Автор: Цветана Бонева
В свят, в който различието често остава скрито зад кулисите, трима смели млади хора решават да пренаредят правилата. Борис, Стефан и Илияна стоят зад създаването на The Variant – първата в България агенция за кастинг, криейтив и консултиране, ръководена от хора с увреждания. Тяхната мисия е ясна: да дадат сцена на различието и да покажат, че то не е пречка, а сила. В следващите редове ще откриете повече за вдъхновението, предизвикателствата и мечтите им.
Здравейте! Как бихте се представили, ако трябва да разкажете за себе си на дете?
Борис: Аз съм Борис. Аз съм теб. Сбъдвам ти мечтите. Без колебание. Без компромис. Без страх.
Стефан: Стефан Виет, неуморим в това да търси варианти.
Илияна: Казвам се Илияна и обичам да измислям истории, които те вълнуват и те карат да мечтаеш.
Кои сте вие? С какво се занимавате и как бихте описали своята дейност?
Борис: Аз съм преводач, предприемач и човек, който не обича излишни думи. Аз съм дете на глухи родители. Жестовият език е моят първи език. Работя за това хората с увреждания да имат сцена. Красива. Смела. Автентична.
Стефан: Аз съм активист, боря се за това хората с увреждания да бъдат видени отвъд техните увреждания. Отскоро се занимавам с това да предавам повече информация по темата чрез своите социални мрежи.
Илияна: Трудно ми е да събера в едно различните ми амплоа, но може би обединителното звено е, че във всяко едно от тях създавам. Дали ще е стратегия за развитието на някой бранд, дали ще е концепция и арт дирекшън за модна фотосесия, или просто рийл с ежедневни преживявания – творческото все ме влече.
Разбрахме, че сте създали първата в България агенция за кастинг, криейтив и консултиране, водена от хора с увреждания – The Variant. Разкажете ни повече за идеята и как се роди тя.
Борис: Омръзна ми да гледам как различните са на заден план. В рекламите – винаги усмихнатите, винаги „перфектните“. А хората, които реално носят истории – няма ги.
Родихме агенцията от нужда. От яд. И от едно просто решение: ако прожекторът не ги вижда, ние ще го завъртим сами.
Стефан: Идеята беше вече пред очите ни, стана светкавично. Усетихме нуждата от това да има такава агенция и по някаква изкривена причина, тя да стане излишна.
Илияна: Сигурно ви звучи странно – създаваме нещо, пък искаме да няма нужда от него. За мен The Variant беше естествено продължение на всичко онова, което съм била досега. Когато Борис ми спомена за идеята в съвсем ранните ѝ форми, се припознах в нея и отново – съвсем естествено ми прозвуча да взема натрупания опит през годините и да го вложа в нещо, което има смисъл. И чиято успеваемост не се измерва в брой гледания или цена на клик, а в това колко човека са променили възприятието си що е да живееш с увреждане и колко компании са отворили вратите си за различието, буквално и метафорично.
Колко време ви беше необходимо, за да създадете агенцията? С какви предизвикателства се сблъскахте по пътя?
Борис: Колко време? Колкото да решиш и да не се върнеш назад. Трудното е да не изгубиш вяра, когато няма бързи резултати. Да не се разпаднеш отвътре.
Стефан: Желанието и хъсът бяха горивото нещата да се случат. За мен това се случи бързо, толкова бързо, че някак не можех да повярвам. Предизвикателство е началото и от това да не сбъркаш нещо.
Илияна: За краен перфекционист като мен времето за подготовка никога не е достатъчно. Винаги има какво да се ошлайфа, винаги има какво да се подреди. Уча се (или по-правилно е да кажа – Борис и Стефан ме учат) на баланс. Да стигнем до финалната визия за и на The Variant ни трябваше… колко – 7 месеца? За някои ще прозвучат много, за други малко. Трябваше ни това време да се сработим като екип, да изградим основите, да изкристализираме концепцията и нашата идентичност, да създадем вътрешни процеси. Първо аз ги удържах да не скочим, преди да сме готови. После те ме побутнаха да скоча, когато бяхме готови достатъчно. Мисля, че точно в този баланс между „още малко“ и „сега е моментът“ се роди нашата сила.
С какви клиенти планирате да работите занапред?
Борис: С големи. Компании, които искат да са смели, защото работят с различното. И с малки – които искат да бъдат честни.
Стефан: Ще работим заедно с големи компании, изключително много вярвам в това. Компании, които излизат от кутията на стандартното, защото нестандартното е красиво.
Илияна: И компании, които имат достатъчно широк поглед да видят онова, което пропускат. Защото, ако трябва да сме прагматични, да бъдеш „инклузивен“, не е просто социална отговорност. Това е и реална бизнес възможност, която 0.1% компании у нас разпознават. Защото – да се върнем към това, което вече казахме – има нужда да се промени първо възприятието за това какво е да си човек с увреждане, за да се отключи и истинската стойност на тази общност.
Каква е визията зад The Variant и как искате да се развива тя? Какви ценности стоят в основата на работата ви?
Борис: Визията е ясна – хората с увреждания да не са фон, а главни герои. Ценностите са простички: честност, работа, доверие.
Стефан: За мен визията е следната: Кадър, в който има хора с и без увреждания… и това да е нещо нормално.
Илияна: Бих добавила и смелост. Смелост да си първият, който ще проправи път. Смелост да понесеш критика или дори неразбиране. Да отвориш съзнанието си за нови гледни точки – като това, че хората с увреждания не са нито герои, нито обект на съжаление. Да се вслушаш и наистина да вникнеш в думите на онези, които може би несъзнателно си отбягвал, дали от притеснение, или от дискомфорт.
Какви са вашите цели за бъдещето и каква дейност бихте искали да осъществите?
