В четвъртък реших да ви срещна с Тони Черешаров, който ме спечели със своята „ПРОгноза“ още миналата година, когато случайно попаднах на нея. Няма нищо чудно, че решавам да взема интервюто през февруари, защото зимата е в своя апогей и всички можем да чуем гласа на планината, която ни вика към себе си. Дойде време да си поговорим повече за адреналина, за втората част на филма, както и за това що е то да си екстремист в кожата на механичен дизайнер…
Здравей, Тони! Започваме с любимо предизвикателство – представи ни се така, както би се представил на едно дете…
Хммм, интересно. Амии, казвам се Тони Черешаров, през седмицата обикновено чертая най-различни формички на компютъра, а през свободното си време се опитвам да не се пребивам прекалено много със ски.
А сега сериозно – с какво се занимаваш?
Работя като Механичен дизайнер в компания, която проектира и разработва продукти за автомобилната индустрия, и по-конкретно – кокпит електроника за коли като БМВ, Мазерати, Шкода и т.н… Постарах се да прозвучи максимално сложно, сериозно и отговорно.
Истината е, че много малка част от хората знаят точно с какво се занимавам. Всички си мислят, че аз просто си карам ски, и това е… щеше да е прекрасно, ако е така.
Но, да, спокойно мога да кажа, че ските са огромна част от живота ми и не си го представям без тях.
През лятото също се опитвам да си причиня болки и с други спортове, като уейк, сърф, байк, кайт и в последно време доста голф. Няма да лъжа, никак не е лошо чувството да отидеш на голф игрището и да знаеш, че шансът да си тръгнеш с линейка е доста, доста малък.
Искаме обаче сега да ни разкажеш повече за първа и втора част на твоята „ПРОгноза“. Как се роди идеята за филма?
Всичко започна преди около 4 години, седейки вкъщи, чакайки поредния сезон да започне. Това обикновено означава постоянно гледане на прогнозите за сняг и кога ще падне първият такъв. При нас (по-ентусиазираните скиори/сноубордисти) откриването на зимния сезон се случва много преди откриването на курортите у нас. Буквално паднат ли няколко сантиметра сняг, ние вече сме горе и си измисляме всякакви варианти за първите „карания“.
Точно тук дойде и идеята за видеото ПРОгноза 1, което да пресъздаде този момент на нетърпеливо чакане и адски много ентусиазъм за каране. Действителността обаче показва, че много често прогнозите не се сбъдват или са значително преувеличени. От там идва и комичният момент, в който двама скиори се качват, надъхани за сняг, а горе „няма никой“.
Споделих тази моя идея с Ники (Николай Найденов), с когото сме прекарали адски много време заедно на ски – по състезания, лагери и къде ли не. През последните години той се ориентира към киното като оператор и по-конкретно – заснемане на екшън сцени, каскади и т.н. Разбира се, той веднага прекара моята идея през неговото виждане за снимане и крайният резултат бе доста впечатляващ. Може би не е добре да споменавам, че първоначално исках да го снимаме дори и с телефони, просто колкото да направим забавно клипче. И така, ПРОгноза 1 се прие изключително добре от хората и много бързо набра популярност, което водеше неизбежно към планирането на втора част.
Сравнително бързо измислихме сценария за второто видео, като искахме да наблегнем основно на карането на ски (все пак уж в това сме добри ) и, разбира се, да има отново хумористичната нотка в края.
Подходихме доста сериозно към проекта, направихме стори борд с основните кадри, локации, трикове и прочие. След което го представихме на брандове, с които сме работили и преди, и бяхме сигурни, че идеята ще им допадне.
Уви, не успяхме да заснемем Прогноза 2 в продължение на 2 години поради редица причини (контузии, Ковид, рестрикции…). После пък взеха, че махнаха всички седалки от Романски лифт, което адски много ни усложни живота, понеже това беше основната част във видеото и всичко се въртеше около тази седалка…
И след 15 снимачни дни и още толкова в подготовка, вече имахме всичко заснето и започна дългата работа по монтажа, звука и цветните корекции.
