Иво Даскалов е от онези хора, които привличат вниманието ти още на първата среща. Той е толкова усмихнат, че си пожелаваш да го видиш поне още веднъж. Когато решихме да му вземем интервю, бяхме леко притеснени, защото Иво не обича да говори за себе си, но бяхме сигурни, че има какво да ни разкаже. Той е социален и позитивен. Той е жител на света. Нашата любов към пътешествията ни заведе при него и в следващите редове ще прочетете какво сподели той с нас.
Здравей, Иво! Разкажи ни малко повече за себе си!
Здравейте! Най-напред – изглежда съм от хората, които срещат трудности при подобно задание – да разкажат за себе си. Скромен човек съм… откъдето може би идва и въпросната трудност. Накратко – на 31 години съм, роден съм и съм израснал в София, обичам си я много, даже дотолкова, че се отказах от следване в Берлин и се върнах тук. Занимавам се с различни неща – повече пътуване и фотография, малко чужди езици. Не гледам футбол, но пък карам колело. И ме болят коленете.
Какво те прави истински щастлив?
Племенниците ми – безусловно. А иначе зависи от ситуацията и настроението ми. Понякога динамиката на града, непланираните срещи, разговорите с интересни хора от различни кътчета на света, друг път просто уединението и домашният уют.
Коя е последната книга, която прочете?
„Щъркелите и планината” на Мирослав Пенков. И ми хареса.
Знаем, че си заклет пътешественик и обичаш да посещаваш интересни места. Разкажи ни малко повече за тях!
Може да се каже, че след първата ми среща с Индия интересът ми се измести от традиционно привлекателните европейски дестинации към по-слабо познатите (или поне за мен) страни, които мнозина подминават, смятат за опасни или за такива, в които няма кой знае какво се види. Сякаш българинът открай време само дворци и галерии е свикнал да гледа и по чисти улици да крачи. Какво бих могъл да разкажа? Мисля, че много хора у нас биха преосмислили нервното си поведение в градския транспорт или на улицата, например, ако прекарат няколко дни в някой голям индийски град, където личното пространство е сериозно компрометирано. Или пък биха се научили на търпение след едно закъснение на индийски влак или среща с бюрократичната машина там. Смятам също така, че иранците са едни от най-гостоприемните и топли хора, които съм срещал. Дори съвсем наскоро кумувах на българо-иранска сватба. Доста ми допада как грузинците прекаляват с пресния кориандър в почти всичко, което готвят. И да – като сувенир от кюрдската сватба, на която се озовахме с приятели при едно от пътуванията ни из Турция, ми остана гилза от пушка след един от многото произведени изстрели.
Какво те вдъхновява да пътуваш и как протича една твоя организация преди да тръгнеш за някъде?
Предполагам, че съвкупност от фактори – идеята да опознавам нови култури и хора, да се сблъсквам с различни ситуации или пък възможността да видя нещо от първа ръка, което може да опровергае даден стереотип, например. А иначе относно организацията – няма строг план, по който протича. В общи линии си проучвам някакви неща, дестинации и връзки между тях…ослушвам се за препоръки от приятели и т.н. В никакъв случай не изпипвам някаква програма, която задължително трябва да се следва, тъй като това убива удоволствието от пътуването. Има някакви опорни точки, но се допускат всякакви промени и се импровизира, когато се налага.
Ако можеш да опишеш София с една дума, каква ще бъде тя?
Fusion.
Кое е любимото място, на което си ходил и коя е следващата ти дестинация?
Любимо място ми е това, на което не съм бил още. Следващата дестинация не е съвсем ясна, но ще да е една от „любимите”.
Предстои ти представяне с твои фотографии от Индия. Къде и кога ще бъде, бихме се радвали да го разгледаме?
Така се случи, че чайната „Чай във фабриката” на ул. Георги Бенковски стана домакин на първата ми самостоятелна изложба. Много се радвам, защото намирам мястото и атмосферата за изключително подходящи. Всички са добре дошли след 14-ти ноември, когато ще се съберем за символично откриване.
Пожелай ни нещо, което би пожелал и на себе си.
Дано Тръмп не обърка прекалено много неща в световен план и нека политически каръшката 2016-та отмине по-скоро.
Заповядайте на чаша ароматен чай, приготвен от „Чай във фабриката“ на ул. Георги Бенковски“ 11. Там ще можете да разгледате първата самостоятелна изложба на Иво Даскалов, където ще видите кадри от пътешествията му в Индия през 2013 г. и 2015 г.
Повече за неговото творчество можете да разгледате на неговия личен сайт – www.ivodaskalov.com
Автор: Наталия Калчева
Снимки: Иво Даскалов
