Автор: Цветана Бонева
Стартираме седмицата с новата ни рубрика „Любимите инфлуенсъри“, в която обещаваме да ви срещаме с най-стойностните и харизматични личности. С тези, които не просто присъстват в медийното пространство, а му придават нов смисъл. Започваме с разкошната Елица Бехар, която вярваме, че много от вас следват и обичат… Интервюто е на Цвети и заслужава да се чете внимателно, защото е много емоционално и красиво….
Елица е една от любимите ми дами в медийното пространство. Винаги съм се възхищавала на деликатността, която носи, както и на нейния невероятен личен почерк, затова и реших да започна тази нова рубрика именно с нея. Ели е човек, който преминава през трудностите в живота си с мъдрост и съзнателност, а най-важното е, че никога не спира, защото знае, че дори минималното действие може да ни изстреля извън рамките на сивия делник. Тя обича да гледа света през розови очила, но не, защото бяга от монохромния пейзаж, а, защото оценява всеки миг, който заслужава да му се порадваме и да го обикнем. Харесват ми такива хора – борбени, смели, но романтични и меки. За Ели беше една трудна година, която завърши с нова рожба, а именно Maison 14. Четем повече от нея тук…
Здравей. Как би се представилa с няколко думи на хората, които тепърва те откриват?
Здравей, Цвети. Винаги ми е било изключително трудно да категоризирам себе си, занимавам се с толкова много и различни проекти, че в края на деня не съм сигурна кое взима превес, но нека опитам. Бих се описала като мечтател, който вярва истински в доброто и в това, че с много труд могат да се случат дори неща, за които не си посмял дори да мечтаеш. Обичам да слагам розови очила на живота около себе си – не защото е лесен, дори напротив, но именно по този начин успявам да виждам красота дори в трудните моменти. Вярвам, че светът е пълен с детайли и смисъл, но всеки сам избира – дали да ги забележи в ежедневието си.
Професионално се занимавам със създаване на съдържание, фотография и видеография, маркетинг, менажирам креативно пространство и работя по събития и арт проекти. Обичам всичко около мен да носи характер – да бъде лично, различно и пълно с живот. Обожавам кучета, мода като начин да изразиш себе си, пътешествия и интересни събеседници, защото именно те най-често ми напомнят защо си струва да създаваш.
Кога усети, че присъствието ти в социалните мрежи се превърна от хоби в нещо повече?
Този месец Mademoisellie всъщност има рожден ден – навършва цели 10 години, един истински юбилей! Все още не съм решила как ще го отпразнувам, но това интервю със сигурност е един много красив начин да започна празненствата. Преди десет години поставих началото на нещо, без изобщо да си представям докъде може да ме отведе и колко много може да развие мен самата като личност. Каква увереност и вяра в собствените ми възможности ще ми донесе.
Истината е, че може би едва преди няколко години наистина осъзнах, че това вече не е просто хоби. Дори допреди година-две продължавах да казвам, че Mademoisellie е „хобито ми, което ми носи и доходи“, докато реално то отдавна беше една от основните ми работи. Избрала съм съзнателно да имам и други професионални направления, за да мога да работя спокойно, без финансов натиск, и да избирам само брандове и проекти, в които вярвам, без това да е единственият ми източник на доход.
С времето обаче стана ясно, че това е работа, която изисква дори повече труд, отдаденост и постоянство, отколкото много от корпоративните позиции, на които съм била. И днес, с много усилия, любов и последователност, мога спокойно и с гордост да кажа, че превърнах едно хоби в една от основните си професионални роли.
Какво е най-важното, което се опитваш да предадеш чрез съдържанието си?
Най-важното, което се опитвам да предам чрез съдържанието си, е автентичност. Вярвала съм в нея и преди години, но днес – в епохата на алгоритми, изкуствен интелект и безкрайно повтарящи се трендове – тя става още по-ключова. Ако всички изглеждаме еднакво, говорим еднакво и правим едно и също, хората просто се уморяват. Няма добавена стойност. А автентичността е това, което ни отличава и ни помага да останем интересни и устойчиви във времето.
За мен именно това е красотата на социалните мрежи – че можеш да се докоснеш до толкова различни светове, естетики и гледни точки, да намериш съмишленици по целия свят и да общуваш с хора, които споделят твоя начин на мислене, усещане за красота и живот.
Второто много важно нещо е постоянството. Истината е, че нищо не се случва без труд и без последователност – не става само когато имаш вдъхновение или когато ти е лесно. Това е урок, който съм научила с времето и който се опитвам да показвам с примера си, а не само чрез думи.
Модата също е голяма част от това, което споделям. Години наред съм била обект на подигравки за начина, по който се обличам – не защото е бил крайно екстравагантен, а просто защото не е бил типичен. Особено в България всичко извън утвърденото – често се възприема за странно. Именно онлайн обаче намерих хора, които ме разбраха и ми дадоха увереност да повярвам в себе си. Затова искрено обичам да насърчавам и аз хората да експериментират повече и да не се страхуват да бъдат себе си.
