Днес срещата ни е с една жена, чиито сънища се превръщат в реалност, защото тя умело успява да ги материализира в късчета хартия като цветя. Тя е Цветана Недева и представя първата си самостоятелна изложба „Представи си цвете“, на коятовсеки може да опита да открие и своя образ в тези изключително красиви цветя, за които ще разберем повече тук.
Здравей, Цвети! Представи ни се така, както би се представила на дете…
„Привет! Казвам се Цветана. Искаш ли да ти покажа как създавам светове от хартия?“ – В най-общи линии е нещо подобно. Мисля, че е достатъчно „говорещо“ и от там нататък, ако на човек му е любопитно, бих разказала още.
Кога изкуството те срещна?
Много ясно си спомням първата хартиена въртележка, която направих в детската градина – как очите и съзнанието ми се изпълниха с ярките цветове, как ги съчетах и после как тичах с нея, за да я задвижа. Спомням си как дядо ми ме научи да връзвам връзките на обувките си на фльонги, а след това аз отмъкнах от шевната машина на баба ми едни червени панделки и си ги връзвах по глезените (а след това и по копитата на животните в двора ни). По стените в къщите и на двете ми баби имаше гоблени и мога да ви опиша до последен детайл всеки един от тях и точно с какво бяха впечатлили. За вас може да звучи абсурдно, но когато отидох в Париж за пръв път и влязох в Лувъра, се вълнувах толкова много, колкото и когато като дете се вглеждах в най-голямата картина в една малка стаичка, докато с баща ми варяхме лютеница и я бъркахме, за да не загори. Подчертавам, че голямата картина от малката стаичка бе някаква поизбеляла репродукция на не кой знае какво произведение.
Понякога е по-важно не до какви произведения на изкуството се докосваме, а какво ни провокира да ги търсим, виждаме, да развиваме сетивата си и способностите си да бъдем създатели.
Поводът за интервюто ни е особено красив, а именно твоята първа самостоятелна изложба „Представи си цвете“, разкажи ни малко повече за нея…
Преди всичко искам да благодаря изключително много на УниКредит Булбанк, че не просто повярваха в мен, а видяха в плоския лист хартия, това, което виждам аз.
В изложбата ще представя 12 хартиени пластики, които представляват 12 корони от хартиени цветя, допълнени от 12 фотографии на жени, които носят короните.
За пластиките се вдъхнових от това, което цял живот наблюдавам в растенията, които ме заобикалят. Някои от тях, съм пресъздала почти буквално, а за други съм избрала различни подходи. В някои от короните има стотици цветя, а други са едно гигантско, което се слива с момичето на чиято глава е. Всички произведения са изработени от плътни цветни картони, но повярвайте ми, на изложбата няма да видите нищо плоско.
Жените, които избрах да носят пластиките, са изключително вдъхновяващи за мен. Ако ми позволиш да се самоцитирам (не съм сигурна, че въобще има подобно понятие и правилно ще използвам кавичките, но все пак…), бих казала, че те са като вятъра, който човек усеща, докато седи на поляна с цветя и бих допълнила това с извадка от написаното от мен в официалното резюме на изложбата:
„Усещаш го и разбираш, че има нещо много повече от картинката, която виждаш и именно това повече кара кожата ти да настръхва. Ако образите могат да те хипнотизират, то този вятър може да те събуди и предизвика да видиш отвъд тях, да се вгледаш и в себе си и да полюбопитстваш какво се крие там. Тогава осъзнаваш, че и ти самият носиш това вълнение в себе си и че няма нужда да се сравняваш с когото и каквото и да било. Единственото смислено нещо, което можем да направим, е да опитаме да бъдем най-доброто на което сме способни. Тогава настъпва и вътрешната хармония, независимо пред какви предизвикателства сме изправени. Тогава спираме да се лутаме, започваме да се ценим и разбираме кое е важно за нас. Тогава сме щастливи. Тогава цъфтим.
С някои от жените, които поканих да носят короните, сме само познати, с други сме се срещали по работни ангажименти, но колко всъщност е необходимо, за да „усетиш вятъра“ и кожата ти да настръхне?“
За създаването на фотографиите поканих гримьора Алина Манова и фотографа Георги Андинов – изключителни професионалисти. Али всъщност ще видите на събитието и в една от фотографиите.
Изключително впечатлени сме от творчеството ти, а именно създаването на тези невероятно красиви и нежни цветя от хартия, колко време ти отнема процеса по всяка една от короните, които ще представиш?
Работих успоредно по всички. Самото изработване ми отне общо два месеца в които работих всеки ден по около 13-14 часа. Да формирам конкретната концепция и да измисля короните ми отне около година. Идеята имах от няколко.