Бих отбелязал, че това бе първият ми подобен проект и, честно казано, оказа се в пъти по-трудно от очакванията ми, но в крайна сметка, смятам, че си заслужаваше всичките дълги и студени дни, прекарани на нашата любима Витоша.
Кои са „замесените“, така да ги наречем, на които искаш да благодариш?
Дори не знам откъде да започна, толкова много хора се включиха в това видео и най-якото е, че всички го правиха от любов към спорта, планината и идеята, която имахме.
И все пак, не мога да не благодаря на:
– Петър Диманов, който е вторият скиор във видеото и ми се „връзваше“ на глупостите през цялото време – да ставаме рано за снимки, да седим до късно да копаем скокове и какво ли още не.
– Ники, Борко и Танера са основните хора, които седяха зад обективите и направиха невероятни неща, за да може видеото да изглежда на толкова високо ниво (въпреки слабото каране от мен и Пешо).
– Тедо, който отговаряше за монтажа и за дългите нощи, прекарани заедно (целувки ) –
– Коки, Весо, Василковски, Марта, Слави, Део, Живко, Ерменков, Багаров, Зарков, Тивчев, Алтънов, Велков, Витоша ски, Мотен, ПСС… изобщо на всички малко или много замесени… Масив Тенк Ю.
И не на последно място – на спонсорите, които застанаха зад нашата идея:
Спорт Депо, Ауди и РедБул.
Трудно ли се създават такива филми в България?
Според мен много зависи от самото видео/филм/проект. В нашия случай мисля, че беше доста трудно, защото идеята и сценарият налагаха определени изисквания, които доста усложниха снимането. Например това, че всичко трябва да изглежда като едно спускане от върха до долу, в един ден, с еднакви условия, светлина и количество сняг, което, разбира се, няма как да се заснеме в един ден. Като цяло, снимането в планината си е предизвикателно, но ето че излизат и други много качествени проекти, като „Зима“ на Вичо Троянов и Симеон Павлов примерно.
На какво те е научила планината?
Смея да твърдя, че ските и планината са ме научили на адски много и са ме изградили като човек. Нямам представа къде щях да съм в момента без тях. Спокойствието и свободата са само малка част от нещата, които ще намериш там, горе. Хората, с които ме е свързала планината, са едни от най-близките и важните за мен. С тях прекарвам по-голямата част от времето си, с тях съм обиколил толкова много места и заедно сме преживели адски много. Някак запознанствата в планината са на едно по-различно ниво, не знам как да го обясня, може би защото в планината често се случва да разчиташ на друг човек, който в даден момент може дори да спаси живота ти!
*А, да, също така ме е научила да не ям жълт сняг…
Пристрастен ли си към адреналина?
Пристрастен е силна дума. Адреналинът не е нещо лошо, кара те да се чувстваш жив, на моменти те предизвиква да излизаш от границите си на комфорт, а точно тогава можеш да научиш много за себе си и възможностите ти. Основното е да намериш баланса и да можеш да вземеш правилното решение в дадената ситуация. Дали да си даваш още зор или по-скоро да направиш крачка назад и да премислиш малко нещата. Именно в тези решения се крие разликата между травмите/инцидентите и благополучното развитие на деня.
Уви, това се учи по трудния начин или поне при мен е било така. Преминал съм през немалко травми и някак след всяка съм се чувствал една идея по-разумен и премерен, макар и да не изглежда така отстрани.
Каква е прогнозата ти за тази зима?
Засега е доста снежна и се надявам да продължава все така. Тази година се отдавам малко повече на каране а не толкова на снимане, защото повярвайте ми разликата между двете е огромна 🙂
Имам и някоя друга идея/проект, които, надявам се, да изпълня до края на сезона. Една от които е емблематичен за мен евент, който искам тази година да направя на „Алеко“, а именно – Stavri Invitational vol.6
А пък за лятото вече ми се върти идея за ПРОгноза 3, но да видим.