И може би най-важното – да не забравяме, че никой не минава през живота без трудности. Всеки носи своите – лични, професионални, емоционални. За мен е важно да показвам, че човек може да намира сила в нещата, които обича, в близките си и в самия живот, дори когато той не е розов, не е много за обичане. Не става дума да се отказваш от реалността, а да намериш начин да живееш пълноценно въпреки нея.
Има ли нещо, което хората не знаят за теб, но би искалa да споделиш?
Може би нещо, което хората не знаят за мен, е че като дете бях абсолютен зубър. Малко хора обаче знаят, че съм учила в частно училище не защото семейството ми е имало такива възможности, а защото бях на стипендия. Всяка година имах задължението да поддържам висок успех и да представям училището на олимпиади, завърших със златен медал. Вероятно още оттам идват дисциплината ми и нуждата да бъда добра във всичко, с което се захващам.
Именно тогава се роди и любовта ми към литературата – нещо, което днес е неразделна част от мен и от начина, по който пиша. Текстовете и разказвателният стил в съдържанието ми са пряко отражение на това – обичам думите и обичам да разказвам истории.
Имам и една по-уязвима страна – доста наивна съм и вярвам на хората, понякога повече, отколкото трябва. Макар с годините да съм се научила да се пазя, честно казано, все още правя тази грешка. Болен оптимист съм и дори някой да е както се казва ходещ „червен флаг“ – аз ще го оправдая по рибешки и ще се опитам да обясня поведението му и да намеря все пак нещо добро в него.
Има и няколко неочаквани детайла – имам естествено много къдрава коса, макар почти винаги да съм с оформена, не обичам да ходя на токчета, въпреки че често хората ме свързват с тях, и усмивката ми е резултат от години брекети, шини и алайнери. Никога не съм пушила и никога няма да пуша – не само заради неприятната миризма, а защото твърде често виждам как хора си отиват именно от това.
До 18-годишна възраст не бях пътувала извън страната поради обясними причини със семейството ми, което вероятно обяснява днешната ми огромна любов към пътешествията. А за финал – напълно ирационално, но напълно вярно – имам истинска фобия от богомолки.
Как изглежда един твой обикновен ден извън кадър и социалните мрежи?
Един мой по-обикновен ден извън кадър изглежда като подреден хаос. Не си позволявам да ставам прекалено късно, макар и да имам възможността, докато все още нямаме някое малко човече. Сутрините са ми много важни – отделям си онези задължителни 15–20 минути за любимия човек, кафе, закуска и кучето. Без телефон, без телевизия, без шум. Това е малкото ми лично време, което не пропускам.
След това обаче темпото рязко се променя. Скачам на лаптопа, преглеждам имейли, пиша си в тефтера – от хората съм, които ако не са си записали задачите на хартия, денят просто няма да се случи. Колкото и дигитални календари да пробвам, добрият стар тефтер си остава най-сигурният ми ориентир.
Ежедневието ми е изключително динамично и почти няма два еднакви дни. Има периоди с непрекъснати снимки, събития и срещи през час, и други, в които имам повече пространство за креативност – писане на концепции, измисляне на идеи, работа по нови декори и събития, особено покрай новото студио. Хаосът е постоянен, но винаги се опитвам да не изпадам в застой – нямам „залежаващи“ дни, защото това ме демотивира повече от всичко.
Именно затова създадохме и Maison 14 – място, което е едновременно студио и офис, където да сменям средата, да срещам хора и да не смесвам напълно дома с работата. Един мой ден никога не изглежда еднакво, но винаги носи нещо ново – ново предизвикателство, нов човек, нова идея. И може би точно това е най-ценната част.
Кое те вдъхновява най-силно в момента – хора, места, етап от живота, и кои личности следиш и усещаш близки в онлайн и медийното пространство?
В момента най-голямото ми вдъхновение са хората около мен – онези, с които се срещам и общувам ежедневно, които съзнателно избирам да бъдат част от живота ми. Хора, които работят, развиват се, грижат се за близките си и избират добротата, дори когато светът около нас не е особено розов – нито тук, нито навсякъде другаде.
Вдъхновяват ме хората, които не търсят шум и признание, а живеят смислено, съсредоточени в собствения си път и в желанието да направят живота си – и този на околните – малко по-добър.
Пътуванията също са огромен източник на вдъхновение за мен. Обичам да взимам по нещо от всяка държава – от начина на живот, от естетиката, от отношението към ежедневието. Тази среща с различни култури и гледни точки винаги отваря мирогледа ми и ми дава идеи и хубаво усещане за дълъг период от време.
Как се справяш с моментите на умора, съмнение или липса на вдъхновение?
Истината е, че не вярвам в постоянната мотивация. И не мисля, че трябва да се преструваме, че винаги сме вдъхновени или силни. Има дни, в които се събуждаш уморен още преди да си станал от леглото и да си отворил очи, дни, в които всичко е наобратно, и периоди, в които просто не си най-добрата версия на себе си. И ТОВА Е ОКЕЙ. Това е част от живота, а не нещо, което трябва да се „поправи на всяка цена“.
