Включваме се като медийни партньори на един разкошен проект, посветен на присъствието на артистите в социалните мрежи. Доли Манева е негов създател и нямаме търпение да представим последното интервю от поредицата в този неподправен неин стил, а именно с режисьора Марий Росен…
Разговарям с четирима актьори и един режисьор. Интересувам се от ненатрапчивото присъствие на актьора в социалните мрежи, от характерния некомерсиален почерк. Говорим си по тази тема – за сцената, за театъра. Фалшивото пространство. Фалшивите идоли. Суетата. Новият свят. Новото предизвикателство. Нов бум. А после връщане към старото, дали?! Ще излезем ли от виртуалната машина невредими? Ще се върнем ли към простата, искрена и честна форма, да сме тук и сега, сами или заедно, но прямо, в естествена среда. И дали всъщност „всичко си е ок” и те ще ме опровергаят?
На вашето внимание: Марий Росен…
Нека се опитаме да започнем така: “свят му се вие на света да се върти около всеки”,. Какво стана? Или винаги било е така? Пишеш това във ФБ. Откриваме те там с меко присъствие и кратки стихови форми. Деликатно подсещане в едно „кухо” виртуално пространство, че сякаш не сме вече ние. Не стана ли тясно и там, „отворена сцена”, сякаш на души с празно съдържание. Защо ни „обстрелваш” точно там с бързи и точни куршуми?
“Обстрелването” не е нарочно. Стрелбата е сляпа. Къде попадат куршумите, зависи от мишената. Тези кратки форми са най-бързата ми, най-безпрепятствена форма на изразяване. Радва ме ответната реакции, това че има реакция, че достигат цели към които към не съм се стремил. Вероятно е някаква нужда от съпричастност, събиране на едно място, познати и непознати хора насядали около нещо написано…
Гледаме спектаклите ти, пълни с толкова много философия и смисъл, а думите във ФБ са малко, там е кратко и точно, ясно и прецизно. Имат ли шанс да оцеляват тези стихове, пуснати наслуки в този шум от празно съдържание – ФБ?
Стиховете оцеляват. Пуснатото на свобода търси други домове. Намира ги. Вече ги има събрани и в книга, така че не са само виртуални.
Какво казваш на студентите си първо? Как им се представяш?
Студентите са млади хора, незапознати с много неща. Аз им се представям в действие. Те също на мен. Професията ни е такава, да действаме пред хора.
Нека се върнем на ФБ? Не се ли затворихме в кутийки пред дисплея? Банален въпрос и все пак, как според теб ни промени тази комуникация? Светим в зелено, но дали общуваме свободно? Крием ли се, по-лесно ли е да сме част от ненужен информационен поток, без контекст, без съдържание, без финес…?
Аз съм спокоен в това отношение. Може би защото комуникацията ми със света не е ограничена и затворена в “кутийки”. Единствената кутия, в която доброволно се затварям е сценичната. Но и там обичам да ми е широко и разширявам, както намеря за добре пространството и условността на театъра. Социалните мрежи са моя телевизор, там се информирам за всичко, ползвам ги съвсем целево. Е, понякога “заспивам” в безсмислено скролване…
Всъщност мислиш ли, че има нещо нередно в цялото това случване „аз срещу/зад/с фб”?
Има много нередности, но те не са по-различни от тези в материалния, телесен свят на общуването. Анонимността е маскарад и дава възможност на всякакви сили в нас и извън нас да се реализират. И понякога те са разрушителни.
„И всички животни крещят”! Апокалипсис ли е сега и какво има още след това…? Този реквием-манифест на изчезването можеш ли някак да го свържеш с темата, която е обект на нашия разговор. Къде отидохме, къде изчезнахме? Защо ни беше да се „денем” в чатовете, в групите, във фб-уците, инстаграмите и да наденем удобните маски?
“И всички животни крещят…” крещи срещу консуматорството срещу пълното ни отделяне от живота на планетата, на растенията, на животните. Ние сме се преместили да живеем в паралелна вселена с правила измислени от нас, които още повече ни отдалечават от природата. Виртуалното пространство е друга природа, вероятно там ще се преселим някой ден, само да разберем как, но съм сигурен, че няма да се наложи да чакаме дълго. Човечеството е в постоянна метаморфоза и сега ми се струва, че процесите са се забързали много и някакво крайно преображение стои на прага и ни чака да сме готови, за да ни сполети.
