертае това, което човек вече има, без да изглежда като нещо, което не е, а точно обранотото – с индивидуалните за всеки подчертани очи, устни, както и всички други красиви черти. Понякога сме изтощени, изморени, ненаспани, но само след малко магия с четките, изглеждаме супер свежарки. Осъзнах колко съм пленена от нежната промяна, която извършвам, и оттогава не мога да спра, вече над десет години.
Какво те вдъхновява в ежедневието?
Вдъхновява ме природата, защото е всичко, от което имаме нужда. Тук наблягам на цветове, форми, аромати, симетрия и асиметрия. Дава ми много и не ѝ се възпротивявам, а даже направо си ѝ се отдавам. Вдъхновява ме и изкуството. Често можете да ме видите в театъри, галерии или музеи, както и на някое парти. Във възторг съм, осъзнавайки какви неща правят хората.
Впечатленията ми се отразяват и на работата ми, разбира се.
Къде би искала да си точно сега?
За добро или лошо, трудно би било вече отговорът ми да е различен от Япония. Това място зае най-специалното и главно място в сърцето ми, плени цялото ми същество. Една сбъдната детска мечта, която се оказа моят Рай.
Пътуванията са важна част от живота ти – какво ти дават и как те променят?
Пътуванията са това, за което копнея, мечтая да обиколя възможно най-много места по света. Срещите с нови култури и непознати места обогатяват всеки пътуващ човек, а аз като една любопитна млада дама, искам видя и да усетя всичко. Храната пък е съвсем отделна и много важна тема – тя ми помага да се запозная по-лично с мястото и да го преживея с всички сетива.
Гримът и кулинарията заемат специално място при теб – какво общо намираш между тях?
Кулинарията и гримът имат повече общи неща, отколкото можете да си представите. И двете са процес, на който се наслаждавам от началото до края. Идеята крайният резултат да донесе удоволствие както на мен, така и на човека срещу мен, ме кара да се вълнувам винаги. Оставям частица от себе си във всяка приготвена порция и във всеки направен грим, това винаги дава различен вид завършек. Незаменимо е да знаеш, че някой се е оставил в твоите ръце и следва ти да се погрижиш за него. Работата с текстури и цветове е също толкова пленителна, иначе би било скучно.
Спомена за събитията, които организираш. Разкажи ни малко повече за тях.
Станах част от екипа на „Нож и Шейкър“ преди няколко години, когато те вече имаха изградена концепция. Все пак заедно решихме да разнообразим и да направим няколко различни и бутикови събития, за които избираме тема, подготваме ястия и напитки, които са по темата и си пасват помежду си, и ги презентираме на хората във формата на няколкостепенно меню. Идеята да поставиш на масата излизащото от кухнята и бара не е просто за „Добър апетит!“ или „Наздраве!“. Ходенето по ресторанти и по кулинарни събития трябва да бъде изживяване, което се случва на нашите маси. Напоследък често се говори за т.нар. hospitality, то наистина е от огромно значение, защото, ако липсва, дори най-неверояните неща да ти сервират, вкусът остава горчив. Шеф Петко Шаранков има главни заслуги за тези събития, за което му благодаря.
Другитe, които организирам, са в дома ми. Събирам между 10 и 15 човека от близкия ми кръг, готвя за тях, слагам им подаръчета по масата, храним се заедно, пийваме, танцуваме… много истински моменти, за които съм благодарна. С удоволствие бих ги направила и в по-голям мащаб, но моментът това да се превърне от интимно в нещо размито, ме кара да се замислям. Все пак животът е пред нас, а рецептите са безброй, така че, както се казва, stay tuned.
Ако имаше машина на времето, би ли променила нещо по пътя си досега?
Вероятно не. Дори и да съжалявам за някои неща, така съм преценила за правилно на момента, съответно така съм постъпила. Хубаво е хората да бъдат отговорни за действията си и да застават осъзнато зад тях.
Е, може би бих поживяла още някоя-друга година в Германия, защото много ми липсва, а годините там не ми стигнаха, както и да си изпусна полета от Япония към България, но пък не знам дали щях да отговярам на тези въпроси сега. Всичко става с причина и аз съм благодарна, че съм си избрала този път и ми се случват точно тези неща.
И за финал – какво би искала да кажеш на хората, които ще прочетат това интервю?
Отговорно е да казваш каквото и да е на другите, защото някой ще вземе да се вслуша в теб, тогава какво правим, ха-ха.. Но винаги от сърце ще кажа на всички да се обичат и да се стараят да бъдат по-добри хора. И моля ви, слагайте си слънцезащита!
