В гените ми е заложено да пътувам. Наследила съм го от баща ми. От него съм наследила и латинонотката в себе си. Може би това е една част от причината да взема решение и да замина за Южна Америка. Не ми отне много време, за да реша коя държава да посетя първо. Перу ме грабна с история, мистика, с тропичния си климат и с безкрайно интересната си култура.
Макар да се намира на Екватора, в тропичния пояс има два сезона – лято и зима. Беше септември, краят на зимата. Беше ветровито и влажно. Летяхме от Вашингтон (града), през Флорида, където се насладихме на красивата гледка на океана през малкото прозорче в самолета между Слънчевия щат и Куба.
Полетът, който взехме, имаше престой от няколко часа в Ел Салвадор, което определено ни подготви за екзотичната красота на Южна Америка, която ни очакваше в пълния си разкош.
Бяхме резервирали през Airbnb апартамент в Лима, столицата на Перу – град, който е разположен по крайбрежието на държавата, в подножието на Андите. Там ни посрещна Сара – собственичката на апартамента, която два дни по-късно замина на експедиция в Амазонка, за да изследва растителния и животинския свят, въз основа на което пише трудовете си и преподава в няколко университета. Много мила жена. Обясни ни, че трафикът в Перу наподобява този в Индия и Тайланд, така че най-доброто решение за придвижване там са такситата, но трябва да бъдем много внимателни, защото често лъжат за цената, когато видят туристи. Споделихме ù къде искаме да отидем на следващия ден и тя ни каза приблизително колко би трябвало да ни излязат такситата от точка А до точка Б, и ни препоръча да не се притесняваме да се „пазарим“ с шофьорите.
Макар Лима да е най-развитият и важен град в Перу, лично за мен не е от най-интересните, които съм посещавала до момента. Интересното, което може да се види там, са катедралите, построени след испанската инвазия, зоологическата градина, където ще се натъкнете и на забележителни биологични видове от растителния свят, както и най-известният квартал на Лима – Мирафлорес. В рамките на един ден човек може да види всичко това. Зоологическата градина за мен беше най-интересната част от Лима. Отне ни часове, за да се разходим из нея и да разгледаме всичко. В зоологическата градина също има останки от инките, тунели, през които са минавали и монументи.
Следващото място, на което ни отведе един дружелюбен таксиметров шофьор, беше главният площад на Лима. На път за там на един светофар, докато чакаме, шофьорът купи пържен кокос и ни почерпи с него. Невероятно вкусно! Пърженият кокос се превърна в един от любимите ми десерти.
Около този площад забележителностите са Дворецът на архиепископа, Музеят на какаото, няколко катедрали, църкви, Художествената галерия, а също и многобройните магазинчета, в които ще откриете пъстроцветни дрехи, фигури и психеделични картини на местни художници. Под една от католическите църкви има катакомби, където си е страшничко. Друга особеност в Лима и генерално в Перу е, че човек е добре да се движи из оживени улици и да не напуска определени квартали, защото е изключително опасно извън тези зони.
Завършихме деня си в квартала Мирафлорес. Разнообразието от хора от цял свят, перуанската пъстроцветност, гледката към океана, оживената обстановка, наситена с ресторанти, барове и казина е зашеметяваща. Тази част от Лима също я наричат туристическият квартал, който е най-близък до европейския тип, който ни е познат. В бирарията Barbarian има над 1000 различни вида бира, които са собствено производство, вдъхновено от еднообразието на комерсиалната бира, която се продава. Там ни отведоха двама непознати, които срещнахме и заговорихме на улицата. Оказаха се американци от Калифорния, с които споделихме много общи теми на разговор, както и няколко бири.
На следващия ден ни очакваше поредният полет. Този път към Kуско – града, от който започват повечето организирани пътешествия към тайнствените градове и джунгли на Перу. Имахме голямо желание сами да организираме пътуванията си, но в Перу това е почти невъзможно, особено за хора, които посещават държавата за първи път и не са свикнали с трафика там, както и с пътищата, които са далеч по-зле от родните. В Куско се доближихме до културата на перуанците, тяхната кухня, древна архитектура, начин на живот и екзотичност. В Куско има много музеи, катедрали и църкви, които може да посетите, ако имате интерес. Между походите и пътуванията ни остана време само за Музея на инките, в който има множество музикални инструменти под формата на животни, които са типични за представителите на племената кечуа и аймара.
