Рори Милър ни гостува за втори път, но сега не ни говори за бира, а за храна – наистина добра храна, храна, която поглъщаш със сетивата и с душата, храна, която те засища напълно, защото е бургер-храна. С интервюто на Рори върви и една супер анкета с награди (ще я намериш след интервюто), която те молим да попълниш. Тя отново е свързана с бургер културата, с качеството и добрата храна, в която вярваме! Разчитаме на теб да ни дадеш обратна връзка, защото мнението ти е ценно (това не е предизборно клише) и те приканваме да ни го споделиш, а пък всяка седмица петима от вас ще си спечелят ваучер за 40 лв. консумация в … ще разбереш скоро. Анкетата можеш да попълниш в продължение на 3 седмици! А сега те оставяме с интервюто ни със симпатичния американец – Рори Милър…
Здравей, Рори! Би ли ни се представил, както би се представил на дете…
…..!!!
Сигурно ти задаваме банален въпрос, но много ни се иска да знаем какво те доведе в България?
Дойдох в страната преди 13 години – за работа… Преди това бях учител по английски. След няколко години пътуване напред-назад, най-накрая се заселих тук за постоянно. Това стана преди седем години, когато направих грешката да създам първата българска крафт бира!
Бургерите са основна част от американската култура, какво за теб прави един бургер добър, вкусен?
Бургерите не са сложна храна. На готвача му остава да направи твърде малко. Това е ястие, напълно зависещо от качествата на основния продукт, като изключим няколкото подправки. Бургерът е като проект, като изграждане на собствен дом. Трябва да го изградите. Изкуството не е в готвенето, а в конструкцията. Вие не сте готвач на бургер, вие сте архитект на бургер.
Как би определил (нивото на) бургер културата в България?
Преди няколко години заедно с крафт бирата започнах друг проект – Karavan Kitchen. Исках да постигна две неща: да представя американската кухня (и мексиканската) и да подчертая връзката между крафт храната и крафт бирата. По онова време изобщо нямаше бургери. Липсваше култура за така нареченото „улично хранене“. Затова съм щастлив, че имах възможността да видя как от нищо израства нещо! Не че бургерите са някакво кулинарно чудо, но са забавни и могат да бъдат страхотни… по-добри от кебапче в питка!
Знаем, че ти си истински бургер мастър, сподели ни рецептата за любимия си бургер…
Всичко, което ви трябва, са трите „B“:
Beef,
Beer,
Buns!
Казано на български: говеждо месо, бира и питчици – от онези, дето се пекат с брашно!
Най-добрият бургер е онзи, който се прави с любов, но и продуктите са много важни за добрата рецепта.
Пазаруваш ли от местни магазинчета и пазари и как разпознаваш доброто месо?
По свежестта и по цвета на мазнината. Обичам да е свежичко и мазничко.
Кой е най-интересният /екстравагантен/ бургер, който си опитвал?
За мен най-интересните бургери са вегетарианските. Защото в този случай наистина трябва да сте креативни и да знаете какво се случва. Зависи и от рецептата, и от готвача. Когато става дума за месо, всичко, от което наистина се нуждаете, е малко добро говеждо месо и празен стомах.
Има ли нещо/съставка/, което никога не би сложил на бургер? Защо?
Нещо, което наистина не става за ядене.
Освен готвач, си и производител на една от любимите ни крафт бири. Готвиш ли с бира?
Дори и готварската рецепта да не включва бира, винаги съм с бира – в ръката!
Какъв стил крафт бира подхожда на класическия американски бургер?
Не съм претенциозен. Не се опитвам да бъда всезнаещ дърдорко. Иска ми се да можех да се самоненавиждам, да изживявам криза на средната възраст, да съм егоцентрично лайно, печелещо малко пари… но родителите не ми оставиха нищо и трябваше да прося и да се боря за хляба си. Така че – просто пия лагер, когато ям и когато се събуждам.
Да те върнем малко назад, кога започна аферата ти с готвенето?
По принцип, когато станах на осем години. Стана ми хоби, щом минах двадесетте. Професионално, така че да си плащам наема – преди година. Обаче все още не смогвам да си плащам наема!
Какво сготви за първи път?
Още бях малък, когато мама ми каза: „Направи си сам!“. Изял съм много пици по онова време…
Какво от американската култура на хранене искаш да пренесеш в България и какво от българската – в Америка?
В Америка – не знам… Ако нещо там наистина може да бъде харесвано за по-дълго от 9 секунди, би било чудесно. Не съм сигурен как хората биха реагирали на идеята, че храната може да се отглежда по естествен начин и че няма нужда да се използва микровълнова фурна.
На българите най-вече бих искал да покажа, че в Америка съществуват места, където храната е важна, креативна и наистина добра. Че не забиваме ей тъй лицето си в кетчупа и в бургера на всеки 50 метра… но и това го има, и то доста.
Завършваме с един въпрос, без който не можем: Кои са любимите ти места в града?
Моята кухня, банята ми. Ако има някаква пейка някъде – за мен е чудесно!
Не се храня често навън, защото съм вманиачен татко, но обичам да пробвам различни ресторанти и рядко ги повтарям. За пийване и веселба ми допадат KICK’s и К.E.B.A. Понякога – павилиончето пред „Св. Седмочисленици“…
Автор: Цветана Бонева
