Събития
Leave a comment

Иван Димов

 Иван Димов: „Никога не гледам назад и не мисля какво е трябвало да направя. Това е просто загуба на време“; или животът между инвестициите, каузата и спорта. 

Иван Димов е изпълнителен директор на Българския център по предприемачество. Той е и основател на фондация „Сингъл Степ“, която подпомага младежи с различна сексуална ориентация и полова идентичност. Преди да се завърне в България, професионалната му кариера се развива в областта на финансите като инвестиционен банкер и инвеститор в Ню Йорк и Сидни. Иван е запален маратонец, CrossFit атлет и пътешественик, а тази година ще бъде и част от Кариерен Кошер, като модератор на панелната дискусия „Лидерството – по природа или чрез възпитание?“. Най-голямото кариерно събитие за българи с опит в чужбина ще се проведе на 4 септември в Интер Експо Център

Здравей! Как започва твоята сутрин?

Сутринта ми започва в 5,30 ч. с тройно еспресо, след което следва тренировка: тичане или CrossFit. Ранната сутрин е моето свещено време, отделено за самия мен.

Нещото, без което не можеш в ежедневието си, е…?

Спортът. Колкото и да съм зает, дори и да пътувам, винаги планирам някакъв тип активност. И тройното еспресо!

Ако можеш да извървиш пътя си дотук отново, би ли променил нещо? Какво и защо?

Никога не си задавам тези въпроси, защото не мисля по този начин. Гледането назад, цикленето на: „Kакво би могло да се случи, ако“, „какво е трябвало да направя“, са просто загуба на време. Ако имаш чувствителността да научиш нещо от грешките си и смелостта да станеш, ако удариш стена, тогава няма нужда да гледаш по този начин на миналото. Вярвам, че няма случайни неща и че за всяко нещо, което ти се случва, има причина.

Кариера в България или чужбина, и защо?

Това е много индивидуално решение и не мисля, че има категоричен отговор на този въпрос. Аз лично избрах да уча и след това да градя кариера извън България. Напуснах България в далечната 1992 г., защото знаех, че в България по онова време нямаше как да получа това, което търсих като образование и като потенциал за успешна кариера в сферата на финансите и инвестициите. Също инстинктивно знаех, че в онзи момент България бе твърде ограничаваща за мен като гей мъж. Нещата много са се променили и държавата в момента предлага изключително много възможности за развитие, ако си мотивиран да постигнеш нещо.

Как постигаш целите си и лесно ли е да си успешен в бизнеса, живота и любовта?

Целите си постигам с план и много труд. Банално звучи, но за мен няма заместител на къртовския труд (и малко късмет да си на правилното място в правилния момент). А за успеха, зависи каква е дефиницията ти, което също е много индивидуално. Научил съм се да оценявам това, което имам и съм постигнал с много труд, и да не взимам нищо за даденост. Десетилетия живях в Ню Йорк и работих като инвестиционен банкер. Обожавам този град, но ако дефиницията ти за „успех“ е изцяло материална, това може да бъде пагубно за самия теб, защото в град като Ню Йорк винаги има някой много по-богат, по-„успял“, който ходи на по-екзотични места, живее в по-лъскав и голям апартамент… Състезанието в крайна сметка е състезание със самия себе си, а не с другите.

Какво означава да си лидер?

За мен истинският лидер мотивира с личния си пример и успява да помогне на хората около него да дадат най-доброто от себе си. Да бъде земен, почтен, болезнено фокусиран и да разбива статуквото, било то в бизнеса, или предразсъдъците на едно общество.

Може ли човек да се научи да бъде лидер?

Абсолютно. Но е нужна една искра, която постоянно те гложди да направиш нещо, да промениш нещата, които не ти харесват. Ако тази искра е искрена, ще заразиш хората около теб. А се учиш на лидерство ежедневно, ако се обградиш с мотивиращи, позитивни хора и избягаш от арогантността да мислиш, че само твоето мнение е правилното.

В какво вярваш?

Вярвам в себе си, в добротата на приятели и непознати, в огромната сила на една малка група от хора, на които им пука да променят света. Практичното измерение на тези думи е: ако нещо не ти харесва, промени го – в себе си, в обществото.

Не вярваш в…?

Мрънкането, завистта, двуличието, в това винаги да търсиш вината някъде другаде. И в това, че Вселената по някакъв начин ти дължи нещо.

Посъветвай хората, които искат да участват в събитието.

Ще използвам една забавна история: бабата от село на мой много близък приятел, когато е заминавал да учи в Щатите преди десетилетия, му е казала: „Ще ходиш, баба, ще се буташ, ще се интересуваш.“ Така че това е и моят съвет към участниците. Искрено вярвам, че в България има изключително много възможности, в която и сфера да искаш да се развиваш. Но инициативата, мотивацията и хъсът да се „буташ и да се интересуваш“ трябва да горят в самия теб.

Твоята мисия е…?

Да спомогна с каквото мога на млади хора да бъдат себе си, да развият потенциала си, в която и да е насока, и да имат правото на достоен, щастлив и стойностен живот в България.

Не пропускайте вълнуващата семинарна програма на Кариерен Кошер 2019. Регистрирайте се бързо и безплатно, за да можете да участвате в събитието.

Автор: Мариана Станчева
Снимки: Личен архив

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *