Срещаме се с Алек Кирев, за да поговорим за промените, за хубавата музика и за новото му парче „Мечти“. Понякога е нужно да се разделиш с цяла банда, за да тръгнеш на едно различно пътуване – сам със своята китара и с усещането за ново музикално приключение. А дали всъщност мечтите не ни водят към всяка следваща крачка? Ще разберем от самия него.
Здравей, Алек! Малко по малко се връщаме към познатия и динамичен живот – днес ще си говорим за него и за мечтите. За какво мечтаеш днес?
Мечтая си за турне из България. Мечтая си да свиря пред пълни зали, хората да знаят песните ми и да пеят с мен!
Разкажи ни повече за сингъла „Мечти“. Кога започна всичко?
Песента придоби форма преди една година. Както винаги се случва при мен, първо дойде музиката и след това текстът. Обикновено текстовете ги избутвам за най-накрая, просто не сядам да напиша нещо до момента, в който просто нямам избор. С този обаче не беше така! Песента се появи в периода, когато се отърсвах от авантюрата ми в един от музикалните формати, и нещата с думите се случиха доста бързо. Още от времето на „Немо“, басистът Явор Разбойников, беше направил коментар, че когато преминавам през, нека го наречем – „специфичен“ период, съм изключително креативен.
Знаем, че видеото има своя история с различни участници. Как успя да събереш всички тези ентусиасти?
Идеята дойде от режисьора Ясен Григоров. Когато започнахме разговорите за това видео, предвид ситуацията с изолирането, съвсем естествено изникна въпросът как ще съберем тази палитра от цветове и жизненост. В крайна сметка се обърнахме към приятелите ни, а и не само, в социалните мрежи да ни изпратят весели видеа. Разбира се, имаше условия, на които видеата трябваше да отговарят. Но се получи, и то доста добре.
Макар и да чуваме едно жизнеутвърждаващо парче, ти споменаваш, че текстът е свързан с разочарование. Коя мечта остана несбъдната?
В песента се акцентира върху преминаването през различните препятствия, докато следващ мечтите си. Че всъщност един локален неуспех не трябва да те отказва. Че винаги има за какво да се събудиш на другата сутрин и това, през което минаваш, не е случайно и носи урока със себе си. Как ще погледнеш на този урок обаче е част от свободния избор, който имаме.
Какво провокира големия преход от група „Немо“ към соловата ти кариера? Този стил винаги ли е бил част от теб?
Винаги съм искал да взема една китара и да започна – толкова да е просто. Но в перспективата да свиря с акустична кирата на перформънс, който продължава примерно час и половина, не ми изглеждаше привлекателна.
От друга страна, с „Немо“ имаме история над 10 години. И въпреки всички хубави моменти, които сме имали (а те не бяха никак малко) през цялото това време, имахме константен проблем с намирането на барабанист. След напускането на първия барабанист на групата – Коко Вичев, ние така и не успяхме да задържим друг човек на това място. Минали са над 10 души и с всеки един започваш отначало. Уморително е. Последният албум на „Немо“, който се нарича „2“ и който издадохме в същата година, в която издадох и дебютния си албум, бяхме останали само аз и басистът Явор. За ударните използвахме музикант, който живееше в друга страна, за да съберем и запишем песните. На мен лично този албум ми е един от любимите, но в този състав не бяхме банда, която може да има участия на живо. А това, да представяш изкуството си пред публика, е едно от най-важните неща за един артист!
Горе-долу една година преди това аз видях световни соло музиканти как използват лупър, за да направят лайфовете си по-богати, и реших, че си струва да се пробва. Така се започна. Аз и Явор продължаваме да сме в близки отношения, и може и някой ден пак да свирим заедно, но сега това не е на дневен ред.
За много хора периодът на изолация беше и време за размисли, прозрения и дори дълбоки промени. Каква е твоята равносметка за първата половина на 2020-а?
Осъзнаването, че въпреки гръмкото прокламиране колко е напреднала цивилизацията ни, всъщност сме доста чупливи. Друго е да го видиш на живо.
По отношение как минах през този период, мога да добавя, че аз репетирам сам и съответно не престанах да ходя в репетиционната си – да свиря, да мисля нови песни. Имах и няколко онлайн изяви. Всичко това ми помогна изключително много.
Какво спасява човека във времена на криза?
Трезвото мислене. Взимането на решения, не обусловени от панически страх… който за съжаление, смятам, е насаждан брутално от всички страни.
Какви лица ти се иска да срещаш по-често в града?
Приветливи! Бих искал хората да са по-отворени един към друг. Все още се сблъсквам с типажи, които смятат, че да си „тарикат“, тоест да излъжеш някого, е израз на висша еволюция – тъжно. За щастие в ежедневието ми се срещам предимно с приятни хора.
Автор: 8pm
Фотограф: Красена Ангелова