Борис: Хората с увреждания да бъдат лица на кампании, актьори във филми, консултанти на бизнеси. Без поза. И защо не – глух Джеймс Бонд или модел на корица с инвалидна количка.
Стефан: Нашата цел е да има повече видимост, повече истории, в които водещото не е увреждането, а човекът. Че красотата може да бъде и в количка, бастун, слухов апарат, протеза.
Илияна: И да покажем, че нормалността има различни измерения.
Кои са основните бариери пред хората с увреждания в България и как според вас могат да бъдат преодолени?
Борис: Бариерите са в главите. В подценяването. В жалостта. Преодоляват се с примери. Когато видиш човек в инвалидна количка да води екип – няма как да го съжаляваш.
Стефан: Основните бариери пред хората с увреждания са архитектурните. Има много хора, които не могат да излязат от домовете си или ако излязат, не знаят къде би било достъпно да отидат. Изключително трудно е да намериш адаптирано място, в което спокойно да изпиеш едно кафе. Нашата работа цели да направи точно това, да даде нов поглед над този проблем и да покаже, че да се намери решение, е в полза на всички.
Илияна: Колкото повече навлизам в тази общност, толкова повече виждам един омагьосан кръг. Хората с увреждания не присъстват активно в обществото и обществото не знае как да общува с тях. А за да се научи – тях трябва да ги има там. Exposure therapy за една всеобща стигма.
Кои промени в нагласите у нас ви се струват най-важни, за да има повече място за различието? Какво според вас може да направи обществото по-отворено и приобщаващо?
Борис: Да спрем да казваме „те“. Да започнем да казваме „ние“.
Стефан: Това ще стане, когато да видиш човек в инвалидна количка на улицата – не да бъде събитие, а нещо нормално. Когато всеки един от нас има равен достъп до всичко необходимо.
А сега нещо по-лично – с какво се занимава всеки един от вас извън агенцията?
Борис: Превеждам, пиша, снимам. Тренирам бойни изкуства, за да издържам на темпото. А когато имам нужда от тишина – пускам си безсмислено риалити и оставям мозъка да брейнротва.
Стефан: Снимам видеа, опитвам се да бъда инфлуенсър – хаха. От няколко месеца започнах да тренирам хвърляне на диск, смятам след 3 години да отида на параолимпиада в Лос Анджелис.
Илияна: Преди няколко месеца се откъснах от стандартната заетост от 9:00 до 17:00, за да се впусна в мечтаната от всички 24/7 (смее се). Подвизавам се и като фрийленсър, и като създател на съдържание, макар напоследък за второто да не остава достатъчно време.
Въпрос към Илияна: Ние сме големи твои почитатели и следим всичко, което създаваш в Instagram. Разкажи ни повече за вдъхновението си – откъде черпиш толкова енергия?
Илияна: О, благодаря. Забелязала съм, че творческата енергия не следва вселенските правила – колкото повече създаваш, толкова повече енергия кипи. А какво ме вдъхновява – това да видиш как идея, която съществува само в главата ти, започва да приема форма и облик и в реалността.
Как преминава един ваш ден – от сутрин до вечер?
Борис: Ставам рано. Тренирам, за да събудя тялото. После мейли, срещи, преводи. Хвърча от задача на задача. Вечер пак работа. Ако остане време – пиша. Ако не – гледам тъпи клипчета, за да си напомня, че и аз съм човек.
Стефан: Опитвам се да ставам рано, но понякога ми е доста трудно – признавам си. Проверявам календара за нещо, което трябва да се свърши, пиша имейли, ходя на различни събития. Тренирам абсолютно всеки ден, без неделя.
Илияна: Навивам си аларма в 7:00, която ми служи за музикален фон до към 8:00 часа. Кафето сутрин е ритуалът, без който не мога – горещо овесено капучино. Откакто разполагам с времето си, осъзнах две неща – колко е ценно и колко е трудно за менажиране. Има дни, в които не се отлепвам от екрана – писане, имейли, срещи. Но се старая тези, в които следобедите са посветени на нещо освежаващо (било то и… да работя от някое кафене), да са повече.
Какви са вашите хобита?
Борис: Хобита? Бойни изкуства, да уча езици, да стартирам нови бизнеси (ако това въобще се брои за хоби). Гледам клипчета за обезглавени царе, наблюдавам хора и си измислям историите им, яздя коне и обожавам да спя – в това съм най-добър.
Стефан: В момента хоби ми е да създавам съдържание, това ме кефи. Хоби ми е да хвърлям диск. Обичам да чета, да пътувам. Напоследък следя различни събития и отивам да се запознавам с нови хора – това е ново хоби.
Илияна: Да гледам модни ревюта. Да чета модни списания. Да се ровя из модни архиви. Мисля, че схващате.
Коя е последната книга, която сте прочели?
Борис: Последната книга, която прочетох, е Vagabond. Манга за самураи. Много битки, много тишина. Повече философия, отколкото в доста бизнес книги.
Стефан: Последната ми книга е на “Матю Пери: Приятели, любовници и голямото ужасно нещо” – голям фен съм на сериала “Приятели”.
Илияна: “Градинарят и смъртта”. Каквото и да кажа, ще е малко.
И накрая – за какво мечтаете?
Борис: За какво мечтая? За сън. Все не ми стига. Всичко друго не е мечта, а работа и действия.
Стефан: Имам много мечти, но това, за което в момента си мечтая, е The Variant да се превърне в ТОП агенция!
Илияна: Най-големите ми мечти са на (или отвъд?) ръба на delulu. Като това да получа покана за runway на Schiaparelli, докато Daniel Roseberry е криейтив директор. Това е в личен план. В работен – казахме го вече, да сме основали агенция, която след време да стане излишна.
