100 Beers е едно от най-чудните места в София, които не можеш да подминеш ей така. На стълбите винаги стоят усмихнати хора, които си казват „Наздраве“ с чаши, пълни с течен кехлибар, а в самото магазинче можеш да намериш всичко, което искаш. Поговорих си с верния познавач на хубавата бира – Ростислав, за да ми сподели какво е 100 Beers за него, да ми разкаже за любимите си бири и любимото си коте, което се препича на слънце пред магазинчето.
Здравей, Рости! Разкажи ми кога започна всичко.
Здрасти и благодаря за добрите думи в увода. Ако трябва да се върнем съвсем в началото и гледаме малко по-косвено на нещата, всичко започна преди повече от 10 години, когато бях доста по-активна част от местната хардкор и пънк сцена. Тогава започнах да пътувам по концерти в чужбина, а в последствие и на доста турнета и обезателно, когато имах време, търсех местни бири.
Нищо конкретно, без изобщо да имам понятие от термина „крафт бира“ или отявлен афинитет към подобни находки. Просто ми беше интересно да пробвам възможно най-много видове бири по чужбина, по възможност винаги различни. Още тогава си снимах бутилките, а най-редките дори пазех и някои от тях в момента заемат почетно място в магазина. Лека полека с течение на времето нещата се развиха в такава посока, че частта с бирите взе превес и вече близо 4 години е основното ми занимание по 16 часа на ден.
Какво е хубавата бира за теб?
Един от най-големите бирени ерудити в България Людмил Фотев беше написал в книгата си „Езикът на бирата“, че една бира винаги си тежи на мястото. С времето се убедих, че определено е така и съответно винаги съм залагал на местните неща. Разбира се, има значение и случаят. Например един баварски вайс е супер допълнение към карането на сноуборд на някоя алпийска писта, съответно някой белгийски блонд е винаги добре дошъл в традиционно кафене в центъра на Брюксел. Споменавам именно тези стилове, защото извън подобни случаи, едва ли ще избера да пия тях.
Генерално хубавата бира е добре направена, с качествени суровини и със страстта на истински пивовар, а не такава, излязла на конвейра с единствената цел – получаването на по-достъпен ценово продукт, който да се продава за отрицателно време. Може би всъщност това донякъде дефинира и крафт бирата най-общо.
Разбира се, има и изключения, които вървят навсякъде. Не очаквай, че съм анатемосал всичко масово или при липсата на готин крафт, имам проблем да изпия, която и да е масовка от супермаркета. Зависи от ситуацията.
Как се роди идеята за 100 Beers?
Идеята се роди най-вече от липсата на разнообразие на софийския, а и като цяло на българския пазар. В един момент ми дойде идеята за магазин, включващ голям брой качествени бири на едно място в града. Вече имаше няколко вносителя на белгийски и немски бири из страната – София, Перник, Варна, а аз просто ги събрах на едно място. По-важната част беше да може човекът насреща да получи адекватно и ерудирано мнение относно бирата, което всъщност все още е водещото при нас. Първоначално стартирахме като онлайн магазин през 2013-та, тъй като работех в офис съвсем различни неща, а в последствие се видя, че има потенциал и така гаражът, който бях наел за склад на онлайн магазина, се превърна в реален магазин. 12 квадратни метра в Лозенец, които бързо отесняха успоредно с нарастващата популярност на крафт бирите, а респективно и нашата. Малко след откриването на физическия магазин започнахме да внасяме и едни от най-добрите пивоварни в света, които тук все още почти никой не беше чувал.
Първите бяха Mikkeller и To Øl, директно се целихме в най-високия клас, но трябваше много, много работа, докато хората започнат да научават тези имена. Събития, дегустации, безкрайни обяснения. Е, явно ни се е получило, тъй като вече има нелоялни „конкуренти“, които се опитват да ни отнемат дистрибуцията на въпросните пивоварни, въпреки че нямат реална представа какви точно са бирите им и изобщо са доста далеч от цялата тази сфера.
