Ралица Асенова е жена на киното в пълния смисъл на думата. Завършила театрознание и кинознание в Сорбоната (Париж) и в Университета в Болоня, както и Европейски културни политики в Института за европейски науки към Университета Париж 8 – Сен Дени. Съосновател на сдружение „Арте Урбана Колектив“, Ралица е и инициатор на програмата „Кино в училище“, включваща няколко европейски проекта и от години работи за разпространение на киното като изкуство сред най-младите, от 3 до 19-годишна възраст, в училище и извън него.
Организатор е на множество събития в България и Франция, като една от най-познатите и обичани нейни инициативи е младежкият фестивал “Срещи на младото европейско кино”, който ще отвори врати и ще приветства всички млади кинолюбители в столицата за девета поредна година.
Именно предстоящото събитие с вход свободен е повод да си поговорим с Ралица дни преди голямото откриване на “Срещи на младото европейско кино” на 20 юни 2023 във Френски институт в София и няколко дена, след като екипът на “Арте Урбана Колектив”, заедно с две училищни паралелки от София и Дерманци, се включиха в международния фестивал “Киното е наше!” с участието на самия Вим Вендерс.
“Срещи на младото европейско кино” ще въведе младите зрители в необятната вселена на Седмото изкуство за девета поредна година – как се прави толкова устойчив във времето фестивал?
С много желание, вяра в каузата на кинообразованието, доста доброволен труд и най-страхотния екип на света!
И тази година сте подготвили интересна и разнообразна програма – виждаме прекрасна филмова селекция, отново ще се насладим на киноконцерт, има и чудесни работилници за най-младите – разкажи подробности и кое е онова, което задължително трябва да посетим?
В тазгодишната програма бих препоръчала френския документален филм “Напред, деца!”, който проследява експериментa на престижна гимназия, решила да интегрира ученици от крайните квартали на Париж и да прекъсне спиралата на академичните неуспехи чрез хип-хоп танци.
Горещо препоръчвам и всички програми “Кино за най-малките!”, в които включихме разнообразни, впечатляващи и много интелигентни, смислени и стойностни филми за най-малките зрители между 3 и 7 години. Децата гледат филми всеки ден, а от нас, възрастните, зависи дали ще превърнем това в незабравимо преживяване, носещо освен забавление – нови знания за света около нас.
“Пианото на Припят” е още един филм, който нямаме търпение да покажем на младата публика. Освен прожекцията на този поетичен документален филм на режисьорката Елиска Цилкова, който ни повежда на пътешествие в миналото и с изящество ни напомня за неочакваната сила на музиката, сме организирали и специална работилница “Експериментирай с полароид!”. В нея, вдъхновени от филма, младите участници ще направят свои авторски фотографии и ще експериментират различни техники за манипулация на полароид.
Не пропускайте и документалния филм “Проект: Баба”, сниман в продължение на седем години. В него трима внуци изследват невероятното минало на техните баби: английска шпионка, танцьорка от нацистка Германия и комунистка от Унгария, оцеляла от Холокоста. Освен използваните документални похвати във филма, с младата публика ще обсъждаме и актуалността на засегнатите теми.
Не пропускайте и двете прожекции на открито, в които ще ви представим специални селекции на съвременно немско кино – непознати досега филми, които разказват много не само за съвременна Германия, но и за света въобще.
На какъв принцип правите филмовата селекция и защо филмите на “Срещи на младото европейско кино” са по-специални?
Всяка година избираме филмите и работилниците така, че да обхванем различни възрастови групи, да представим различни по стил и произход кинематографии и да защитим киното, което обичаме и с което развиваме умения у децата и младите хора.
За нас не е важно да имаме голям брой филми, а по-скоро да направим така, че всеки филм, който сме избрали заради естетическите му качества, да бъде представен, придружен от добре подготвена дискусия, работилница или среща със специален гост.
Изборът на филми за кинообразование на деца и младежи по принцип е много важен за нас, не само по време на фестивала. Несъмнено в основата на този избор е разбирането, отношението, уважението и сериозният подход към младите зрители (от 3-годишна възраст).
Освен разбирането на заобикалящия ни свят, осъзнаването на моралните проблеми, познаването на историята, никога не пренебрегваме емоционалното, афективното, чувствителното измерение на филма като произведение на изкуството. Киното ни кара да се вълнуваме, да плачем, да обичаме и не може да бъде другояче и за младите зрители – емоционалния прочит на образите е част от нашия подход.
