Ако питате приятелите ми за мен ще ви кажат, че съм позитивен човек. Това е така, защото виждам светлата страна на нещата и дори да съм изпаднала в дупка, пак да намеря нещо, за което да се хвана и да изляза. За щастие има много такива хора.
Да бъдеш позитивно настроен към живота е много хубаво и полезно нещо. Колкото е хубаво, толкова е и опасно. В тази статия ви споделям наблюденията и опита си по темата с тъмната страна на позитивното мислене.
Позитивното мислене започва да се превръща в мода, тренд, линия, която “всеки трябва да следва”. Не се смятам за много модерен човек. Рядко следя модните течения, без да изключвам техните ползи. Просто не бих направила нещо, ако не вярвам в него и ако не го желая истински, само защото е модерно. Вярвам, че животът е хубав и бих искала всички да сме щастливи. Щастието обаче не е постоянно. Може Тесла да е открил постоянния ток, но постоянното щастие още никой не го е намерил. Щастието, само по себе си, се създава, променя облика си, променя посоката си и формата си.
Обикновено, за да го достигнем е нужно да сме били тъжни, ядосани, любопитни, смутени, притеснени, смирени… Щастието е един нюанс от целия цветови спектър на емоциите. А, емоциите, били те и хубави, далеч не се изчерпват с думата “щастие”. Погледнете в статията “Срещата „емоции-разум“ или как разпознаването им се отразява на живота ни” и атласа на Екман. Важно е да можем да се изразяваме и да споделяме.
Извинявам се на близките ми за моментите, в които съм била токсично позитивна.
Когато след загуба, аз съм там да кажа, че има и хубаво.
Когато пред себе си съм извинявала агресивно поведение.
Когато съм давала непоискани съвети.
С времето се научих, че всеки трябва да си изживее емоциите, без да се опитва да ги игнорира или да позволява на някой да ги омаловажава. Хората обикновено знаят, че светът не свършва с едната отрицателна емоция. И говорейки за отрицателни емоции, знаете ли, че в китайската народопсихология “любов” е негативна емоция. Ха, сега!
Вярно е, че подкрепата на един светъл човек в моменти на преживяване на силна емоция е полезно, защото внася баланс в живота. Това, което е опасно при “внасянето на позитивност”, е възможното превръщане на иначе полезните слънчеви лъчи, в радиационни изгаряния. Позитивност, с отричане на фактите, създава фалшиви надежди и илюзии. След това се сгромолясваме и често се губим в собствените си миражи, от което се завъртаме в един порочен кръг, от който трудно се излиза. Позитивизмът създава неподплатена емоция, която да ни „вдигне“, и често е въздух под пара. Позитивизмът е наркотикът, който ни държи будни и неадекватни.
Ето и моите препоръки в случай, че се чувствате зле:
- Не се насилвайте да си повтаряте, че сте добре.
- Споделете емоцията си. Изразете я по някакъв начин.
- Бъдете отговорни, не позитивни, към живота.
- Бъдете мечтатели с план.
- Бъдете наясно, че по пътя към мечтата има лесни и трудни стъпки и всичко е въпрос на тренировка.
- Поздравявайте се за малките успехи, но не лежете на тях. Нека те да са тренировката за големите постижения.
С такова поведение вдъхновявате повече хора, попаднали в същата или подобна ситуация. Така мотивирате другите да са по-отговорни към себе си. Това е начинът да живеем по-добър живот. Колкото и да сме индивидуални, всички живеем заедно. Нека позитивното ни поведение, не мисли, бъдат светлината, която следваме. Защото трудни за прекъсване са не само негативните потоци, но и позитивните такива. Мислете за живота си такъв какъвто е и съпоставяйте с желаните резултати. Това ще задвижи един постоянен поток на мотивация, чиято посока сами насочваме.
Хубавият живот не се гради с позитивно мислене. Хубавият живот иска постоянна работа, както на тялото, така и на ума. Нека работят в синхрон с душата.
Сега, когато някой каже – мисли позитивно, тръпки ме побиват. И не защото не вярвам в силата на мисълта. Напротив. Това, което ме отблъсква от „позитивното“ е крайността в която се изпада. Всяка крайност е прикритие на някаква липса. За да стигне човек до своята цялост, е важно да познава липсите си, без да ги отрича.
Ако човек не е достатъчно психически подготвен, може така да се опари, че да отиде в другата крайност и да се превърне в недоволен и негативен човек. Не това е идеята. Важно е да запазим усещането си за земя под краката. Не трябва нито постоянно да летим в облаците, нито да се закопаваме.
Това се постига най-успешно, когато си позволим да разберем емоцията, през която минаваме и да я споделим. Споделянето с близки хора помага да изчистим мисълта си и да осъзнаем къде сме и накъде отиваме. Така внасяме светлина в ума си, мислим по-рационално и порастваме с всяко надрастване на емоция.
Нека бъдем хора, които вдъхновяват. Не бих искала да съм човекът, който подтиква да мислиш неадекватно, само и само да не се изправиш истински срещу проблема. Може би някога съм била, но за да намери своя баланс, всеки трябва да опознае някаква крайност. За това ви споделям опита си. Уроци, които съм изпитвала, които са променили мен и сетивата ми и са ме направили алергична към позитивното. Все още вярвам, че генерално животът е прекрасен и това не изключва сетивата ми. Напротив, наострени са за честотите, които оцветяват живота ми с емоции.