Но в Куско има далеч по-забележителни места и ситуации, на които окото може да се наслади. Има най-различни ресторанти, в които може да опитате от вкусната и разнообразна храна, която предлагат. Може да отседнете в луксозен хотел или да наемете легло в някой хостел, и да се сближите с останалите приключенци, тръгнали на пътешествие из тайнствените места в Перу. Ние лично заложихме на второто, също се хранехме в ресторанти, където предлагат типично перуанска кухня, за да се докоснем до автентичността на културата им. Там опитахме класическото перуанско ceviche, chichi morada, leche de tigre, pisco (последните две са напитки) и най-изненадващия деликатес, който е тяхно традиционно ястие – guinea pig, което има вкус по-скоро на пилешко. Кухнята им е толкова разнообразна, че няма да ми стигне времето да изброя всичко, което опитахме. Ден преди да си тръгнем от Куско, възрастни жени се бяха събрали на площада пред хостела, където бяхме отседнали, за да готвят. Пекоха месо от лама и алпака, пържеха яйца и картофи, варяха ориз. Вероятно не е най-хигиеничното ядене на света, но ние бяхме в перфектно здраве след порция от изброените храни. Също имаше жени, които продаваха чай на улицата, но го смесваха с няколко вида течно цветно желе, но на мен не ми се понрави и предпочетох традиционния чай. Има пазари, където може да ти приготвят фреш от нечувани и божествено вкусни плодове. Местното население е много дружелюбно и хората са винаги готови да помогнат, но човек трудно би се справил там, ако не говори испански. Забелязахме, че хората в Перу са много бедни, но за сметка на това са благодарни за това, което имат, и са много щастливи. Децата играеха на улицата, необезпокоявани и радостни. Имаше жени, които танцуваха и пееха по площадите. Всеки един човек, който има работа там, се чувства благодарен за това, независимо в какво се изразява дейността му. Перу не е от най-чистите и подредени страни, но пък за сметка на това хората служат главно на природата и разчитат на плодове на земята, отколкото на комерсиалните продукти и храни. Ако хапвате плод или зеленчук пътьом, не се притеснявайте да изхвърлите обелката на земята, ако няма кош за боклук наблизо, защото тя е биоразградима и никой няма да ви направи забележка.
Нямахме никакво време да отпочинем, защото в 03 ч. сутринта на следващия ден ни очакваше бус с още туристи, който се отправи към Виникунка, или т. нар. Седемцветна планина, намираща се югоизточно от Куско. Пътуването беше дълго. Закуската беше организирана под един навес, който ни пазеше от евентуален дъжд. Беше типично приключенска храна – пържени яйца, авокадо, масло, сладко, питка, чай и кафе, след което потеглихме към истинското приключение! Виникунка се намира в Андите и е на височина от 5,200 м. Изкачването е изключително трудно. Налягането е ниско и човек трябва през цялото време да контролира дишането си. Мнозина не стигнаха до върха поради световъртеж, повръщане, припадъци и др. Местните съветват да се пие само вода или чай от листата на кока, който се консумира най-често в Андите.
Седемте цвята на Виникунка са се формирали вследствие на натрупаните минерали в скалите, които дълги години са били покрити с вода и лед.
Следващото приключение, което ни очакваше, беше Мачу Пикчу. За да стигнеш до там, има два начина. Единият е с автобус, кола (тип споделено пътуване), влак и автобус. Това е по-бързият и щадящ силите начин. Другият… ами, нашите приятели ни казаха за него и ни оставиха сами да разберем, че има и по-лесен (първият).
Пътувахме с автобус, валя ни сняг. В 04 ч. сутринта бяхме по средата на нищото, заедно с 5 перуанци, и чакахме да мине заветното такси, което да ни отведе до друго такси, което пък да ни отведе до друго такси, което да ни закара до водна електроцентрала, откъдето започна преходът ни пеша през джунглата, където се наслаждавахме на бананови плантации и други растения, както и се удивлявахме на различните звуци от птици и други животни, които се чуваха в далечината. Вървяхме в продължение на 2 часа и половина в компанията на една млада перуанка. За голяма наша изненада, разбрахме, че след като свърши преходът сред джунглата, ни очакват още два часа изкачване на стръмни стълби, докато стигнем до Древния град на инките! Бяхме толкова изтощени от целия този преход, че се зарадвахме повече, че сме стигнали, отколкото че ще видим Мачу Пикчу! За още по-голяма изненада, когато се качихме горе, разбрахме, че този град е толкова голям и ще ни отнеме още 3 часа, за да го обиколим и разгледаме! Това беше най-невероятното пътешествие, което съм изживявала досега! В допълнение, за любителите на историята, има един връх, който може да изкачите, намира се точно до Мачу Пикчу, и също може да предизвика едно дълго приключение, като минете през Пътеката на инките. Ние нямахме сили за нито едно от двете.
Това място е толкова екзотично и магическо, че въображението на човек не стига, за да си представи как са живели праинките и населението преди тях там. Мястото е завладяващо и се намира на такава височина, че човек има чувството, че е на върха на света, където всичко е зелено и мистично!
Цялото приключение в Перу си струваше всяка една изразходена частица енергия, липсата на сън и непрестанното чувство за това дали си в безопасност, дали се движиш в правилната посока, или си се оставил изцяло на инстинктите и интуицията си да те водят със същата магия, с която е пропит въздухът и всичко живо наоколо. Но бъдете внимателни, защото след подобно изживяване развивате абстиненция към приключенията и непознатото, което ви държи нащрек и взима от търпението ви до следващото пътешествие към непознатото!
Автори и снимки: Стефи Крушкелова
