Представяме ви едно талантливо момиче, което обича да пее и живее за музиката. Познаваме я в ролята на Лия от сериала „Връзки“. Лия има много интересна история и веднага ни стана близка. Така е и с Лорина. Днес тя ни разказва за мечтите и целите си и за начина, по който смята да ги превърне в реалност. Ние я видяхме смирена, истинска, земна и много позитивна. Вярваме в това, че човек трябва да запази същността си независимо от всичко. А тя е успяла да я запази по един различен и чаровен начин. Това е Лорина.
Здравей. Каква е Лорина днес?
Също толкова объркана, както когато започнах да се занимавам с изкуство. Колкото повече трупаш жизнен опит, толкова повече неща разбираш, че можеш и искаш. И за толкова повече неща започваш да мечтаеш. Като бях по малка, като че ли бях по наясно със себе си – каква съм и какво точно искам…Сега виждам, че животът не е черно-бял, а е по-скоро сив, не в мрачния смисъл на сивото…Животът е пълен с нюанси.
Пазиш ли детското в теб? Защо?
Да! Всеки ден. Много ситуации се опитват да ми отнемат детското-обаче музиката, фантазията и изкуството не позволяват това да се случи. Опитвам се да се радвам на нещата, които ми се случват искрено и първично. Да се радвам на всеки един момент, защото този момент няма да се повтори.
Кое е нещото, без което не можеш?
Без музиката и слушалките си! Светът на музиката е необятен. Има страшно много музика, която може да бъде изслушана и сътворена. Не мога да си представя света и ежедневието си без нея. Тя ме кара да се вдъхновявам, да чувствам, да пея, да страдам, и да се радвам. Тя е нещото, без което, според мен всеки един човек не би могъл да оцелее в духовен план.
Разкажи ни кога откри, че можеш да пееш?
Още от малка много обичам музиката. Пред огледалото съм пяла с дезодорант в ръка парчета на Майкъл Джексън. Винаги съм се занимавала с музика… Музиката винаги може да се развива и същевременно да не старее…И така-още от гимназията пея, после в НАТФИЗ и досега продължавам да ходя на уроци по пеене.
А кога разбра, че искаш да станеш актриса?
Моментът назря, когато трябваше да избера какво да уча след гимназията. Постоянно си задавах въпроса – в каква посока има смисъл да се развивам? Кое съм аз и кое не? Винаги се лутам между рационалното и това, което чувствам. Тогава пробвах сериозна специалност във Варна и видях, че не съм аз. В този момент реших да се запиша в НАТФИЗ, като си обещах, че ще опитам веднъж и само веднъж. Не исках да съм от хората, които ги късат, а те не се отказват, и не се отказват и не разбират, че няма да се получи… Та така… Влязох от първия път. 🙂 И това стана при положение, че не бях подготвена-взех решение да кандидатствам само четири месеца преди изпитите. До този момент опитът ми се базираше само на мюзикъли, което няма нищо общо с актьорската игра. Мюзикълът, наистина, е и театър и танци, но основно се набляга на пеенето и танците-актьорската игра се случва през музиката. НАТФИЗ е театър в най чистия му смисъл-той е взаимоотношения на сцената. Когато стъпих на тази сцена, разбрах колко е тихо. Няма музика. Има ме само мен, партньора ми и публиката. Тогава започна една борба за промяна-как точно да открия другата част от себе си. Да извадя наяве тази чувственост, която имам, и да я вложа в работата си. И хората да видят и усетят всичко това. Винаги съм обичала професията си, защото влияе на емоционалното състояние на хората. Успяваш да докоснеш нещо в тях и ги караш да забравят за всичко. Усмивките и сълзите на публиката са нещото, което ме кара да продължавам.
Разкажи ни повече за възможността ти да се учиш от Йордан Камджалов?
