Днес Ви представяме един млад актьор, който притежава особена харизма. Той е едно от най-запомнящите се лица на българското кино, а съвсем скоро го видяхме във „Възвишение“, където изпълни ролята на Велчо Шунтов. От 19 декември можем да се насладим на актьорската му игра и в постановката на Театър „Българска армия“ – „Черна Комедия“ И тук е моментът да споделим, че читателите на „Лицата на града“ ще имат възможността да спечелят 2 покани за представлението. Какво се крие зад проницателния поглед на Веселин Анчев, разберете от самия него.
Здравей, Веско. Кога за първи път усети, че искаш да бъдеш актьор?
Това бе сравнително късно, около 16-, 17-годишен, бяха организирали групово посещение на театрална постановка от училище и, разбира се, за нас бяха отредени последните редове, най-вероятно да не пречим. Това е една все пак буйна възраст, с бушуващи хормони, но воден от незнайно какви пориви, вероятно за самоизтъкване, реших да взема двама от съучениците си и да седна на първия ред, той бе свободен целият, за да обругаем творбата и труда на актьорите! Когато салонът се затъмни и светна, видях пред себе си, буквално на сантиметри, две втренчени в мен невероятни очи, и спектакълът започна. Там някъде и за мен – първият порив. :)) По това време се появи и предаването „Улицата“ на режисьора Теди Москов, и така открих колко е невероятно това изкуство и колко много желая да се докосна до него! Сега, дори след канските усилия на редица управляващи ни кабинети да изтикат изкуството и културата ни в ъгъла и на ръба на мизерията, продължавам да знам, че това е единственото нещо, без което не мога и което искам да правя!
Как те намери ролята ти във „Възвишение“?
Явих се на кастинг, но бях за друга роля. Не ми се случи да играя тази, за която ме кастваха, но пък имах възможността да изиграя една историческа личност, човек, останал жив и след Освобождението на България, макар и изтърпял адски мъки по затвори заради участието си в Арабаконашкия обир! Донякъде ми се отдаде възможност да осъзная пълноценно през какво е трябвало да минат всички захванали се с делото за освобождение на милата ни Родина хора! Когато прочетох романа, дори не ми мина през главата мисълта, че би могъл да бъде филмиран, толкова великолепно четиво не бях срещал скоро, а освен всичко той е български! А когато ми се обадиха за кастинг, притеснението и радостта бяха толкова големи, че трудно помня какво съм правил и как съм се справил, но фактът, че участвам в един от най-добрите български филми, ме кара да мисля, че все пак са видели нещо в мен. Истински съм благодарен на Виктор Божинов и на целия екип за доверието към мен и за шанса, който ми дадоха.
Какво за теб е киното?
Това за мене е една недотам изследвана област, в която обаче с радост и нетърпение се втурвам с главата надолу, за да я открия! Изключително ми е интересно киното и бих желал да имам повече възможности да снимам. То е съвсем друг аспект от театъра! Като че ли нямат нищо общо. В киното може да снимаш парче от финала, след това от началото, от средата, и накрая виждаш какво си направил, същевременно трябва да си много наясно как трябва да се развие персонажът, през какво минава и какво оставя това в него като промяна! Но попадайки във „Възвишение“ – с толкова подготвен и знаещ какво иска да постигне и как да го постигне режисьор и екип, разбрах колко съм пропуснал досега и колко имам да наваксвам в областта на киното!
А театърът?
Магия, стихия, щастие, призвание, смисъл – не съм сигурен коя точно дума би могла да се доближи най-много до усещането ми за театър, а може би е симбиоза от всички! Това е първото изкуство, с което съм се запознал и срещнал, това е като първата любов – остава винаги диря в съзнанието и душата на човек. Имам възможността да съм на щат в Театър „Българска Армия“ – едно необикновено място, с невероятни хора без изключение, с които се увличаме в магията ТЕАТЪР. Обидно ми е, че сме оставени в дъното на таблицата като субсидиране, че има обругаване и подигравка, чисто финансово, с това изкуство, че сме поставени в търговско-икономическа среда, в която трябва да се занимаваме със самофинансиране едва ли не. По-този начин театърът загърбва моралните ценности и възможността си за възпитаване в добродетелност и започва да обслужва публиката, търсейки само финансов еквивалент на труда, а и голям процент от публиката е със съмнителни вкусови критерии и търси евтини подобия на комедии с доста спорни качества! Отплеснах се, извинете ме, но когато боли, човек трудно сдържа болката! Бих казал, че не бих могъл без театъра, а и не виждам смисъл да върша нищо друго.
