Те нямат музикално образование, но музиката е в кръвта им, тя е страст и бягство от сивото ежедневие, което напоследък за тях е само home office. Те са две момчета, които са се намерили съвсем случайно в един бар на „Шишман“, но пък точно навреме, защото и двамата са се замисляли за банда. Оттогава и до днес те творят заедно, гледат се устремено и се опитват да уцелят момента, в който другият ще извади поздрава си от кобура или ще пожелае „хубава вечер“, забравил, че е 9 часът сутринта. Това са техните hug or handshake моменти. Те са Тони и Пепи и днес с тях си говорим за „Hug or Handshake“, за втория им сингъл и за любимите им неща и моменти… а именно:
Здравейте, момчета! Представете ни се с няколко думи!
Тони: Аз съм Тони, на 28 години. Живея в „Младост“, карам голф и ям таратора с много чесън, а пък краставиците – както дойде.
Пепи: Аз съм Петър, като повечето хора ми казват Пепи. Случва се и някой да ми каже Пешо. В такива моменти винаги си представям паралелната Вселена, в която съм майстор на газови уредби и винаги имам полуизпушена цигара в устата.
Отделно от това, в живота си се стремя към моменти на вътрешно спокойствие и удовлетворение. Тук-там се получава.
Също така според мама и баба съм добро момче.
Къде се срещнахте?
Тони: Първата ни среща беше в един бар на „Шишман“. Говорихме си за музика и чак не вярвахме, когато се оказа, че харесваме едни и същи артисти. Малко след това Пепи се престраши да ми прати едно демо, което беше нарекъл „Molten Dreams“, и малко след това се роди първото ни парче.
Иначе сме се засичали и в Американския университет, понеже бяхме колеги там, но не сме си говорили, защото и двамата сме радикални интроверти.
Пепи: Учили сме по едно и също време в АУБ, но тогава просто сме си „мятали“ погледи по коридорите. През 2017-а при мен попадна едно негово парче, което страшно много ми хареса и ме наведе на мисълта, че може би имаме много сходен вкус. Заговорихме се кой каква музика иска да прави и как би искал да я представи на света, и оттам нещата започнаха да се случват.
Как се роди идеята за дуетния ви проект?
Тони: Срещнахме се в момент, в който и двамата имахме голямо желание да стартираме банда. И двамата търсехме някой като другия, и нещата просто се случиха. На мен поне ми беше необходима само една среща, за да разбера, че трябва да работим заедно. Да не кажа, че и преди срещата усещах, че ще се сглобим по един или друг начин.
Пепи: Имах огромното желание да реализирам разни идеи, върху които работех, но нямаше как да го направя сам. Точно тогава Тони се „спусна от небето“ като брадат ангел, за да се формира „Hug or Handshake“. Освен че споделяхме визия за музикалната част, се оказа, че и се сработваме добре, и можем да взимаме колективни решения.
Може би най-дефинитивният момент беше, след като му изпратих демото на Molten Dreams, а той ми го върна обратно с добавените вокали. Не знам кога съм се усмихвал толкова широко. Започнахме да работим по записването на песента, а през това време изскочиха още идеи.
Защо „Hug or Handshake“?
Тони: Пепи беше измислил името Hug or Handshake още преди да се срещнем. Когато ми го представи и ми разказа, веднага ми стана ясно, че това ще е името. Не сме обмисляли нищо друго.
Защо Hug or Handshake? Ами, защото твърде често изпадаме в подобни ситуации на несигурност и колебание, и някак си тази фраза ни дефинира по-добре от всичко друго.
Пепи: Предполагам, на всеки се е случвало да се чуди дали да прегърне някой, или да му подаде ръка. Малко е като сцена от каубойски филм, гледате се устремено и се опитвате да уцелите момента, в който другият ще извади поздрава си от кобура. Ами, това е hug or handshake момент. Когато пожелаеш на някой хубава вечер и забравиш, че е 9 сутринта, това също е hug or handshake момент. Като цяло, има много такива ситуации и hug or handshake е нарицателно за всички тях.
И двамата с Тони се имаме за поне малко социално неадекватни, но пък това го възприемаме като нещо, което е напълно окей. Може да се каже, че и това е главното послание на името.
Кой пише музиката и текстовете?
Тони: Ние нямаме музикално образование, така че не бих казал, че пишем музиката. По-скоро един от нас я измисля и я записва на демо, след което започваме да си подмятаме това демо помежду си, обсъждаме го с нашия продуцент Monyx (Симеон Лозанов), всеки добавя нови неща и накрая когато решим, че сме достатъчно готови, започваме записи в студиото.
Текстовете аз ги пиша за момента, но нямам конкретна система. Обикновено музиката вече е приела някаква форма, когато започвам да пиша текста към нея, но понякога се случва и обратното, или пък двете се случват едновременно.