Важен акцент е, че “Срещи на младото европейско кино” е напълно безплатно събитие с идеална цел – да запознае българските ученици с киноизкуството и да ги вдъхнови да се развиват в тази област – как се прави безплатен фестивал в България? Как успявате?
Със съжаление трябва да призная, че условията за организиране на подобен фестивал не са никак лесни в България. А тази година – още по-трудни, заради негласуването на бюджета и закъсненията на всички плащания към нас като неправителствена организация (което води до закъснение в плащането на екипа, дори до спиране на някои дейности). Преди дни бях на международния фестивал в Злин – впечатлена съм от подкрепата и условията, с които разполагат колегите от Чехия. От мащабната визия, с която се гради не просто събитие, а цялостна система за развитие на младежката публика, която не е бъдещата публика, както често казваме, а тази на настоящето. Въпросният фестивал, например, всяка година привлича над 60 000 души – големи и малки от цялата страна. Децата, младите хора трябва да бъдат поканени в кинозалата днес, както и, разбира се, в музеите, галериите, концертните зали, библиотеките. Колкото по-рано започнем, толкова по-добре!
При тази така сложна ситуация, ще има ли “Срещи на младото европейско кино” номер 10?
Въпреки подкрепата, която сме получавали през годините, и все още получаваме от български и чуждестранни институции, организации, колеги, на които благодаря от сърце, може би тази година ще е последното издание на фестивала. Прекалено много са изпитанията по пътя на организацията му, а освен това, след девет поредни издания, бихме искали събитието да се развива, да включва повече деца, повече работилници, други изкуства, освен киното, но единствено при условие, че запазим качеството на всичко, което създаваме и възможността да включваме всички деца, което за България означава минимален или свободен вход. Това се оказва сложна задача и към момента не виждам особени перспективи за подобно развитие.
Ако съберем сили за номер 10, то отново ще бъде заради абсолютното убеждение, че децата и младежите имат нужда от изкуство като социален коректив и възможност за разбиране на света.
Трябва да призная, че съм огорчена и от липсата на перспектива и планиране на мащабен тласък във взаимодействието между културата и образованието, инициирано на високо държавно ниво. Имаме страхотни примери от Франция (с кинообразователната революция на Жак Ланг и екипа му), Португалия (с националния им план за изкуствата), Словения (с националния им план за кино в училище), нужно е единствено да се вдъхновим от тях и да ги приложим по интелигентен начин.
Дейността ви се простира много отвъд самия фестивал – чрез поредица от инициативи, които развивате от години, вие вече сте вдъхновили и обучили толкова много деца и младежи в сферата на кинознанието. Имаме дори и млади режисьори, които биха могли да се похвалят и с първите си филми! Звучи наистина вдъхновяващо и ще ни е интересно да обобщиш резултатите от тази мисия до този момент?
Изминалата учебна година беше изключително успешна за нашите инициативи – подкрепихме близо 20 киноклуба в цялата страна. Учителите, които ги проведоха с наша помощ, въведоха киното като допълнителна дейност, включваща гледане и анализ на филм, както и практика. Това е и нашият подход по принцип: да гледаме кино, да се срещнем с професионалисти от областта на киното – оператори, режисьори, сценаристи, които говорят за своята работа и да правим киното- единствено чрез практика, учениците, а и учителите, могат да разберат киноезика в дълбочина, в неговата цялост.
Чрез програма като CinEd например, която разпространява европейското кино сред широк кръг младежи на възраст от шест до деветнадесет години в Европа, успяхме да достигнем до над 10 000 младежи, които са гледали поне един филм от колекцията. Освен безплатни прожекции в над 60 населени места, създаваме киноклубове в училища, библиотеки, читалища, младежки центрове, инициираме и провеждаме обучения за учители, както и практически ателиета.
Чрез работа с колекцията и ресурсите, подрастващите получават основна култура и познания в областта на европейското кино, разширяват знанията си и културния си капитал – понятие, чрез което френският социолог Пиер Бурдийо ни кани да осмислим образованието като цяло. Te научават основите на киноезика, начините на изразяване, възможният избор на музика или звук, усвояват тълкуването на визуални послания.
И самите те стават автори на първите си филми, минавайки през целия процес на създаване до показването на филма в кинозала!
Току що се прибирате от Висбаден, Германия, където бяхте част от годишния фестивал “Киното е наше!” на програмата „Киното, сто години младост“. България бе представена от ученици от две училища – ОбУ „Неофит Рилски“ село Дерманци и 81 СУ Виктор Юго – гр. София. Може ли да ни разкажете малко повече за тази чудесна инициатива и как се представиха българските ученици?