Курсът ми при него трая няколко месеца. Изключително ерудиран човек с уникално дар слово. Съумява да приобщи всеки един, независимо какъв е, към своите идеи. Успява, защото от него блика един нестихващ стремеж към чистота, обединение и към силата на доброто. Срещите с него бяха вдъхновяващи. Да видиш хора на различна възраст, от различни прослойки как правят всичко заедно в името на това да се случи нещо красиво…Беше невероятно преживяване. Това е майсторство. Йордан Камджалов един истински съвременен народен будител.
Да, наистина, много вдъхновяваващ човек. С какво вдъхнови теб?
Аз бях от тези, които се занимават с изкуство. Голяма част от групата бяха хора с различни професии и те тепърва трябваше да навлизат в тази материя. По скоро се чувствах част от неговата работа. Знаех за какво говори и защо го говори. Но това да видя как той вдъхновява хората,беше много въздействащо и ме зареждаше с позитивизъм.
Има една теория, че всеки човек има двойник. Мисля, че твоят двойник е Уинона Райдър. 🙂
Не! (смее се). По-скоро аз съм нейният двойник, защото е по-голяма. Много хора са ми го казвали. Надявам се някой ден да се срещнем, било то на снимачната площадка, или в живота. Радвам се, че ме асоциират с такъв талантлив човек.
В сериала „Връзки“ играеш в ролята на Лия, която е бунтар. Ти припознаваш ли се в нея?
Да бунтар съм. Но не по такъв объркан начин – Лия представлява събирателен образ на всички млади хора, които не знаят какво искат. Може би затова стана толкова харесвана и хората я заобичаха. Тя наистина правеше грешки по доста глупав, но сладък и някак си трогателен начин. Аз съм бунтар, но съм различна от нея. Никога не съм обичала да се движа по утъпкани пътеки. Житейската ми история никога не е била тривиална, за да се смятам за човек с нормално ежедневие… Може би музиката ми също ме прави бунтар. Тя не е комерсиална. Малко по странна е. По джази, тетрална- малко инди. За мен да си бунтар е да не правиш нещата по начина, по който хората очакват, а да ги направиш, както ти ги усещаш. Да се занимаваш с изкуство, според мен, също е един вид бунт, тъй като много често оставаш нерзабран.
Каква роля в киното би искала да изиграеш?
На някои много болен дълбоко чувствителен и раним човек. Темата за шизофренията винаги ми е била много интересна. Филми като „Злокобен остров“ и „Мълчанието на агнетата“ са филмите, в които бих искала да имам роля.
Възпрятията на такава личност са много изострени. Подобна роля би ме накрала да стигна отвъд собствените си граници. Би ме накарала да реагирам по начин, по който не очаквам. А според мен, идеята на това да се занимаваш с актьорско майсторство е да търсиш подобни преживявания.
Каква е най-голямата ти мечта?
Много мисля върху това напоследък и разбрах, че нямам конкретна мечта. Ако искам нещо да ми се случи, трябва да полагам усилия. Всяка мечта не трябва да е просто блян, а да е конкретна цел, за която трябва да се работи. Разбрах всъщност, че за да постигна нещата които искам се изсква много труд.
Разкажни ни за проекта си с Ross’n – Илюзия.
Илюзия е поредица от много парчета, които правим с Ross’n. С него работим вече пет години. Като цяло да правиш музика не според очакванията на публиката е много трудно. Като нож с две остриета е. Ние избрахме да правим музика, която първо ни харесва на нас. “Илюзия“, попринцип, не е ново парче, но благодарение на студио „Пасифик“, онлайн телевизия „ММ“ и „HD channel София“ заснехме видеото. Идеята на песента е да съчетае в себе си части от миналото, от фантазиите и от настоящето на лирическите герои.
Пожелай ни нещо.
Пожелавам ви все повече интересни хора да станат част от вашия проект. Според мен платформи като вашата са много важни. Те са бъдещето. Пожелавам ви да имате прекрасни срещи и вдъхновения. Да усещате все повече подкрепа и преди всичко да сте здрави;)
Автор: Мариана Станчева
Снимки: Наталия Калчева