Коя е най-разтърсващата ти роля?
Има голяма разлика понякога между разтърсването в мен като актьор и това, което получават хората в салона! Може би това трябва да кажат зрителите, затова, позволете ми да отправя покана към всички ваши читатели, а и към всички хора: Мили хора, отделяйте време за изложби, концерти, кино, и най-вече – за ТЕАТЪР! Това е времето, в което ние, акьорите, които също сме хора, играем специално за Вас, и този акт е уникален, защото той се случва специално за Вас, и следващия път няма да е същото! Елате на театър, но знайте, че има голяма опасност много да Ви хареса и това да Ви накара да се връщате отново и отново! И все пак, до момента най-разтърсващите ми роли са: Младия Сириец – „Саломе“, Театър „Българска Армия“, Кучето – „Синята птица“, Народен театър, Хуан и Виктор – „Йерма“, ТБА. Не бих могъл да се спра на една конкретна роля, защото всичко, в което играя, е част от мен и различни аспекти от душата и съзнанието ми, превъплътени чрез тялото ми.
Разкажи ни малко повече за „Черна комедия“.
Това е една великолепна ситуационна комедия, в която главният персонаж, опитвайки се да угоди на всички около него, се заплита във все по-трудни за измъкване ситуации, и всеки отчаян негов опит да оправи нещата води до по-голям крах след себе си, а това се завихря лавинообразно до финала! „Добрата комедия се гради върху драмата на другите“, казваха преподавателите ми! С други думи, когато човек се спъне и падне на улицата, няма нищо по-сладко от това да се посмееш на негов гръб, а тук публиката има възможност да прави това постоянно, да се смее на хорското нещастие! Същевременно няма нужда да изпитват вина за това, защото се намират в театър и са дошли точно затова.:) И все пак в пиесата става дума за един беден скулптор, който очаква най-богатият колекционер на съвременно изкуство да го посети с цел да купи някоя от творбите му, за което по настояване на приятелката му са поканили и баща ù, бивш военен, за да се запознае и с двамата, и за да се представят пред него, са задигнали мебелите на комшията им, антикварен търговец и вещоман, а всичко това е гарнирано със спиране на тока (всички играем, че нищо не виждаме, и буквално не знаем какво правят останалите актьори по сцената, единствените, удостоени с тази привилегия, са зрителите). Оттук започва и развръзката, и канските мъки на всички, а какви са те, може да разберете, ако дойдете да гледате „Черна комедия“ в ТБА.
Как минава един твой ден?
Всеки е различен наистина, нямам установени принципи, които не нарушавам в никакъв случай! Водя се от поривите си, настроението, хората около мен и театъра, или програмата си. Когато съм в активен сезон на репетиции, представления или снимки, е едно! Ставам сутрин възможно най-късно, не пия кафе обикновено, но закусвам задължително, хуквам за репетиция. Обичам да наблюдавам хората около себе си, докато пътувам до театъра, когато имам възможност, когато главата ми не е пълна и се занимава с текста за съответната пиеса. Репетициите и представленията заемат съществено време от ежедневието ми, но в останалото свободно време намирам начин да си почивам – сред приятели или сам вкъщи. Това е важно, за да не блокира съществото ми. В периодите на ваканция или почивка пътувам, ходя по планини, на море, обичам България и се опитвам да я опозная във всеки един момент. Имаме уникална природа и кътчета, заслужаващи да им отдадеш необходимото време, за да ги изживееш пълноценно! Не се отказвам и от пътуване в Европа, но Балканите са ми фаворит! Отворен съм за предизвикателства.:)
Къде намираш любовта?
Това е много труден въпрос! Все още не съм намерил онази връхлитаща и изпепеляваща любов. Тъкмо си мисля, че съм на път да я открия, и тя се изплъзва като пясък от ръцете ми, затова съм прехвърлил част от поривите си върху театъра и киното засега, в очакване да дойде ТЯ! Любовта за мен е може би единственият смисъл за съществуването ни на тази планета. Затова изкуството се занимава почти изцяло с нея! Нищо няма смисъл в отсъствие на любов! В Космоса е вакуум, там няма живот, няма въздух, на Земята няма да има живот, ако няма любов! Пътят към постигането на любовта ми се струва в някои аспекти много по-смислен и важен от самата цел, и то в нежеланието за промяна след това. Любовта е движение – не константа, тя е перпетуум мобиле. Затова не бих могъл да кажа какво е тя, зная само, че любовта съществува и ме чака да ме приеме в прегръдките си, след което да започне истинският живот.
Автор: Цветана Бонева
Снимки: Личен архив