При следващ подобен проект със сигурност бих отделила повече време за изработването. Изпълних всичко замислено, направих дори повече, но по време на създаването на короните ми хрумнаха и много други идеи, които ми се искаше да имам време да осъществя или поне да тествам. Насладих се на процеса, но ми липсваше време за експерименти.
Как съчетаваш творческата дейност с гледането на две деца?
Когато много искаш нещо, намираш начин да го постигнеш. При мен въпросът „Мога ли?“ не седи на дневен ред, а само „Как?“. На моменти ми е трудно, признавам, но вярвам, че с всеки следващ проект се уча да разпределям все по-добре времето и енергията си, да съм по-спокойна и по-уверена.
Голям фактор в успешното съчетаване на всичките ми роли е мъжът ми, който е страхотен партньор и татко на децата ни. Той ме подкрепя много и съм му много благодарна. За предстоящата изложба сгъна над 3500 елемента за една от короните ми, докато аз работех по останалите и докато бе поел и по-голямата част от грижата за децата.
Те помагат ли ти?
От време на време предлагат помощта си: кога – защото са усетили, че имам нужда от съдействие, кога – с идеята да им купя в замяна сладолед или да им дам левчета за касичките. Със сигурност не ми пречат и ми е приятно да са около мен. Харесва ми усещането, когато цялото семейство си е у дома, всеки се занимава с нещо негово и от време на време си взаимодействаме – някой пуска музика, решава да разкаже история или предлага да си направим нещо за ядене.
Винаги се съобразяват с обсебилите хола ни хартиени елементи и ги пазят. Дори като по-малки, не се е случвало да скъсат нещо и винаги питат дали могат да вземат някое парче или стик лепило, ако им е хрумнала някоя идея. Вярвам, че това им отношение се дължи на моя подход към тях. Винаги съм отделяла време да им разказвам с какво се занимавам, кое как правя, защо са ми важни някои неща, защо не трябва да разхищаваме и че ако нещо11я им трябва, аз съм насреща, само трябва да попитат. Обичам да аз да се включвам в техните проекти и да им помагам, но вече се случва все по-рядко, понеже те искат сами да се справят и да ме изненадват 😊
Как прекарахте лятото?
Хм… При нас предстои 😊
Как преминава един твой ден от събуждането до лягането?
Всеки е различен, понеже и повечето ми ангажименти не са регулярни, и повечето ми проекти нямат много общо един с друг, освен хартията. Често си правя много стриктни планове за седмица напред, понеже усещането, че има ред, ме успокоява, дори да се наложи генерално всичко да променя в движение.
Като цяло предпочитам да работя до по-късно вечер и съответно да ставам по-късно сутрин. В този вариант съм най-продуктивна. Сутрин за мен е много важно първо да си оправя леглото, който навик скоро осъзнах, че майка ми е възпитала у мен не с говорене, а с пример. Ако всички сме у дома, правя закуска за цялото семейство и задължително ядем заедно. Понякога дните ми минават предимно в срещи, измисляне на нови концепции и планиране но нови проекти. След това има периоди в които се фокусирам върху материализирането им. Много обичам да пека разни сладкиши. Дори в момента, докато отговарям на въпросите, във фурната има тава с бисквити, които са почти готови. Харесва ми да усещам, че създавам уюта у дома и разбира се, да имаме „нещо сладко“, което да споделим с кафето.
Най-много обичам да работя когато навън вали, стига работата ми да не се изразява с транспортиране на материали или вече готови декори. Когато съм си у дома, обикновено отварям добре някой прозорец, за да усетя мирисът на дъжд и да чувам падащите капки.
Иска ми се да имам повече време в което да спортувам и да се виждам с приятели. Засега не ми остава достатъчно такова, но работя по въпроса.
Коя е последната книга, която прочете?
„Химера“ от Джон Барт, която е издадена от изд. „Лист“.
А филм?
„Въздушния“
И не на последно място: Защо да посетим изложбата „Представи си цвете“?
Ако се чудите дали сънищата се превръщат в реалност, или вече знаете, че е така, елате, за да видите и да станете част от материализирането на моя. Ще се радвам да откриете моите цветя в късчетата хартия и да потърсите образа си в тях.
Освен да разгледат отблизо всички корони и фотографии, по време на откриването (и само тогава), гостите ще могат буквално да усетят „тежестта на короната“. Всеки желаещ ще може да сложи с помощта на асистент някои от хартиените произведения на главата си и да се снима с тях в обособен за целта кът.
Ще ви очаквам на 19 септември от 18,00 ч. в УниКредит Студио, което се намира на пл. „Св. Неделя“ 7.
