Петък е и решаваме да се отдадем на заслужена почивка с чаша любим горещ шоколад, красиво момиче и нейния позитивен свят. За нас е голямо удоволствие да Ви представим момичето с ангелския глас на „Х Factor“ Ева Пармакова. Сядаме на сладка раздумка за музиката, за трудностите, за силата и изградения образ на нейния дядо – оперния тенор Любомир Бодуров. А какво още ни споделя Ева…
Искам да имам свободата да изразявам себе си чрез музиката, да се обграждам с вдъхновяващи хора и да бъда пътешественик.
Здравей, Ева. Кога разбра, че можеш да пееш?
Не бих казала, че съм осъзнавала, че мога да пея, но първият ми ярък спомен е от 4-, 5-годишна възраст, от момента, в който се преместихме в къщата, в която отраснах. Там постоянно си търсех „сцена“ на двора и си представях, че природата около мен е публика.
Знаем, че талантът ти се предава от поколения. Ти си внучка на оперния тенор Любомир Бодуров. Какъв остана той в твоето съзнание и по какво би искала да приличаш на него?
Образът, който имам изграден за него, е от разкази, безброй негови снимки и от записите, с които разполагаме вкъщи. Дядо ми е имал изключително красив глас и е бил голям артист на сцената. Искам и аз винаги не просто да пея, а да преживявам песните и истински да докосвам хората с моите изпълнения. Мечтая си и да успея някой ден като него да стъпя на световни сцени благодарение на това, което най-много обичам.
Имаш ли идол, от когото си се вдъхновявала и защо?
През годините това са били различни хора, но винаги съм намирала вдъхновяващи личности, чийто успех се дължи не само на чист талант, но и на много целеустременост, труд и най-вече любов към това, което правят.
Защо реши да се запишеш за кастинга на „Х Factor“?
Харесах формàта още от самото му начало и винаги тайничко съм си мечтала и представяла, че съм част от него. И в същото време никога не съм мислила, че това наистина може да се случи. Впоследствие осъзнах, че ми се иска по-скоро да се преборя за възможността да се развивам като артист, с огромни темпове, по начина, по който се случва там, както и да застана пред такава голяма публика от самото начало.
Какво е чувството да пееш на сцената на „Х Factor?
Бързо разбрах, че преди, чисто по детски, съм виждала само блясъка и забавната страна в това преживяване. Истината е, че е свързано и с много труд, усилия, отговорности и мобилизация на всички сили. Притеснението ми преди всяко излизане на сцената беше огромно, но с всеки следващ концерт обаче се чувствам все по-спокойна, на място, и започнах да се наслаждавам на всеки миг, прекаран там.
През какви трудности премина във формàта до момента и на какво те научи той?
Огромно предизвикателство се оказа и състезателният характер на предаването. Всички ние се сближихме и заобичахме във времето – повече, отколкото съм очаквала. Тук оценявам късмета си да попадна сред толкова прекрасни хора. В същото време сме подложени на огромен стрес всяка неделя и в крайна сметка всеки е сам за себе си.
Освен всичко, което вече споменах, най-вече се научих да не спирам да преследвам мечтите си, през каквито и трудности да преминавам.
Как би искала да се развиеш в бъдеще?
Нямам конкретен образ, представяйки си бъдещето. Имам по-скоро желано усещане, към което се стремя. Искам да имам свободата да изразявам себе си чрез музиката, да се обграждам с вдъхновяващи хора и да бъда пътешественик.
Какво те кара да се усмихваш?
За щастие напоследък все повече неща. Научих се да оценявам всеки миг. От обикновена сутрин вкъщи, гледайки любим сериал, с чаша горещ шоколад в ръка, до нещо мило, написано от човек, когото съм докоснала с изпълненията си.
Сподели ни едно правило за добро настроение.
Единственото правило за добро настроение е да търсим причините за него в себе си, а не извън нас.
Пожелай нещо на нашите читатели.
Пожелавам им всеки техен ден да бъде изпълнен с усмивки, любов и музика.
Автор: Мариана Станчева
Фотограф: Цветана Бонева