Този фестивал винаги е голямо вълнение и за младите режисьори, актьори, сценаристи, оператори, монтажисти, и за нас, възрастните – учители, ментори, координатори. Деца и младежи от 4 континента и от над 15 държави се събират в продължение на 3 дни, за да покажат късометражните си филми на обща тема, по която са работили по време на учебната година. Всички те са гледали еднакви откъси от класически и съвременни филми (обикновено над 70), снимали са упражнения, преди да преминат към заснемането на кратък филм.
Интересно е да споменем, че чрез използването на откъси можем да работим с всички възрастови групи без притеснението, че определен филм в неговата цялост не е подходящ за определена възраст. Бих могла да дам пример с личната ми практика, с откъс от „Носталгия“ на Андрей Тарковски, по който работихме с ученици на 12-13 години. Освен че гледаха и анализираха култовата няколкоминутна сцена, в която Горчаков прекосява празния басейн със запалена свещ, те също така бяха предизвикани да презаснемат сцената – пресичайки улицата, градината или училищния двор. Смея да твърдя, че учениците, които бяха направили поне десет опита, за да заснемат движението в един план-епизод, ще запомнят тази сцена завинаги.
Но да се върнем на събитието – за първи път в 28-годишната история на програмата, фестивалът се състоя в Германия (вместо във Франция, в Париж), в почти стогодишното кино “Калигари” във Висбаден. Това, което прави най-силно впечатление е обединяващата сила на киното – учениците не се състезават за награди, а споделят радостта от откриването на филмите си, на голям екран, в страхотни условия. След всеки филм се провежда дискусия с авторите, модерирана от възрастен участник. Останалите кинаджии в залата също имат много въпроси, които всеки задава на собствения си език, а после възрастните ги превеждаме – така за един ден можем да чуем около 7-8 езика. Културното и езиковото многообразие впечатляват участниците, а за някои от тях това е първото голямо пътуване, първата среща с други националности и най-вече – първият момент, в който преминават на следващо културно и образователно ниво, благодарение на движещата сила на киното.
Освен това, всяка година програмата има кръстник, който се среща с участниците по време на фестивала. През годините нашите ученици са се срещали с Аньес Варда, Жан Балибар, Матю Амалрик, Сандрин Бонер, а тази година специален гост беше режисьорът Вим Вендерс. С 400 деца и младежи в пълната зала гледахме откъс от “Париж, Тексас”, а след това анализирахме и му задавахме въпроси. Доротея, ученичка в ОбУ “Неофит Рилски” в с. Дерманци, например, го попита как този филм, направен през миналия век, изглежда толкова съвременен от визуална гледна точка.
Защо образованието по кинознание е важно и полезно за децата?
Както многократно сме отбелязвали, целта на програмите ни не е учениците да продължат на всяка цена да се развиват в кинопрофесиите (разбира се, някои от тях проявяват подобни желания, времето ще покаже дали са временни, или действително ще ги последват), а да се освободят от комплексите за ограничено творческо мислене, да допуснат и приемат нови форми на изразяване. Креативният акт им помага за задълбочаване в конкретната творческа сфера, но и извън нея.
Нашата цел е младите участници в културните и артистични процеси не просто да получат основни академични познания и техническа грамотност, но и да развият своето естетическо усещане за света на образа; не просто да гледат, но да възприемат и изразяват себе си чрез видяното – това би могло да се случи единствено чрез познанието на изкуството, а вследствие на него – чрез развиване на любопитството към другостта, към нови и непознати форми на изкуството и културата.
Киното е страст, вдъхновение и призвание. Ако не беше то, с какво щеше да се занимаваш? Би ли го заменила?
Ако в момента трябва да сменя работата си, най-вероятно бих станала учител. Тази професия е ключова за напредъка ни като общество.
Каква е визията ти за бъдещето в един идеален сценарий, в който реалността зависи само и единствено от въображението на твореца и няма ограничения?
В имагинерен диалог между Пазолини и Фасбиндер, последният споделя реплика, която резюмира целта на нашата работа и моята лична визия за кинообразованието, посветено на младата публика изобщо:
„Изкуство? С нещата, които правиш, се опитваш по определен начин да създадеш чувствителност в публиката си, към живота и света около нея. Това е процес на сензитивиране, през който самият ти си преминал и сега трябва да предадеш на публиката – това е всичко.“
В този смисъл, визията за бъдещето ми е свързана с повече изкуство, а чрез него – разбиране в дълбочина на света около нас, както и индивидуалността на Другия, с каквото и да се занимаваме.
