Очарователната Еви Карагеоргу е пълното превъплъщение на термина Жена на киното – филмов критик, продуцент и режисьор, специалист по кинообразователни програми за деца, тя живее, твори и гори в Седмото изкуство. Преди завръщането си в България през 2019-а година е част от екипа на компанията за документални продукции Doc Society в Лондон, където работи върху разработването на методология за училищно образование въз основа на документалното кино. Преди Лондон живее в Словения, където продуцира Eye on Film Youth Film Festival с богата селекция от международни заглавия, а също и съпътстваща програма от семинари и майсторски класове за деца и младежи. През 2020 създава продуцентска къща “Антиопи Филмс”, чиято цел е да развива проекти с фокус върху истории за/от жени.
В момента Еви участва в различни проекти на Сдружение „Арте Урбана Колектив“, които ще зарадват по-младата (и не само) публика в София с новото издание на фестивала за кинообразование „Срещи на младото европейско кино“ за осми път, в дните 20-29 юни. Ето какво ни разказа Еви за тазгодишното издание, което звучи наистина впечатляващо, за ролята и историята на жените и за важността на кинообразованието.
Остават броени дни до началото на осмото издание на „Срещи на младото европейско кино“ в София, а програмата е толкова разнообразна! Какво е новото тази година и какво младите зрители задължително трябва да посетят?
Всичко е задължително! (Смее се.) Наистина се постарахме не само основната програма да е разнообразна, а и съпътстващите активности – дискусии, киноателиета, срещи с автори… Имаме страхотни филми за най-малките – за първи път организираме прожекции и киноателиета за деца от 3 до 6г. Публиката ще се наслади на традиционните прожекции и киноработилници за ученици, прожекция за студенти и събития за всички възрасти – какъвто е нашият киноконцерт. Той е отдавнашна наша мечта, която успяхме да осъществим за пръв път тази година – музика и кино на една сцена.
За учителите имаме и организирана международна конференция, на която ще могат да се запознаят с добри практики от цяла Европа, за да включат активно киното в учебния процес. Имаме и две прожекции с украински субтитри, за да можем да поканим и младите зрители от Украйна на фестивала. Наистина, за всеки има по нещо!
Една от основните теми тази година се върти около жените-режисьори – тема, която в момента е доста актуална на глобално равнище – ти самата си жена на Седмото изкуство – какво е мястото на жената понастоящем в света на киното? Какви качества трябва да притежава тя и с какви предизвикателства трябва да се справя?
Жените винаги са присъствали в програмата на фестивала. Сега обаче решихме да направим една своеобразна разходка из историята на киното – започваме съвсем в началото от 1902, минаваме през 1926, после 60те, 80те… – запознаваме зрителите с малко известно у нас, но световно признато кино на режисьорки от Швеция, Италия, Унгария и Франция. За мен е изключително интересно това, че темите за равноправие съществуват в творчеството на тези жени – създава се много ценен междупоколенчески диалог с помощта на киното. В допълнение една малка част от мен вярва, че само като сме запознати с всичко създадено и изказано до този момент, ще можем да постигнем прогрес, иначе постоянно откриваме топлата вода. Чечилия Манджини още през 60-те създава филм, който критикува модните списания за налагането на един невъзможен образ на жената.
Алис Ги Блаше е не само една от първите жени режисьори, тя една от първите режисьори изобщо. Още преди жените да имат право да гласуват, чрез филмите си Блаше успява да режисира, продуцира или ръководи създаването на около 1000 филма. Въпреки това, едва преди няколко години започва да се говори за нея и нейните постижения. Важно е филми на такива основополагащи личности да бъдат показвани често и да бъдат част от културния календар на всяка държава. Това е част от нашата обща култура.
Сред другите важни акценти от програмата тази година се открояват любопитният киноконцерт и мащабната международна конференция – и двете събития ще се случат за пръв път. Първо, как се роди идеята за кинокоцерта и какво ще преживее публиката?
Идеята за кинконцерта я има отдавна. Не е наша авторска идея – тази практика е широкоразпостранена във Франция и част от традицията на много фестивали – както този в Болоня, на който цял оркестър озвучава прожектираните филми на техния централен площад. Целият град се събира да гледа киноконцерт.
На нашето събитие, което е в партньорство с „Джазтет“, пианистът Станислав Арабаджиев ще аранжира музика специално за кинконцерта, и заедно с Венцислав Благоев (тромпет), Михаил Иванов (контрабас), Стефан Горанов (барабани) и Димитър Благоев (китара) ще я интерпретират върху три късометражни филма. Музика и кино на една сцена ще създадат едно уникално преживяване за зрителите. Такива изживявания са много вълнуващи особено за най-младите посетители, които отварят сетивата си за нови срещи с изкуството и стават все по-любопитни да го преоткриват.
