83-тото издание на най-стария филмов фестивал в света събра на Лидо голямото кино, архивната мода и някои от най-разпознаваемите лица на съвременната култура.
Във Венеция пристигането никога не е просто пристигане. То е сцена: водно такси разрязва лагуната, косата се развява от вятъра, а една рокля се превръща в първия кадър от историята, преди прожекцията изобщо да е започнала. Точно така изглеждаха и първите дни на 83-тото издание на Венецианския филмов фестивал – стар холивудски блясък, нови Оскарови надежди и кино, което не се страхува да погледне право към тревогите на настоящето.
Фестивалът се провежда на Лидо от 2 до 12 септември под ръководството на Алберто Барбера, а журито на основния конкурс е оглавено от актрисата и режисьор Маги Джиленхол. В надпреварата за Златния лъв участват 21 филма. Основана през 1932 г., Мострата е първият филмов фестивал в историята – и почти век по-късно продължава да бъде едно от местата, от които започва сезонът на големите награди.
Фестивал за света, който се променя
Венеция 2026 няма едно-единствено мото, но ранната селекция очертава ясна посока: кой владее разказа, как властта променя истината и какво остава човешко в момент на технологична революция. Алберто Барбера поставя специален фокус върху изкуствения интелект и върху въпроса дали киното ще запази ролята си на прозорец към реалността. Темата ще присъства в дискусии, специален симпозиум и италиански документален филм, създаден изцяло с AI под творческия контрол на неговия автор.
Ако съдим по първите премиери, отговорът на фестивала е категоричен: киното остава важно именно когато ни кара да разпознаваме настоящето в истории от миналото. Медийна манипулация, политическа вина, самота, идентичност и морална отговорност вече се очертават като част от големия разговор на Лидо.
„Ink“ откри Венеция с история за медии, власт и влияние
Честта да открие фестивала се падна на „Ink“ на Дани Бойл – динамична екранна версия на пиесата на Джеймс Греъм. Действието ни връща в 1969 г., когато Рупърт Мърдок купува британския вестник The Sun и поверява неговата трансформация на безскрупулния редактор Лари Ламб. Много преди социалните мрежи, кликбейта и алгоритмите двамата разбират как вниманието може да бъде превърнато във власт.
Гай Пиърс влиза в ролята на Мърдок, Джак О’Конъл е Ламб, а Клеър Фой допълва централното трио. Световната премиера завърши с около пет минути аплодисменти и даде тон на фестивал, който иска да бъде едновременно зрелище и коментар към времето, в което живеем. На червения килим към екипа се присъединиха Лора Дърн, Джонатан Бейли, Николас Галицин, Зази Бийтц, Нина Добрев, Британи Сноу, Чейс Суи Уондърс и Джей Балвин.
Джордж и Амал Клуни – моментът, който беше чиста Венеция
Голямата емоция на откриващата вечер беше почетният Златен лъв за цялостно творчество на Джордж Клуни. Лора Дърн произнесе специалната реч в негова чест, Брад Пит се включи с видео послание, а самият Клуни прие отличието с характерната си самоирония – подобна награда е огромна чест, пошегува се той, но вероятно означава и че вече е остарял. По-късно думите му станаха по-лични: актьорът говори за любовта и гордостта си към Амал, както и за значението на свободата на словото, изкуството и пресата.
„Историите винаги са опасни за хората, които търгуват със страх.“
А появата на семейство Клуни беше онзи съвършено кинематографичен образ, който само Венеция умее да създаде: двамата пристигнаха с водно такси, преди да се появят в координиран black-tie стил. Амал носеше черна рокля Tom Ford от Хайдер Акерман с бижута Cartier, а Джордж – Giorgio Armani. Тук модата не измести момента, а го рамкира.
Сестрите Мара – в синхрон пред камерата и на червения килим
Кейт и Руни Мара превърнаха втория ден във фамилна премиера. „Bucking Fastard“ на Вернер Херцог е първият филм, в който двете сестри играят заедно. Историята, вдъхновена от реалните близначки Фреда и Грета Чаплин, проследява две жени, които говорят в един глас, сънуват едни и същи сънища и се влюбват в един и същи мъж. Орландо Блум и Донал Глийсън допълват актьорския състав, а сложното говорене в унисон се оказва почти музикално упражнение, което реалната близост между Кейт и Руни прави възможно.