Пепи: Тони пише всичките текстове и аз съм му фен. Според мен са чудесен микс от фрази, които те карат да си кажеш: „Чакай малко, какво означава това?“, но също и такива, на които си казваш: „И аз се чувствам така“.
Относно музиката, след като на някой му дойде идея, в която вижда потенциал, я праща на другия и започва да се развива допълнително. Когато имаме завършено демо, отиваме при нашия музикален продуцент Симеон Лозанов (Моникс) и започва процес по добавяне и махане на звуци, скъсяване или удължаване на някои части и други подобни аранжиментни дейности. Всичко това може да звучи малко сухо, но когато сме тримата в малкото студио и споделяме креативна енергия, усещането е специално. За мен това са истински моменти на щастие, където всеки е максимално отдаден на това, което правим. Обръщаме внимание на всякакви детайли и вкарваме изключително много енергия в неща, които може да се окаже, че не работят и да трябва да се почне отначало. Вярвам, че това се усеща и в песните.
Новият ви сингъл „Blaze of Sorry“ ни е много любим, как се случи заснемането на клипа, имаше ли смешни моменти и предизвикателства?
Тони: Заснехме го за два пълни снимачни дни заедно с режисьора Никола Атанасов, през които два дни ни пра доста дъжд и дори малко градушка. Успяхме да хванем хубави кадри обаче, така че си заслужаваше. Добре, че не ни би гръм!
Имаше много смешни моменти, може би подстригването най-много ми се запечата в съзнанието. Обмисляме варианти да ви покажем някои от тях съвсем скоро в социалните ни мрежи.
Пепи: По клипа работихме отново с режисьора и оператор Никола Атанасов, с когото заснехме и Molten Dreams. Вече си имаме изграден начин на работа с него и нещата се случват по мега забавен и приятен начин.
Иначе цялото нещо си беше едно двудневно кълбо от абсурдни ситуации. Предполагам, че голяма част от смешните моменти са били неразбрани от мен, тъй като съм бил твърде фокусиран да се опитвам да танцувам.
Въпреки че бяхме облекли дъждобрани, въобще не очаквахме, че ще вали. Така че, когато започна пороят, си казахме, че това е моментът да се раздадем. Беше доста студено, но в главата ми постоянно вървеше мисълта колко е абсурдна ситуацията и как сме двама типа, облечени с дъждобрани и джапанки, ходещи по хълмовете без очевидна причина. На няколко пъти спираха разни коли да ни зяпат от пътя и ми е любопитно какво са си мислили. „Виждаш ли, сине, ако не учиш, и ти ще я докараш дотук.“
Също така за първи път подстригвах някого. Надявам се Тони да е останал доволен от услугите.
Как протича един ваш ден?
Тони: Делниците ми преминават в хоум офис от 9 до 6. Обикновено след 6 или действам по hug or handshake задачи, или се захващам да готвя вечеря, или и двете в синхрон. По-късно се приспивам с нещо по телевизията или с някой сериал.
Доста скучно ежедневие, като се замисля, но такива са времената. И това ще отмине.
Пепи: В последните месеци се занимавам с видеопродуциране, така че има дни, в които съм на снимки от рано сутрин до късно вечер, след което просто си лягам да спя. В другите дни е като стандартен хоум офис, като част от времето отива за подготвяне на разни проекти, а друга част отива за задачи, свързани с бандата. Разбира се, всичките дейности са размити със стабилна доза прокрастинация, цъкане на плейстейшън, свирене на китара, зяпане през прозореца и екзистенциални съмнения.
Какво сте ни подготвили през идните месеци?
Тони: Готвим доста интересни неща. Записите на дебютния ни албум вече приключиха. Сега работим по нещо като минисериал от интерактивни клипове заедно с handplayed. Ще го бъде напролет, надяваме се хората да се изкефят.
Пепи: Задава се пускането на дебютния ни албум и толкова много се вълнувам, че отсега не мога да спя. Албумът ще бъде представен като аудиовизуален проект, по който работим заедно с handplayed productions. Има още доста работа за вършене и се надявам всичко да се случи, както е планирано.
Пожелайте ни нещо за Коледа!
Тони: Пожелаваме ви най-вече здраве, доста любов и една полупълна чаша с оптимизъм. Стискам палци Коледата все пак да я бъде, такава, каквато винаги сме си я представяли – снежна, с най-близките хора на дивана пред телевизора, а на телевизора – „Сам вкъщи 1, 2 и 3“. И една тенджера със зелеви сарми!
Пепи: Ами, най-вече здраве. С годините разбирам, че това е най-важното. И също така – живот, изпълнен със смисъл. И не забравяй, че ако твърде дълго се взираш в Коледата, Коледата започва да се взира в теб!
Фотограф: Наталия Калчева