Иначе в началото определено имаше и известен риск, тъй като изведнъж по рафтовете се появиха бири на цена 6-7 лева за 330 мл, което е доста стряскащо за регулярния краен потребител. В края на 2014-а вече бяхме на по-голямо място в центъра на София, но все пак гараж (ако не се лъжа се е ползвал като гараж за камиони в близкото минало), а година и половина по-късно най-после вече можех да си позволя да имаме истински магазин за крафт бира в една от най-готините и живи части на столицата. С вече над 400 вида бира, две наливни, нещо като образователен кът, редовни събития и представяния на нови брандове и най-вече един куп нови приятели покрай цялото нещо. И въпреки относително бързия прогрес, все още ежедневно обясняваме на хората за какво иде реч и се опитваме всячески да помогнем за изграждането на една наистина развита крафт бирена сцена.
Кои са твоите любими бири?
Това е един от въпросите, които ме питат доста често в 100 Beers. Честно казано всеки път първосигнално се сещам за различни бири, тъй като вкусът непрестанно търпи развитие. Последно време абсолютни фаворити са ми всички експериментални бири и просто такива, които могат да ме изненадат. Често знаеш какво да очакваш на база на стила и това, което пише на етикета, особено след изпити хиляди ралични видове бира. Най-готиният момент обаче е, когато намериш личния принос на майстор пивоваря в конкретната бутилка. Нещо, което да те изненада, да провокира интерес и да изпъкне от традиционното. Например тиквен портър, който се оказа кисел от добавената червена боровинка, лют IPA или пък бял стаут.
Ако все пак трябва да конкретизирам, фен съм най-много на спонтанно ферментиралите кисели бири (ламбик, гьоз), Session и Black IPA, както и на всякакви имперски стаутове с горски плодове. Ако обаче седнем да си говорим пак след година, убеден съм, че отговорът ми ще се различава значително.
Харесахме шареното коте, което стои точно пред магазина ти. Какви са хората, които вижда то да влизат в 100 Beers?
В повечето случаи вижда млади, позитивни и весели хора, които предпочитат качеството пред количеството. Не говорим само за бира, а генерално като начин на живот. Понякога засича и киселяци, дошли с ясната цел да спорят или да критикуват, но като цяло те са изключение, а и котето също не им се кефи. Повечето хора, които идват при нас са редовни, вече се познаваме добре и неведнъж сме пили заедно и извън 100 Beers. Естествено има и много приятели от преди това. Без тях едва ли щеше да се стигне до тук.
Иначе шареното коте е супер фон за Instagram снимките на новите ни попълнения в магазина. Всъщност това обаче не е любимото ми коте. Имам почти 13 годишен черен котарак вкъщи, който ще се сърди, ако разбере, че не е любимецът.
Кое те прави щастлив?
На първо време това, че има причина да водим този разговор.
Иначе работата (колкото и странно да звучи, но винаги е готино да видиш, че имаш успех, дори и минимален), пътуванията по света (особено за бирени фестивали, концерти, колоездене), още повече, ако имам хубава бира в ръката и поне още няколко в хладилника, и разбира се преди всичко приятелката ми, която с времето също се превърна във важна част от 100 Beers и винаги ми помага, когато се наложи.
Какво предстои?
Надявам се предстои само добро – развитие на крафт бирената сцена, много нови млади пивовари и локални микропивоварни, тематични събития, нови фенове и нови запознанства за нас.
Иначе в по-ясен и близък план – на нас ни предстоят няколко събития, към които ще се включим – 1st Thessaloniki Beer Festival (02.09.17 – Солун), Plovdiv BeerFest (06.09.17-10.09.17 – Пловдив), Oktoberfest в Американското посолство, StrEat Fest (30.09.17 – София), Ring’A’Beer (07-08.10.17 – София) плюс още няколко по-малки събития, а някъде между всичко това трябва да успеем да отворим и новия Vitamin B. И това е само за следващия един месец. А кой знае още колко много неща ще се случат до края на годината. Най-добре е да наминавате през „Юрий Венелин“ 1, за да сте в час. Например, доколкото чучвам, съвсем скоро ни предстои да направим представяне на най-новото отроче на родното крафт пивоварство Mad Panda, но това оставям на Лицата на града да обяснят по-подробно, а аз отивам да си допия.
Ако искаш да научиш повече за страхотния бирен магазин, който се намира в туптящото сърце на София, можеш да го направиш в официалния сайт и във facebook страничка на 100 Beers.
Автор и фотограф: Цветана Бонева
