Днес Ви представяме един от интересните участници на „Master Chef“ Николай Попов. Той ще ни разкаже за преживяването си във форма̀та, какво е сготвил за първи път, като дете, и къде можем да вкусим от неговите ястия. А за да е идеален завършекът на интервюто, ни представя и една от любимите си рецепти. Потопете се в кулинарното пътешествие на Ники.
Здравей, Ники. Какво беше първото нещо, което сготви като дете?
Здравей. Едно от първите неща, които сготвих, бяха: паста със сметана и гъби, и, мисля, пържени картофи. Бях някъде на 7 години тогава. И двата опита не бяха от най-сполучливите, но със сигурност бяха запомнящи се. ☺
Кога започна да готвиш активно?
Винаги съм обичал да готвя и да седя в кухнята, но по-активно започнах през последните 3 – 4 години. Тогава преоткрих модерната кухня. Започнах по-сериозно да се интересувам, да си купувам книги и различни ножове, за да се уча вкъщи.
Кое е най-ужасното и най-вкусното нещо, което си готвил?
Не помня, честно казано, но мисля, че едно от най-ужасяващите беше в „Master Chef“, когато тотално замених солта със захарта и приготвих на журито „сладко“ ризото с римски тиквички и скариди. (смее се)
За най-вкусно не мога да го определя. Аз съм на мнение, че всеки един човек, който готви със спокойствие, концентрация, и вкарва любов в това, което приготвя, винаги ще прави шедьоври, които ще са уникално вкусни и ще подчертават неговата същност.
Кой е любимият ти готвач в световен мащаб и защо?
Любими готвачи имам много, но ако трябва да посоча едно име, то сигурно ще е Antonino Cannavacciuolo. Той притежава 2 звезди Мишлен и има ресторант в Северна Италия – „Villa Crespi“. Има уникален усет към продукта. В него наистина личат страстта и любовта към готвенето. Като стил, мисля, че той ми допада най-много!
Как реши да се запишеш за кастинга на „Master Chef“?
За кастинга ме побутнаха да се запиша. Вуйчо ми главно, с още един мой близък приятел. Първоначално въобще не смятах да го правя, като знам какъв тип човек съм. С времето се убедих и си казах: „… Защо пък не, дай да опитаме!“.
Какви са според теб качествата на добрия готвач?
Според мен един добър готвач трябва да притежава търпение, усет, бързина, желание, хъс, уважение и, разбира се, любов към това, което прави.
Какво ти донесе форма̀та?
Този формат ми донесе на-вече позитивни емоции. Запознах се с хора, с които станахме много добри приятели, запознах се и с много добри готвачи. Научих изключително много от всеки един от тях.
Кой е твоят фаворит?
Фаворитите ми в това шоу бяха Станислав и Цвети. И двамата по различни причини, освен това, че са ми и близки.
Цвети е уникален кулинар, който има усет към готвенето и към храненето.
Станислав е човек, който от самото начало не спираше да прогресира, и с всеки изминал ден научаваше нещо ново.
Какво правиш в свободното си време?
През свободното си време гледам да се радвам на живота, да излизам с приятели и да си карам колелце. 😉
Къде и кога можем да хапнем нещо вкусно, сготвено от теб?
Откакто свърши предаването, съм се насочил към професионалната кухня. Определено можете да ме намерите в повечето от дните в ресторант „Космос“ в София. Там ще имате възможността да дегустирате и ястия, приготвени от мен. Също така – на всяка една дегустационна вечеря, която се случва из България. Следете профила ми за дати из страната!
Сподели ни една твоя любима рецепта.
Говежди стек (реар) с манатарки в тройна консистенция
Продукти:
- говежди стек – 200г;
- пресни манатарки;
- сметана;
- зехтин;
- сухо чили;
- чесън;
- магданоз;
- яйце;
- панко;
- олио;
- лук;
- морков;
- селъри;
- доматен концентрат;
- телешки кокали;
- червено вино;
- мащерка;
- розмарин;
- стебла магданоз;
- агар-агар;
- сол и пипер.
Начин на приготвяне
Като за начало ще е най-удачно да започнем с телешкия бульон, защото е хубаво да ври 3 дни. Но тъй като го правим в много по-малки количества, почти един ден ще е предостатъчно.
В една тава запичаме кокалите с лук, морков и селъри, нарязани на едро, на 200 градуса. Когато хванат цвят, се преместват в голяма тенджера и продължаваме запичането с лъжици доматен концентрат. След кратко време гасим с червено вино и чакаме алкохолът да се изпари. Един път изпарил се, пълним тенджерата със студена вода. Слагаме розмарина, мащерката и магданозените стебла във водата и я „забравяме“ да къкри цял ден (Ако има възможност за повече, още по-добре.).
След като имаме концентрирания бульон, го прецеждаме с цедка и смятаме количеството, което сме добили. На 100 г течност добавяме един грам агар-агар.
Кипваме течността с агара и оставяме да изстине и да втвърди. След като е готов, пасираме хубаво с пасатор, докато не получим гладка и лъскава смес, на която после ѝ изкарваме въздуха с помощта на вакуумна машина.
За манатарката в тройна консистенция правим следното:
Едната я нарязваме на слайсове, като се опитваме да запазим формата ѝ, посоляваме и панираме в яйце и панко. След което я пържим в олио на 180 градуса. Другата я режем в неправилни форми и я изпичаме във фурната със зехтин, сол, пипер, сухо чили и малко магданоз – пак на 170 – 180 градуса. Последната я сотираме на тиган, овкусена с магданоз, сухо чили и сол. След което я пасираме с малко сметана, за да я стабилизираме и да получим хомогенна смес. Прецеждаме през ситна цедка. Тази смес я изсипваме в сифон за пяна, към която затваряме и зареждаме с патрон c O2, който ще вкара въздух в сместа и ще я направи на пяна.
За стека най-добрият вариант е да го изпечем на барбекю или ако нямаме – на оребрен тиган. Овкусяваме със сол и леко със зехтин, след изпичане го оставяме да почине за 5 мин. и да си поеме соковете, преди да го разрежем.
Аранжирането на чинията е пожелание (освободете артистичността в себе си). ☺
Добър апетит!
Автор: Мариана Станчева
Снимки: Личен архив