Разкажи ни и подробности за професионалната европейска конференция – идея, целите й, вашите лични очаквания?
Всяка година организираме кинофорум, на който деца, с които работим през цялата година показват на учители и свои връстници труда си и постигнатото благодарение на киното. За първи път обаче организираме такава мащабна конференция. Тази година решихме да поканим наши партньори по европейски проекти, които да споделят своят опит и добри практики. Гости от различни държави ще говорят за напредъка на децата, който наблюдават, когато киното е част от учебния процес и ще обсъждаме заедно възможностите подобни практики да бъдат развити по-всеобхватно и в България. За тази цел сме поканили не само учители, но и представители на държавни институции, които биха могли да бъдат част от тази промяна. Тук са и нашите най-големи очаквания – хора, от които зависи изкуството да заеме основна роля в образователния процес, да бъдат част от конференцията. Силно се надявам да откликнат нашата покана.
Имаш солиден опит и богата професионална биография зад граница – работила си за Doc Society в Лондон, а преди това си се занимавала с продуцентство в Словения – кое те мотивира да се върнеш и продължиш развитието си в България?
Преди да дойда в България, живеех в Лондон. Там работих по социални проекти, свързани с документално кино – една част от тях бяха свързани с кинообразование. След като натрупах достатъчно опит, добих увереността, че мога и сама да създавам такива програми. Прибрах се в България уж за малко, но реших, че не искам да се връщам в Лондон. Останах, запознах се със страхотни хора – Ралица Асенова, един от основателите на “Арте Урбана Колектив” бе сред тях. Започнахме активно да работим заедно и да реализираме идеите си и така вече две години.
В момента си част именно от творческия екип на Сдружение „Арте Урбана Колектив“, организатори освен на „Срещи на младото европейско кино“ така и на редица инициативи, свързани с кинообразованието в България. Какви са ефектите от инициативите върху децата-участници, по какъв начин интеграцията на Седмото изкуство в образованието влияе на учениците?
В редица европейски държави заниманията с “кино в училище“ са легитимна и важна част от учебния процес, тъй като възпитават ценности и умения от фундаментално значение за децата и младежите: естетическа интелигентност, възможност за себеизразяване, креативност, приобщаване на всички ученици към образователния процес, работа в екип, толерантност и опознаване на Другия. Кинообразованието е свързано също така с развитието на социално-емоционални умения, дигитални познания, нови възможности за професионална реализация, събуждане на любопитството и възпитаване на интерес към културата и изкуството като цяло. Добрите примери са безброй: децата придобиват мотивация за учене, особено на чужди езици, от деца, които са изолирани от своите съученици, могат да се превърнат в страхотен член на екип и да бъдат приобщени – в киното няма правилни и грешни отговори, това освобождава децата, лишава ги от постоянното напрежение да не сгрешат и да не се изложат. Киното приобщава и е толкова разнообразно откъм необходими качества, че всеки не само намира своето място, ами и открива много нови неща за себе си.
Можеш ли да споделиш някакви добри практики за интеграция на кинообразованието от гледна точка на опита ти в чужбина?
Това, което ми прави впечатление е, че в държавите, в които съм живяла, ходенето на кино, дискутирането на филмите, е част от живота на хората. Защото още от малки разпознават киносалона като свое място. Учители организират учениците много често да посещават прожекции, има кинокултура, която се спазва – без храна и напитки в киносалона, без излизане по време на прожекция. Гледане с разбиране, задаване на въпроси. Децата са свикнали да гледат неща, които не разбират и се чувстват свободни да задават въпроси, за да вникнат по-дълбоко в това, което току-що са гледали на големия екран. По-горе говорих за това, колко много умения развива кинообразованието. Наистина се надяваме, че и в България ще се разпознае потенциала на кинообразованието в училище. “Срещите на младото европейско кино” и организираната от нас конференция са все стъпки в тази посока.
Какво да очакваме от теб и „Арте Урбана Колектив“ след приключване на „Срещи на младото европейско кино“, какви са плановете ви за идните месеци?
През септември, по традиция с началото на новата учебна година, започва и активната работа за нас. Поставяме началото на кампания по разпространяване на всички наши безплатни кинообразователни програми. Правим график за киноателиета, с които ще работим през цялата учебна година. Стараем се всяка година да създаваме нови такива и да продължаваме работата с предходни, което е предизвикателство за малък екип като нашия, особено защото искаме да работим с деца извън София, където често дори няма кинозали. Каня всички учители да посетят платформата СинЕд https://www.cined.eu/bg, където могат да разгледат много богат каталог от филми и педагогически програми – всичко е безплатно и на български език. Всеки учител може да създаде киноклуб в своето училище и да ползва разработените материали – методологията е приложена от учители в 11 европейски държави и е наистина впечатляваща. Много ще се радваме да работим с нови училища през учебната 2022/23 година!
