Няма да е пресилено да кажем, че 2025 е може би най-силната от музикална гледна точка година у нас. Това лято успяхме да се насладим на толкова много прекрасни лайвове на велики музиканти, че няма как да не сме истински благодарни и щастливи.
Последните акорди от великолепните два почти тричасови концерти на огромния Ник Кейв в Пловдив едва заглъхнаха, а ние вече сме на първите редове пред сцената на столичната арена Vidas, където очакваме две иконични фигури, без които съвременната електронна сцена просто нямаше да бъде същата.
Orbital излизат точно в 21 часа, а стартът на шоуто е повече от ударен. Братята Hartnoll се появяват с извънземните си култови светещи диадеми, а ние ставаме свидетели на една експлозивна и направо разтърсваща мултимедия, която (точно както направиха и Massive Attack на същото място преди два месеца) подейства на публиката като болезнен, но доста полезен шамар.
На фона на звуците на Choice, Dirty Rat, Where Is It Going? и Satan наблюдаваме сцени от тъмната страна на съвременния свят – цели острови от боклуци, падащи бомби, протести и сблъсъци с полицията, взривове, маршируващи китайки войски, върху които четем думи като TOXIC, RUBBISH, PLASTIC, PLANET, WASTE, CLIMATE. Orbital не се свенят да ползват сцената освен за изкуството си, така и за личната си политическа и социална пропаганда, което, започваме да си мислим, е наистина похвално. Съвременният свят изобилства от проблеми, които удобно предпочитаме да не виждаме, скрити зад смартфоните си и упоени от социалните мрежи, а вече и от AI и ролята на популярните хора на изкуството в момента е дори още по-важна.
След ударното начало Orbital ни връщат десетилетия назат, чрез към класиката с изпълнения на парчета като Impact (The Earth Is Burning), Remind, Halcyon + On + On Spicy, Belfast, които звучат на фона на все така ефектна визуализация – двамата напомнят на същински галактически пътешественици със светещите си глави на фона на ярки червени свелини, които преливат в различни геометрични фигури. Братята Hartnoll подсилват носталгията по 90-те и с готин микс с вплетения култов напев на Spice Girls от Wannabe “If you want my future forget my past”, който се повтаря отново и отново поне няколко минути.
Това ни кара да се замислим за времето ккогато Orbital бяха в зората на славата си – колко години са минали, колко десетилетия, а двамата изглеждат и звучат все така впечатляващо – факт, който ни изпълва с дълбок респект и почитание към огромния им труд.
Като възраст публиката също варираше – по-голямата част от хората като че ли бяха именно от поколението на Orbital, но сред присъстващите се виждаха и много млади хора, които се забавляваха и радваха не по-малко от по-възрастните.
По някое време, усещаме, че е наложително да посетим тоалетната и с мъка се откъсваме от сцената, която направо ни е хипнотизирала. Уви, на излизане осъзнаваме, че лайвът внезапно е свършил, което ни изненада и леко натъжи едновременно – явно шоуто наистина е било много хубаво, мислим се, щом ни се струва че е толкова кратко. Уви, по тази причнина не видяхме края, но го приехме като знак от Вселената че ще ги видим още ведъж на следващото турне. Космическите пътешественици изчезнаха от сцената и се завърнаха към необятния космос, но ние ще ги пазим в сърцата си на сигурно до следващата им визита.