Филмът получи около седем и половина минути аплодисменти, а сестринската идея продължи и в модата. За дневната фотосесия Руни избра бяла рокля Stella McCartney, а Кейт – черно-бяла мини рокля McQueen. На премиерата Руни се върна към характерното си черно с Louis Vuitton, докато Кейт блестеше в Armani Privé. Визии в синхрон, но без да заличават индивидуалния им стил – точно като изпълненията им във филма.
13 минути аплодисменти и първият голям Оскаров шепот
Най-силната реакция досега предизвика „Wild Horse Nine“ на Мартин Макдона. Черната комедия отвежда двама застаряващи агенти на ЦРУ, изиграни от Джон Малкович и Сам Рокуел, на Великденския остров в навечерието на преврата в Чили през 1973 г. Зад характерните за Макдона остри реплики стои далеч по-мрачен въпрос – как се живее с вината от политическо насилие и намеса, чиито последици остават отворена рана десетилетия по-късно.
Премиерата завърши с 13-минутни овации. Видимо развълнуваният Малкович едва сдържаше сълзите си, а изпълнението му веднага породи разговори за Оскар. На сцената и червения килим бяха още Стив Бушеми, Паркър Поузи, Мариана ди Джироламо и Айлин Салас. Макдона пристигна с Фийби Уолър-Бридж, а Сам Рокуел – с Лесли Биб.
Малкович се превърна и в неочаквания моден герой на деня. Колекционер на винтидж текстили и бивш дизайнер със собствена марка, той смени бял костюм Bode за фотосесията със свободно скроен черен Dior и копринена риза с театрална набрана яка за премиерата. Vogue вече го короняса като най-интересния мъжки стил на фестивала – и този път определението изглежда напълно заслужено.
Архивите се завръщат на червения килим
Първите дни очертаха и най-ясната модна тенденция: архивът е новият символ на ексклузивност. Кендъл Дженър направи дебюта си на червения килим във Венеция с бяла рокля Giorgio Armani от есенната колекция на 1995 г., покрита със златни флорални орнаменти. Сидни Суини се появи във винтидж Chanel от 1987 г., а Нина Добрев избра архивна Armani Privé. Посланието е ясно: най-съвременният избор понякога е дреха с история.
Сред другите силни визии бяха червената Bottega Veneta на Клеър Фой, Prada и Cartier на Лора Дърн, Valentino на Паркър Поузи, Armani Privé на Витория Черети и Chanel на Мариакарла Босконо. Бианка Балти внесе необходимата доза театър с нежнорозова рокля Ilya Migmoon и огромни крила – поклон към крилатия лъв на свети Марк, символа на Венеция. Черно, бяло, металически отблясъци, скулптурни детайли и силен личен почерк: това е ранният визуален код на Венеция 2026.
Кои звезди вече пристигнаха
Освен екипите на трите големи премиери, по червения килим, кейовете на Hotel Excelsior и събитията около фестивала вече бяха забелязани Кендъл Дженър, Сидни Суини, Джонатан Бейли, Николас Галицин, Нина Добрев, Зази Бийтц, Британи Сноу, Чейс Суи Уондърс, Джей Балвин и певицата Ели Голдинг. Модният свят беше представен от Алесандра Амброзио, Бианка Балти, Витория Черети, Мариакарла Босконо и Стела Максуел.
Сред най-фотографираните гости бяха още пилотът Карлос Сайнц и Ребека Доналдсън, Джорджина Родригес, както и двойките Сам Рокуел и Лесли Биб, Мартин Макдона и Фийби Уолър-Бридж. Това е важната особеност на Венеция: фестивалът е едновременно престижен кинофорум, моден подиум и рядко място, на което звездите все още могат да изглеждат като герои от класическото кино.
А най-големите премиери тепърва предстоят
До финала на 12 септември Лидо очаква още Робърт Патинсън с „Primetime“, Пенелопе Крус и Хавиер Бардем с драмата „Bunker“, Алисия Викандер и Сюзън Сарандън с „The Echo Chamber“, както и Дакота Джонсън, Памела Андерсън, Стивън Греъм, Пол Дейно, Патрик Шварценегер и Фийби Бриджърс. Вторият почетен Златен лъв е за 93-годишната Елън Бърстин, която участва и в два филма от програмата.
Само след два фестивални дни Венеция вече напомни защо остава ненадмината. Тук една поява с лодка може да се превърне в емблематичен кадър, една архивна рокля – в културен разговор, а 13 минути аплодисменти – в началото на Оскарова кампания. Но отвъд светкавиците тази година стои и по-важният въпрос: кой разказва историите на нашето време и защо все още имаме нужда от тях.
