Има моменти в живота, в които изкуството не е просто форма, а спасение. Моменти, в които платното се превръща в пространство за тишина, сила и прераждане. След личен и дълбоко трансформиращ период Гери се завръща към живописта с нова чувствителност и с творба, която ще бъде представена във Венеция като част от международната изложба „The Other Me“. Разговаряме за вътрешните граници, свободата и онова „друго аз“, което живее в нас.
Здравей, Гери, къде те намираме в момента – в ателието, сред платна и бои, или вече в трепетна подготовка за предстоящата изложба?
В момента съм някъде между двете – и в ателието, и в трепетната подготовка. Рисуването винаги ме връща към себе си, но сега има и едно особено вълнение около предстоящата изложба във Венеция. Това е много специален момент за мен.
Предстои ти изложба – разкажи ни как се роди идеята за нея и какво отключи вътрешната необходимост да покажеш тази част от себе си именно сега.
След дълга пауза започнах отново да рисувам след операция, в един труден период от живота ми. Имах нужда да освободя вътрешното си аз чрез изкуството – това беше нещо много лично и необходимо.
Малко след това получих покана за участие в международната изложба „The Other Me“ във Венеция. Колкото и странно да звучи, първоначално дори мислех да откажа, но днес съм щастлива, че приех. Това преживяване беше като приказка.
Има ли централна тема или концепция, която свързва картините в изложбата? Какво ще открият посетителите, когато влязат в пространството?
Темата на изложбата е „The Other Me“. Посетителите ще открият автори от различни държави, работещи в различни стилове – изключително талантливи и вдъхновяващи хора. Атмосферата е изпълнена с емоции, изкуство и култура.
Моята творба се казва „Вътрешна граница“ и изследва невидимата граница между външното аз и скритата вътрешна идентичност. Хоризонталното разделение функционира като отражение, където спокойствието и напрежението съжителстват едновременно. „Другото аз“ присъства тихо, но упорито.
Как протича процесът ти на рисуване – започваш ли с ясна визия, или оставяш интуицията да те води по време на самото създаване?
Обикновено започвам с ясна визия, но след това често изтривам всичко и оставям емоцията да ме води. За мен процесът е жив и променлив.
Понякога дори празното платно започва да „говори“. Обичам да рисувам рано сутрин, особено ако има слънце – светлината, която пада върху платното, ме води по свой собствен начин.
Когато работиш върху платно, кое е по-силно – мисълта или емоцията? И има ли моменти, в които самата картина започва да ти „говори“ и да променя посоката си?
Емоцията винаги е по-силна. Мисълта е началото, но емоцията е това, което движи картината напред.
Да, има моменти, в които самата картина започва да „говори“ и да ме води в посока, която не съм планирала. Това е една от най-красивите части на процеса.
Има ли конкретен период, преживяване или вътрешно състояние, което е вдъхновило настоящата изложба?
Да, това е свързано с един много труден период в живота ми. Именно оттам идва и заглавието на картината – „Вътрешна граница“. Това е състояние между уязвимост и сила, между тишина и напрежение.
Какво за теб е разликата между това да създаваш картина, която ще бъде видяна в изложбено пространство, и картина, която остава по-интимна, лична?
За мен процесът е еднакво личен. Дори когато знам, че картината ще бъде показана пред публика, тя винаги започва като нещо интимно.
Разликата е по-скоро в усещането след това – когато картината срещне хората и започне да живее свой собствен живот.
Какво искаш хората да почувстват, когато застанат пред твоите платна – тишина, провокация, нежност, размисъл?
Ще се радвам хората да усетят тишината – онези плавни моменти, които ни водят към размисъл. Ако картината успее да спре човек за миг и да го накара да се вгледа в себе си, това е най-голямата награда.
Смяташ ли, че рисуването ти дава свобода по различен начин от останалите ти творчески занимания?
Трудно ми е да разделя рисуването, фотографията и бижутата – всяко от тях ми дава свобода. А свободата е любимата ми дума.
Вярвам, че човек, който изразява себе си чрез изкуство, е свободен.
Има ли връзка между цветовете и формите, които използваш в живописта, и онези, които понякога виждаме в бижутата ти – или това са две напълно различни вселени?
Има връзка, макар и не винаги очевидна. Ярките тонове никога не са били моите, но човек никога не знае – може би тепърва ще се появят и в живописта.
Какво следва след тази изложба – усещаш ли, че това е начало на нов творчески етап за теб?
Да, усещам го с пълна сила. Това не е просто нов етап – това е ново начало на свобода.
След изложбата във Венеция получих покани за участие в Ню Йорк, Лисабон, Англия и Милано. Предстоят красиви моменти, за които съм истински благодарна.