Какво мислиш за колегите, които станаха, така наречените инфлуенсъри, които публикуват всяка стъпка и сякаш изгубват своята театрална автентичност, посягат на мистиката на актьора, обезличават тайнствеността на театралната игра и пропиляват шанса да бъдем удивени и учудени от театралната среща?
Не мога да ги съдя. Те следват потока, яздят вълната, правят каквото времето иска от тях. Аз усещам друга сила, друга нужда – да скрия, да завоалирам, да пазя тайната. Вероятно, защото съм друго поколение, или пък защото ме смущава твърде многото разголване, срам ме е, искам своето за себе си, имам нужда от скрити места, от зони на сенки, полусенки, дори мрак.
Къде е мярката? Какъв е твоят филтър и ще чуем ли виковете на изчезващите видове? Тук може и да ме опровергаеш? Може би този процес не е толкова страшен?
Мярката е нещо, което е най-трудно да се предаде, да се научи. Аз непрекъснато минавам граници и после сам се коригирам. Филтърът ми се променя според състоянието, според будността ми. Не знам дали ще чуем виковете на изчезналите видове, по-скоро искам да се чуят виковете на изчезващите видове. Но не вярвам в добрия слух на човечеството. Ние уж знаем всичко, но за съжаление не помним нищо.
Театърът в известен смисъл е фикция – магично пространство, там ти си честен и прям, енергията е мощна и жива, но спектакълът е имагинерна реалност. Социалните мрежи са виртуална вихрушка. Къде главата и мислите са спокойни?
Главата и мислите ми рядко са спокойни. Има мигове, да само мигове, които ми се иска да разтегля, когато се чувствам в хармония със себе си и света. Но това са острови за кратка почивка. После скачаш в океана и да не ти се иска, нямаш избор, продължаваш да плуваш напред и то при всякакви условия. Какъвто и да е смисълът на всичко това.
Сега ще те помоля да разкажеш малко, разбира се за това, върху, което работиш в момента и къде можем да гледаме твои спектакли?
В момента на сцена се играят няколко мои представления: “Дишай” в Сфумато, “И всички животни крещят…” в Топлоцентрала, “Хаос” в театър “199”, както и дипломните спектакли на моите студенти в НБУ – “Час по Хамлет” и “Записки по Чехов” и двата в Университетския театър. Точни в този момент усилено репетираме по “Записките…” Премиерата ни е съвсем скоро. Много ти благодаря!
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Защо разговарях с актьори? Защото актьорската професия изначално е суетна среда. Но това, което
забелязах е, че гореспоменатите имена използват деликатно тази „сцена”, сякаш оставят
мистиката на актьорското си амплоа и действат пряко, честно, право в целта. Харесвам
небрежното „леко и кротко”, индивидуално и ярко тяхно присъствие, което сякаш
казва – „не се взимайте твърде насериозно“. Крикор Азарян казва: „Не ти си важен, важно е това,
което правиш.” И още нещо много важно, което повтаря на актьорите по време на репетиция: „Не
го издребнявайте!”, което с други думи би звучало като „Не бърборете!“. Следвайте темата,
актьорската задача трябва да ви води! В тази връзка присъствието на петте фигури във ФБ не
„бърбори”, не „занимава” напразно, а небрежно и меко вълнува – Марий с кратки стихови форми,
Александра със своите „разкази от влака” – ей там, по път от София до Шуменския театър, Богдан с
публикациите си за кино, театър, актьорски живот, музика, изкуство и малко футбол. Весела с
хумор и непретенциозност… и Симона със силно естетско чувство, фотография и финес. Представи
ви тях със снимките от профилите им във ФБ и си мисля колко ли профилни снимки трябва ние да
сменим, за да се кротнем. А те седят стабилно, сякаш и петимата са избрали „най-точната”
снимка. Чудя се защо са толкова подходящи техните снимки, техните „профили”. Отговарям си
така, защото няма фалш, защото не се преструват. Мисълта ми е, че каквото и „да измислят”,
който и Марк да се роди, честното остава честно, цветното-цветно, черно-бялото, черно-бяло.
Това, което е важно остава мярката, собствената преценка и сито, интелигентния почерк и
точния, фин детайл.
Няма страшно! Хората винаги ще търсят един друг и винаги ще са „офлайн”, когато намират
другия! „Не можеш сам да седиш и да се обичаш. Обичат се две насрещни същества” – Татяна Лолова
Автор: Доли Манева
