„Без мен“ е новата книга на поета и драматург Стефан Иванов, която излиза след близо десетгодишна пауза. „Без мен“ е и първата книга на новото издателство „Кота 0“, което бе представено в началото на годината от петимата писатели, които стоят зад него. То е създадено от Иван Димитров, Захари Захариев, Стефан Икога, Стефан Иванов и Светослав Тодоров. Освен издателски проект, „Кота 0“ е амбициозно начинание, под чийто знак ще се провеждат и различни литературни четения в страната.
„Без мен“ ще бъде представена на 27 март от 19 ч. в Театрална работилница „Сфумато“ в разговор със Стефан Иванов и поетите Силвия Чолева и Кирил Василев. Това обаче няма да е обичайна литературна премиера. Стефан Иванов е създател на доста литературни събития, сред които „Актьори срещу поети“, което продължава да съществува все така успешно за девети пореден сезон. Затова и актьорското присъствие в събитието е съвсем закономерно. На сцената на ТР „Сфумато“ ще видим актьорите Августина-Калина Петкова, Биляна Георгиева, Василена Винченцо, Василена Кънева, Иван Станчев, Мартина Апостолова, Лора Тенчева, Нено Койнарски, Станислав Кертиков, а водеща ще бъде Анета Иванова. Автор на корицата на книгата е Бояна Павлова.
„Без мен“ включва както стихотворения и сънища, така и фрагменти, спомени, бележки от пътувания и записки: „Опитах се да събера последното десетилетие в цялост, за да не се разпилее и за да мога да видя лицето му и да чуя гласа му. Малко самонадеяна амбиция, може би, но нямах и друг избор, за да продължа напред. Мисля, че този опит не засяга само мен.“ – казва Стефан Иванов.
Редакторът на книгата – поетът Марин Бодаков, пише за поезията на автора: „Струва ми се, че единствен от своето поколение Стефан Иванов е пълноправен културен поданик на моето. Новата му книга е всеобхватен мост, по който виждам съвременна София – точно тази, до която вече нямам достъп. И същевременно изпитвам дълбока сигурност в общуването със Стефан, защото имаме обща литературна памет. Но това, което най-много ме вълнува, е натрапливото сегашно време в стихотворенията му: като назовава, поетът отвоюва нашето всекидневие от нищото. А то ни обсажда все по-плътно. Сякаш ни уверява, че ни има. Това е колкото банално, толкова и съдбовно. Назовава доброто – и го има. А доброто най-често е закрилящото. Назовава лошото – и го има. И го обезврежда, като го нарича, допълвайки опита на Константин Павлов за убийство чрез премълчаване. Изрежда, изрежда, изрежда… и човек си мисли, че поетът ще стигне до критичната маса на преобръщането. Но преобръщане е цялото стихотворение, което ти казва: „Абе, има те…“ Стихотворението е паспорт. Не знам дали приятелите на Стефан Иванов, на които са посветени стихотворенията, подозират колко той е самотен и любопитен в самотата си. И как стихотворението, дори когато е угнетено със социалност, прегръща.“
Представянето на книгата ще бъде в ТР „Сфумато“, защото театърът е дом за представления, на които Стефан Иванов е автор или драматург – „Медея, майка ми“, „Между празниците“, „Актьори срещу поети“, „Презрението“, „Самолетът закъснява“, „Същият ден“, „Приключенията на Иванка Курвоазие: Изгорелият цирк на щастието“, „Женските изкуства за щастливо съпружество“, „#антитъга“. Той е и изпълнителен директор на „Малък сезон“ от 2018 г., ежегодният фестивал на „Сфумато“ за най-младите от всички изкуства.
Стефан Иванов (1986, София) е доктор по философия в СУ „Св. Климент Охридски“. Автор на стихосбирките „4 секунди лилаво” (2003), „Гинсбърг срещу Буковски в публиката” (2004), „Списъци” (2009) и „Навътре“ (2014). За „Списъци“ е номиниран за Националната награда за поезия „Иван Николов“. „Навътре“ е номинирана за първите награди за литература на НДК – „Перото“. Носител е на наградата „София: Поетики“ (2011). Съавтор е на пиесата „Медея – майка ми“, спечелила „Икар“ (2013) за най-добро представление. Пиесата му „Между празниците“ е номинирана за „Икар“ (2014) за драматургия. През 2017 г. пиесата му „Същият ден“ е поставена в Ню Йорк в LPAC. През 2018 г. е резидентен драматург на Националния театър на Люксембург. През 2019 г. късометражният анимационен филм „Задачи за деня“, по едноименното му стихотворение, е официално предложение на България за „Оскар“. От 2003 г. е публикувал многобройни материали в множество медии. Превеждан е на английски, френски, немски, испански, гръцки, турски, сръбски и други езици. Блогът му е на http://siv.sofiascape.com/.