Начинът, по който се справям в такива моменти, е много прост, но и много труден – не спирам. Не защото ми е лесно, а защото знам, че движението, дори минимално, винаги е по-добро от застой. Вероятно това идва от семейството ми и от годините в корпоративна среда – научила съм, че има система, има дисциплина и има дни, в които просто трябва да продължиш, дори без особено желание. Когато тази дисциплина срещне креативността ми, се получава баланс, който ме държи стабилна – иначе мога да залитна в крайности.
В най-трудните дни си напомням, че не е нужно да направя всичко. Достатъчно е да направя нещо. Един малък жест, няколко имейла, една-две задачи. Почти винаги именно след такива периоди – съм виждала най-големите си резултати. Затова трудностите не ме плашат – те са част от процеса, а не знак, че съм на грешен път.
Може би това е и посланието, което хората разчитат в съдържанието ми – че не става дума за перфектен живот, а за постоянство. За това да вярваш, че и този ден ще мине. Че след сивото – идва светлина. И че няма само добри или само лоши периоди – има движение, растеж и избор да продължиш.
Какво означава за теб автентичност в онлайн пространството?
За мен автентичността в онлайн пространството не е свързана с външна форма или с опит да отговаряш на някакъв образ. Тя не означава да бъдеш „по-естествен“ по дефиниция или да живееш по определен, социално одобрен начин. Автентичността е вътрешно съответствие – между това кой си, как живееш и какво показваш.
Да бъдеш автентичен означава да не следваш сляпо трендове, които не ти принадлежат, да не изграждаш живот и образ, които не резонират с твоята същност, и да не избираш хора и ситуации единствено заради външно признание.
Автентичността включва и уязвимост – способността да признаеш, че грешиш, че не си добре, че минаваш през труден период, без това да бъде драматизирано или прикривано. Тя не цели да се хареса на всички, а да бъде честна. И може би точно затова има стойност – защото в свят, в който всичко може да бъде изградено и симулирано, автентичността остава едно от малкото неща, които не могат да бъдат фалшифицирани.
Ако можеше да дадеш един съвет на хора, които тепърва започват, какъв би бил той?
Ако трябва да дам един съвет на хората, които тепърва започват, той би бил да не тръгват с идеята „искам да бъда инфлуенсър“ или „искам бързо да печеля пари“. Само по себе си това не е професия. Истинското влияние идва тогава, когато си човек с позиция, с вкус, с опит и с нещо истинско за споделяне – не когато просто следваш формулата.
Това не е път, който се учи за няколко месеца. Не става с копиране, нито с лесна слава. Става, когато си честен със себе си – в какво си добър, каква добавена стойност можеш да дадеш и защо някой изобщо би искал да те слуша. Трендовете могат да бъдат ориентир, но ако те са цялото ти съдържание, много бързо оставаш празен.
Много важно е и търпението. Никой не идва и не „изсипва“ успех върху човек, който тепърва започва, дори да има огромен потенциал. Доверието се изгражда бавно – с постоянство, с работа и с присъствие. За мен лично голяма част от пътя ми мина и извън социалните мрежи – чрез срещи, събития, разговори на живо. Офлайн разпознаваемостта е не по-малко важна от онлайн присъствието.
И най-вече – да вярват в себе си. Да четат, да експериментират, да не се отказват при първото съмнение и да приемат това, което правят, сериозно. Нищо смислено не се случва от днес за утре, но когато има мисъл, последователност и честност, резултатите идват.
Какво си пожелаваш за себе си и за пътя си напред – лично и професионално?
Напоследък все по-често се връщам назад и осъзнавам колко дълго не съм си позволявала да се видя истински отстрани.. Години наред не вярвах достатъчно в себе си, не оценявах какво съм постигнала, и рядко си давах правото да спра за миг и да се потупам по рамото. Докато подготвях обаче в началото на годината обновения си Media Kit и видях подредени всички проекти, всички брандове, всички срещи и моменти във времето – разбрах, че зад гърба ми стои много повече, отколкото съм си позволявала да призная пред себе си. За пръв път видях, че съм постигнала дори повече от това, за което някога като по-малка дори съм мечтала.
Професионално си пожелавам да не спирам – дори в моментите, в които не знам точно накъде води пътят. Да продължа да развивам Mademoisellie като нещо по-голямо от красиво съдържание – като идея, като усещане, като място с истинска добавена стойност. Все още не знам в каква форма ще се случи, но вярвам, че когато нещо е автентично и извира отвътре, то само намира пътя си.
Лично си пожелавам да не се изгубя по пътя. Да запазя вярата си, дори когато животът не избира лесния маршрут. Той никога не го е правил за мен, колкото и да ми се е искало. Но именно това ме е научило да вярвам, че всяко нещо има своето време. Че ако нещо не се е случило досега, просто не е било моментът. И че въпреки всичко – с любов, търпение и малко светлина вътре в себе си – чудесата все пак ще дойдат и на моята улица.
